Р Е Ш Е Н И Е № 201 гр. София, 11 януари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 903 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на зам. окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Благоевград за проверка по реда на възобновяването на присъда № 2745 от 10.06.2015 г., постановена по НОХД № 686/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог. Според искането, налице са основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, като част от доказателствата, на които е основана присъдата, са се оказали неистински и наред с това, след влизането на тази присъда в сила, чрез разследване са разкрити обстоятелства, които не са били известни на съда при нейното постановяване и имат съществено значение за правилното решаване на делото. Настоява се за отмяна на присъдата по реда на възобновяването и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа искането. Счита, че не са налице основанията за възобновяване, посочени в него, като изтъква в тази връзка липсата на извършено разследване с оглед на евентуално извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Заявява становище, че няма новоразкрити чрез разследване обстоятелства, като тези, на които се е позовал изготвилият искането прокурор, са били известни на съда, постановил присъдата. Оправданият с присъдата, чиято отмяна се иска – П. Р. П., редовно призован не се явява в съдебното заседание и не взема лично отношение по направеното искане. Защитникът му заявява подкрепа за становището на прокурора от ВКП. Настоящият състав на ВКС, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в срока по чл. 421, ал. 1 НПК и изхожда от орган, легитимиран (при конкретните обстоятелства) да претендира възобновяване на наказателното дело. Заместникът на окръжния прокурор е оправомощен, съгл. чл. 168, ал. 7, изр. 1 и 2 ЗСВ, в периодите на отсъствие на окръжния прокурор да поеме и да изпълнява функциите му. Именно в регламентираната в чл. 168, ал. 7, изр. 2 ЗСВ хипотеза, предвид отсъствието на окръжния прокурор поради внезапно заболяване и продължителен отпуск по болест, заместникът му е упражнил правомощието по чл. 420, ал. 1 НПК, отправяйки базираното на чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК искане за възобновяване на наказателното дело. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Прегледът на материалите по делото показва, че с присъда № 2745 от 10.06.2015 г., постановена по НОХД № 686/2014 г., състав на Районен съд – гр. Разлог е признал подсъдимия П. Р. П. за невиновен в това на неустановена дата през м. май 2014 г., в района на ж.п. гарата в [населено място] да се е съвкупил с лице, ненавършило 14 години – Е. Р. П., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението по чл. 151, ал. 1 НК. Съдът е приел, че през 2014 г. съвкупление между П. и П. е имало, но не е установено кога се е случило то, съответно дали е било именно в периода, посочен в обвинителния акт, като заключението си е основал на вариативността в показанията на П. от двете процесуални фази по отношение на това обстоятелство, както и на преценката си за непоследователност и вътрешна противоречивост в обясненията на подсъдимия относно същия момент от обвинението. Наред с това съдът е констатирал, че обвинението не е доказано и от субективна страна, като е приел за недоказано, че подсъдимият е бил информиран за възрастта на П. при установяването на интимна близост с нея. Изводът си е основал на „показанията на свидетелите и заключението на съдебно-психологичната експертиза, навеждащи на заключение, че с оглед на външния вид, психологическия профил и поведението на Е. П.” възрастта й е била трудно определима и това е могло да доведе до формиране на погрешни представи у подсъдимия за действителната й възраст. Присъдата не е била подложена на инстанционен контрол и е влязла в сила. С постановление от 17.11.2016 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Разлог е било образувано наказателно производство (пр. № 2080/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Разлог, ДП № 253/2016 г.) срещу неизвестен извършител за престъпления, както следва: по чл. 151, ал. 1 НК, извършено на неустановена дата в периода до м. януари 2014 г. в [населено място] и по чл. 149, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено на неустановени дати в периода м. януари – м. юли 2016 г. в [населено място] – и двете с пострадал Е. Р. П.. Разпитана като свидетел в това производство, П. е заявила, че през 2014 г. е имала интимна връзка с П., като първият им сексуален контакт е бил през м. май 2014 г. Заявила е, че пред състава на районния съд в [населено място] е дала „фалшиви показания”, за да защити П., връзката й с когото е продължавала и към датата на съдебното заседание, като той й е казвал какво да говори и обещавал, че ще живеят заедно. С постановление от 12.04.2017 г. на прокурор от Районна прокуратура – гр. Разлог, постановено по преписка № 961/2017 г., е отказано образуване на наказателно производство срещу Е. Р. П. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, извършено при свидетелстването й по НОХД № 686/2014 г. Констатацията на прокурора е за деяние, носещо характеристиките на престъплението по този текст, но извършено от П. поради увлечение и лекомислие. Постановено е препис от постановлението, ведно фотокопия с материалите по преписката (неприложена към настоящото дело), да се изпратят на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Общинска администрация – [населено място] за налагане на възпитателна мярка по ЗБППМН. При тези данни несподелима е претенцията за възобновяване на приключилото наказателно дело поради наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Фактическото основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК прокурорът е обосновал от една страна с факта на дадените от П. показания като свидетел по образуваното досъдебно производство № 253/2016 г. и отречената в тях достоверност на част от твърденията й пред съда по НОХД № 686/2014 г., а от друга страна - с постановлението на прокурора за отказ от образуване на наказателно производство срещу нея за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Нито един от тези факти обаче не е способен да обоснове установена по предвидения от чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК начин неистинност на съдържащи се в показанията на П. по посоченото НОХД твърдения и да предопредели възобновяване на наказателното дело. Възобновяването е извънреден механизъм за контрол върху влезли в сила съдебни актове. Балансирайки между изискването за тяхната устойчивост – от една страна и необходимостта от правилността им – от друга страна, законодателят е предвидил възможност за отмяна на такива актове и възобновяване на производството, в което са били постановени, като е поставил същевременно завишени изисквания към основанията за това. Стриктното съблюдаване за точността на прилагането на тези основания е гаранция срещу превръщането на възобновяването в своеобразно средство за инстанционен контрол, противно на неговото естество. За да е налице фактическото основание по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, е необходимо неистинността на съдържащите се в свидетелски показания твърдения (когато се касае за такава именно хипотеза), да е установена чрез влязла в сила присъда или поне чрез проведено разследване с оглед на извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Само така би било гарантирано установяването на неистинността на гласните доказателства по начин такъв, че да се избегне неоправданата отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в крайна сметка би бил защитен неговия стабилитет. В случая тази решаваща предпоставка липсва. Досъдебно производство № 253/2016 г. е започнало и е водено не с оглед на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а с оглед на престъпления по чл. 151 НК и чл. 149 НК. Закономерно, извършеното в неговите рамки разследване не е било ориентирано към установяване на евентуалната неистинност на показанията на Е. П. по НОХД № 686/2014 г. Що се касае до постановлението на прокурора при Районна прокуратура – гр. Разлог за отказ от образуване на наказателно производство срещу нея по чл. 290, ал. 1 НК, то не е в състояние да компенсира факта на липсата на извършено чрез способите и средствата по НПК разследване, в рамките на което да е потвърдена неистинността на съответните части от съобщеното от Е. П. в показанията й пред Разложкия районен съд по посоченото приключилото наказателно дело. Очевидно е от самото искане и от придружаващите го материали, че разследване, в хода на което да е установена неистинност на твърденията на П. пред РС-Разлог, било то цялостна или частична, не е провеждано. Вярно е, че съгласно практиката на ВКС по възобновяване на наказателни дела, под „разследване” за констатирането на релевантни за отмяната на влязъл в сила съдебен акт обстоятелства и факти трябва да се разбира не само дейността, реализирана чрез способите и средствата на наказателния процес, но така също и всяка друга процесуална или извън процесуална форма на установяване на такива обстоятелства и факти, която е способна да гарантира тяхната обективност и достоверност - процес по ГПК или по АПК или прокурорска проверка по чл. 145, ал. 1 ЗСВ (Р-162-2017-ІІ н.о. по н.д. № 431/2017 г.; Р-288-2015-ІІІ н.о. по н.д. № 944/2015 г. и др). Това разбиране е относимо обаче единствено и само към хипотезата по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. За разлика от тази хипотеза, основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК, доколкото предполага извършено престъпление, трябва да е установено задължително с влязла в сила присъда, а ако постановяването на такава се е оказало невъзможно (по конкретни причини) – чрез разследване, проведено по реда на НПК. В настоящия случай липсата на проведено такова разследване изключва възможността за възобновяване на наказателното дело на това основание, доколкото оставя открита възможността за неоснователна отмяна на влезлия в сила съдебен акт, постановен по НОХД № 686/2014 г. Не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Като новооткрити чрез разследването по ДП № 253/2016 г. обстоятелства прокурорът е посочил „съзнателно потвърждаване на неистина (относно времето и мястото на извършване на деянието на П.) от Е. П. в свидетелските й показания, дадени на 11.02.2015 г. в съдебното заседание по НОХД № 686/2014 г.” Това обаче може да има отношение единствено към основанието по чл. 422, ал. 1, т. 1 НПК. При евентуално ново разглеждане на приключилото наказателно дело убеждението на съда не би могло да бъде формирано на базата на изявленията на П. по ДП № 253/2016 г. Какво и защо свидетелят е казал в рамките на друг процес може да има значение единствено и само за този „друг” процес. Законът е определил начините и средствата за събиране на доказателства, като не е предвидена в него възможност за ползване на гласни доказателства, получени в рамките на друго производство, било то наказателно или друго. Всяко различно от това решение би било в отклонение от принципите за непосредственост, устност и състезателност в производството. От друга страна, цел на съдебната дейност е достигането на истината за фактите и обстоятелствата, включени в предмета на разследване. А истината може да бъде постигната само по пътя на свободна оценка на доказателствата, която по същество изключва каквато и да е предварително установена сила на който и да е фрагмент от доказателствената съвкупност. Ето защо дори П. по същество да потвърди пред новия състав на съда това, което е казала по ДП № 253/2016 г., този състав отново би бил изправен пред факта на вариативната й нагласа към това дали през м. май 2014 г. тя и П. са имали сексуални отношения или не, доколкото ще е обвързан от изискването на чл. 281, ал. 1 НПК при противоречия между свидетелските показания от двете фази на производството да приобщи показанията от досъдебното производство чрез прочитането им в съдебното заседание. Друг е въпросът дали сам по себе си фактът на противоречието в показанията на свидетел от двете процесуални фази по отношение на един факт може да компенсира нуждата от задълбочено аналитично изследване на всеки вариант на тези показания и обективното им обсъждане в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, както и да компенсира нуждата от излагане на конкретно, ясно и обосновано съдебно становище по достоверността на всеки от вариантите на свидетелските твърдения преди да бъде генерално отречена възможността за тяхното ползване. Но евентуалните нарушения в законосъобразността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав биха обосновали друго основание за възобновяване - това по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, при което друг би бил легитимиран да поиска възобновяване, друг би бил началният момент, от който ще тече срокът за подаване на искането, друг би бил и компетентният да разгледа това искане орган. Налице е и друг, не по-малко съществен проблем пред възможността за възобновяване на наказателното дело. За да се допусне възобновяване на осн. чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, е необходимо да се установи, че съществува вероятност новооткритите обстоятелства и/или доказателства да доведат до промяна в убеждението на съда, материализирано във влязлата в сила присъда. В случая в искането не е обосновано същественото значение за делото на твърдяното като новоразкрито чрез разследване обстоятелство. А това е било нужно, като се има предвид, че непоследователността на П. към част от фактите не е била единствения аргумент на съда за оневиняването на П. П., а е посочена от съда наред с установената от него субективна несъставомерност на поведението на това лице. Очевидно е, че прокурорът не е успял да обоснове способност на оценените от него като новоразкрити чрез разследване обстоятелства да повлияят преценката на съда за липса и на субективна съставомерност на деянието на П.. Но друго не би и могло да бъде поради отсъствието на каквато и да е логическа или друга връзка и зависимост между двете обстоятелства. Поради така констатираното отсъствие на претендираните от зам. окръжния прокурор на Окръжна прокуратура-гр. Благоевград основания за възобновяване, искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на зам. окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Благоевград за възобновяването наказателното производство по НОХД № 686/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог и отмяна на постановената по него присъда № 2745 от 10.06.2015 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.