Р Е Ш Е Н И Е
№ 50073
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,
в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Петя Хорозова
Иванка Ангелова при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 1418 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. М. В., чрез процесуален представител, против Решение № 514 от 11.04.2022г. по в.гр.д. № 68/2022 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено Решение № 266466/08.11.2021г. по гр.д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в за отхвърляне на исковата претенция с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, предявена от Б. М. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се претендира неговата отмяна, ведно с присъждане на направените разноски. Твърди се, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция неправилно е приложила разпоредбата на чл.52 ЗЗД и критериите по т.11 от ППВС № 4/1968г., предпоставено от липса или необоснованост на приетото относно тежестта на травматичните увреждания, периода на търпените болки и страдания, непълното възстановяване от травмата в раменната става, както и отражението на инцидента върху психиката му и начина на живот. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва от 05.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Ответникът по касационната жалба ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез процесуалния си представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски.
С Определение № 50228 от 05.05.2023г. по настоящото т.д. № 1418/22г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, сезиран с жалба от ищеца в отхвърлителната част на претенцията за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв. /от първоначално претендираните 50 000 лв./, съдебният състав на Апелативен съд - София е приел за безспорен между страните факта, че процесното ПТП е настъпило на 19.06.2020г. по АМ „Тракия” в посока Бургас, между управлявания от А. К. автомобил „Опел Мовяно” и товарен автомобил „Мерцедес Актрос”, като по време на маневрата товарният автомобил изненадващо навлязъл в насрещната лента за движение и настъпил удар, вследствие на който ищецът, пътник в първия автомобил, е получил травматични увреждания. Изложени са съображения, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя.
За да потвърди атакуваното решение в обжалваната отхвърлителна част, след обсъждане на представеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза и свидетелски показания, въззивният съд е приел за установено, че получените от ищеца вследствие на пътното произшествие увреждания са: счупване на горния край на дясна раменна става, множество открити рани на раменния пояс и мишницата, контузия и хематом на дясно око, контузии на главата, на шийни прешлени и на гръдния кош, и сътресение на мозъка. Обсъдил е интензивността на търпените физически болки, назначеното медико-терапевтично лечение и обстоятелствата, налагащи по-голямата му продължителност от обичайното, поради констатираното от вещото лице, при извършения от него на 16.09.2021г. преглед непълно възстановяване от получените увреждания: в дясна раменна става се наблюдавал ограничен обем движение при отвеждане на ръката настрани - 160 градуса при норма 180 градуса. За доказани от свидетелските показания са приети търпени от ищеца емоционални болки и страдания, породени както от самото ПТП, така и от ежедневните затруднения от хигиенно-битов характер, поради невъзможността да се самообслужва и необходимостта от чужда помощ, която свидетелката А. С. му оказвала в продължение на два месеца. За установено също така е намерено, че Б. В. изпаднал в състояние на страх да излиза навън, имал смущения на съня, което продължило около шест месеца, като пълно възстановяване не настъпило, а състоянието му не позволявало да продължи да полага труд в строителството. При определяне размера на обезщетението, въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия – на 46г., вида на телесните увреждания, необходимостта от чужда помощ за обслужване, остатъчното увреждане, изразило се в непълен обем на разгъване на раменната става в малък процент, нивата на застрахователните обезщетения и икономическите условия, като при съвкупната преценка на посочените факти и обстоятелства е споделил извода на пъроинстанционния съд, че справедливото обезщетение в случая възлиза на 20 000 лв., съответно е потвърдил решението в обжалваната отхвърлителна част.
Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.
По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите , в който смисъл са Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о.; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011г., І т.о. и мн. др. Въззивният съд подробно е обсъдил експертното медицинско заключение и свидетелски показания, възпроизвеждайки констатациите на вещото лице и възприятията на свидетелката С., но при преценка размера на претендираното обезщетението се е задоволил с формалното изброяване на част от критериите за определянето му, без обсъждане на възраженията в подадената от пострадалата въззивна жалба по спорния предмет на делото.
С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд е изброил само част от относимите към предмета на спора обстоятелства, установени по делото, подценил е значението им за определяне на действителния размер на вредите, както и не е извършил цялостен анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност. Това е довело до необоснованост на съдебния акт и нарушаване на материалния закон, т.к. принципът за справедливост не е спазен, а в резултат на това определеното обезщетение е занижено.
Съдът не е отчел изобщо или в недостатъчна степен съществени обстоятелства, касаещи размера на търпените вредоносни последици, а именно тежестта на множеството на травматичните увреждания, най-тежката от които е фрактура на дясна раменна става, причинила трайно затруднение в движението на десния горен крайник, като в продължилия 45 дни период на обездвижване на ставата ищецът е имал затруднения в самостоятелното хигиенно битово обслужване. Не е съобразено установеното от вещото лице д-р В. при приемането на експертното заключение в медицинската му част обстоятелство, че установеният ограничен обем движение в дясната раменна става при отвеждане на ръката настрани от 160 градуса при норма 180 градуса, е необратимо, тъй като е вследствие на зарастване, поради което рехабилитация не би помогнала. При отчитане периода на търпените болки и страдания въззивният съд е съобразил само този на интензивните страдания, определен от вещото лице на два месеца, но не е отчел тези, търпяни през целия период на възстановяване, продължил пет месеца. Също така, не е формиран извод и досежно установеното от свидетелските показания негативно отражение на пътния инцидент върху психиката на ищеца, смущения на съня и страх да излиза навън, продължили около 6 месеца; неудобство от необходимостта да ползва чужда помощ в битов план за два месеца, както и невъзможността да упражнява професията си на строител, съответно не са съобразени при преценка размера на справедливото обезщетение. Формален се явява и изводът на съда, че сумата от 20 000 лв. за така настъпилото накърняване на неимуществената сфера на лицето е съобразена с икономическата конюнктура към момента на катастрофата.
С оглед горния анализ на фактите, от значение за изхода на спора, обезщетението за понесените от касатора неимуществени вреди следва да се определи в размер на 30 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен и справедлив еквивалент на същите към момента на увреждането.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на Б. М. В. е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., като му се присъди допълнително сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.08.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, отговорността за разноските във всички производства следва да се разпредели по следния начин:
За първоинстанционното производство следващото се на процесуалния представител на ищеца адв.възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА съобразно уважената част от иска, след определяне на възнаграждението по реда на НМРАВ №1/2004г., възлиза на 1 218 лв., т.е. допълнително следва да му си присъди сумата от 187 лв. Следващите се на ответното дружество разноски съобразно отхвърлената част от претенцията възлизат на 1 156.40лв. Следователно до уважената разлика от 1 724.94лв. въззивното решение, в частта с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските, ще следва да се отмени.
Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски над сумата от 680 лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния представител на въззивника адв. възнаграждение по реда на чл.38 ЗА в размер на 500 лв., след съобразяване размера на обжалваемата част, която е за 20 000 лв., и уважената част от 10 000 лв.
За касационното производство в полза на процесуалния представител на ищеца /касатор/ следващото се по реда на чл. 38 ЗА адв. възнаграждение възлиза на 500 лв. Като съобрази размера на потвърдената отхвърлена част от иска спрямо обжалвания размер от 20 000 лв., на ответника по касация следва да се присъди сумата от 508 лв., представляваща съответната част от заплатеното адв. възнаграждение с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за цялото исково производство в размер на 800 лв.
Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 514 от 11.04.2022 г. по в. гр. д. № 68/2022 г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част Решение № 266466/08.11.2021г. по гр.д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.06.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.08.2020г. до окончателното изплащане, по предявен от Б. М. В. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск чл.432, ал. 1 КЗ; в частта, с която е потвърдено Решение № 266466/08.11.2021г. по гр.д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в в частта за разноските, с която Б. М. В. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски над сумата от 1 156.40лв., както и в частта, с която Б. М. В. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД разноски за въззивното производство над сумата от 680 лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. М. В., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над 20 000лв. до 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 19.06.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 05.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат М. Г. И. – САК на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство допълнително в размер на 187 лв., за въззивното и за касационното производство – по 500 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса за цялото исково производство в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА Б. М. В., ЕГН: [ЕГН] да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 508 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 514 от 11.04.2022г. по в.гр.д. № 68/2022г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 266466/08.11.2021г. по гр.д. № 13754/2020г. на Софийски градски съд, ГО, 1-17 с-в , за разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
|