Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
[населено място], 05.04.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов
Анна Ненова
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 79 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба вх. № 261225/16.10.2023г. на Б. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 260189 от 11.05.2021г. по гр.д. № 581/2020г. на Районен съд - Монтана.
С решението на районния съд е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че молителят дължи на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 11 979. 82 евро, част от вземане по авалиран от него запис на заповед от 26.01.2017г., със законната лихва за забава от 03.06.2020г. до окончателното плащане, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1481/2019г. на Районен съд – Монтана. Решението на Районен съд – Монтана е потвърдено с решение № 62 от 28.10.2021г. по в.гр.д. № 200/2021г. на Окръжен съд - Монтана, недопуснато до касация съгласно определение № 50278 от 31.05.2023г. по т.д. № 510/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия.
Молителят поддържа, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна. По негово искане от 02.10.2023г. е било издадено писмо рег. № 996000-2596/12.10.2023г. на Областна дирекция на МВР – Монтана. Съгласно писмото пътнопревозно средство с рег. [рег.номер на МПС] е собственост на дружеството „Лоби Кар“ ООД по договор за продажба от 30.01.2020г. Посоченото превозно средство е товарният автомобил, предмет на лизинговия договор, във връзка с който е бил издаден записът на заповед от 26.01.2017г. Лизингополучателят е преустановил плащанията по договора на 15.09.2018г. и лизинговата вещ е била предададена от лизингополучателя „Монтана Транс Лоджистик“ ЕООД за отговорно пазене. В нарушение на договора на 30.01.2020г. лизингодателят е продал вещта и е неизправна страна. Това слага край на задълженията на молителя, авалирал издадения запис на заповед. Отпаднало е основанието за обезпечението на вземанията на лизингополучателя със записа на заповед, а вече платените по договора за лизинг вноски подлежат на връщане.
Насрещната страна „ОТП Лизинг“ ЕООД оспорва молбата като неоснователна и иска тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 307, ал. 2 ГПК намира следното:
Подадената молба е допустима, съгласно изричното произнасяне на съдебния състав с определение № 243 от 05.02.2024г. Молителят – ответник в първоинстанционното производство, като заинтересована страна, иска отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд – Монтана на основание твърдяно ново доказателство - писмо на Областна дирекция на МВР – Монтана от 12.10.2023г., удостоверяващо ново обстоятелство - продажба на лизинговото имущество на 30.01.2020г.
По същество молбата е неоснователна.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага наличието на открит след приключване на делото факт, който е правнорелевантен за спора (би обусловил различен от постановения правен резултат) и незнанието му се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя, заинтересована страна.
В случая сочената от молителя продажба на лизинговото имущество от лизингодателя не е ново обстоятелство по делото. Тази факт е бил посочен от самия молител в отговора на исковата молба, подаден пред Районен съд – Монтана на 11.03.2020г. В отговора изрично е било изложено, че лизинговият товарен автомобил е върнат на 24.01.2019г., а по сведение на паркинговите охранители в последствие товарната кола е била продадена. Обстоятелството е било отразено в проекто-доклада, изготвен от районния съд по делото (определение от 04.05.2020г.), но е прието ирелевантно за спора в решението от 11.05.2021г. Съгласно първоинстанционното решение лизингодателят „ОТП Лизинг“ ЕООД е предприел действия по изземване на лизинговата вещ, в резултат на което тя е била върната съгласно съставен приемо-предавателен протокол от 06.03.2019г. Иззетата лизингова вещ е била оставена за съхранение на отговорно пазене на предназначен за това паркинг, до изтичане на срока за плащане на всички изискуеми парични задължения съгласно общите условия. Във връзка с тези изводи на районния съд в подадената от молителя въззивна жалба не е имало оплаквания, нито такива доводи се съдържат в касационната жалба на страната.
Писмото на Областна дирекция на МВР – Монтана, на което молителят също се позовава, е доказателство, с което той е могъл да се снабди своевременно при проявена активност при воденето на процеса. Както се посочи, обстоятелството, за което се представя писмото (продажбата на лизинговия автомобил от лизингодателя), е било известно на молителя още в хода на първоинстанционното производство. В този смисъл по отношение на това доказателство също не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
В молбата за отмяна молителят са изложени допълнителни съображения във връзка с неправилността на постановеното и влязло в сила решение на Районен съд - Монтана – основно за неустановеното правоприемство между „ОТП Лизинг“ ЕООД и „Сожелиз България“ ЕООД, първоначална страна по договора за лизинг, за обезпечение на вземанията по който е бил издаден записът на заповед от 26.01.2017г. Тези оплаквания са неотносими към настоящото производство. Те касаят евентуални нарушения на материалния и процесуалния закон в исковото производство, но дори такива нарушения да са допуснати, защитата срещу тях е била по реда на въззивното и касационното обжалване. Преценката на сочената неправилност е въпрос, който се обсъжда по реда на инстанционния контрол, а не в производството за отмяна. В това производство, като средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, са относими изчерпателно изброените основания по чл. 303 ГПК.
С оглед на изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред ВКС от адвокат в размер на 2 257. 87 лева с ДДС, съгласно представена фактура № 3001 от 22.12.2023г. с платежно нареждане от 09.01.2024г., и 752. 62 лева с ДДС, съгласно фактура № 3058 от 13.02.2024г. с платежно нареждане от 14.03.2024г., общо 3 010. 49 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261225/16.10.2023г. на Б. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение № 260189 от 11.05.2021г. по гр.д. № 581/2020г. на Районен съд – Монтана, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Б. М. Б., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 22, да заплати на „ОТП Лизинг“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Възраждане“, [улица], ет. 4, сумата от 3 010. 49 лева (три хиляди и десет лева и четиридесет и девет стотинки) разноски за процесуално представителство от адвокат в производството по отмяна, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2. |