Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№60158

Гр. София, 14 юли 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 9.06.2021 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3409/20 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №809/20 г., в частта, с която върху обезщетението по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е присъдена законна лихва, считано от 14.01.16 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.111, б.”в” ГПК, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с ТР №3/18.05.12 г. ОСГТК.

В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново решение, с което искането за лихва за времето от 14.01.16 г. до 1.03.16 г. се отхвърли, като погасено по давност.

Ответникът по жалба М. Н. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:

По въпроса, по който е допуснато обжалването: В мотивите на цитираното при допускане на обжалването ТР №3/18.05.12 г. е посочено, че Законът за задълженията и договорите е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания. При определяне характерните признаци на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за задълженията и договорите трябва да се изхожда от неговото систематично място. Разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД се намира в раздел "Погасителна давност" в глава "Погасяване на задълженията". Според тази разпоредба с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. … Законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите на различните облигационни отношения. В чл. 111 ЗЗД като изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания е предвиден по-кратък давностен срок.

По същество на касационната жалба: Въззивният съд е пррисъдил законна лихва върху определеното на ищеца М. Н. обезщетение по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ в размер на 10 000 лв., считано от 14.01.16 г. Исковата молба е заведена на 1.03.19 г. и в отговора й ответникът, сега касатор Прокуратура на РБ своевременно е направил възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за акцесорното вземане за лихва. Първоинстанционният и въззивният съд не са разгледали това възражение и са присъдили законната лихва от деня на оправдателната присъда 14.01.16 г.

Въззивното решение по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е неправилно в частта, с която е присъдена лихва за периода 14.01.16 г. – 29.02.16 г. За този период вземането за лихва е погасено с изтичане на специалната давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, както е посочено в ТР №3/18.05.12 г. Затова въззивното решение следва да се отмени в тази част и искането за присъждане на лихва за посочения период се отхвърли, поради погасяване на вземането по давност. В останалата част, с която законната лихва върху обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е присъдена за периода 1.03.16 – 1.03.19 г. въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №809/20 г. от 4.06.20 г. в частта, с която върху обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е присъдена законната лихва за периода 14.01.16 г. – 29.02.16 г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху определеното на М. Н. обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за периода 14.01.16 г. – 29.02.2016 г., поради погасяване на вземането за лихва по давност.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата допусната до обжалване част – с която законната лихва върху обезщетението е присъдена за периода 1.03.16 г. до 1.03.19 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: