П Р И С Ъ Д А Гр. София, 23.11.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през 2021 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия ПАНЕВА касационно наказателно дело № 301 по описа за 2021 година и въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 354, ал. 5, изр. 2 вр. чл. 334, т. 2 и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ОТМЕНЯВА въззивно решение № 318 от 15.12.2020 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 1177/2020 г., както и потвърдената с него присъда № 71 от 15.10.2018 г., постановена по НОХД № 230/2018 г. на Окръжен съд - гр. Видин в наказателно-осъдителната й част за престъплението по чл. 242, ал. 3 НК, в частта относно прилагането на чл. 59, ал. 1 НК и на чл. 242, ал. 8 НК, както и в частта относно заплащането на държавна такса и разноските по делото, като вместо това П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия И. П., [дата на раждане] в [населено място], бивша /държава/, гражданин на /държава/, живущ в /държава/, [населено място], неосъждан, със средно образование, с персонален идентификационен номер /номер/ за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.12.2017 г. на ГКПП /населено място/, без надлежно разрешително по чл. 18а ЗКНВП и раздел 6 от Регламент /ЕО/ 111/2005 на Съвета от 22.12.2004 г. за определяне на правила за мониторинг на търговията между Съюза и трети страни в областта на прекурсорите, пренесъл през границата на страната прекурсор за производство на наркотични вещества (хероин) - 5505 литра оцетен анхидрид, на стойност 142 029 лева, поради което и на осн. чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл. 242, ал. 3 НК. ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение в частта, с която е потвърдено прилагането на чл. 242, ал. 7 НК по отношение на предмета на деянието - 5505 литра оцетен анхидрид, на стойност 142 029 лева, както и по отношение на предмета на деянието по чл. 242, ал. 1, б. „б“ и б. „г“ НК. Присъдата е окончателна. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Мотиви към присъда по к.н.д. № 301/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ н.о. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. П. – адв. Ц. И. срещу решение № 318 от 15.12.2020 г. на Софийския апелативен съд-Наказателно отделение, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 1177/2020 г. С жалбата е лансирано като водещо касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а като следствие от него се претендира наличие и на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 3 НПК. С упрек към въззивната инстанция за манифестиран от нея обвинителен уклон, защитникът отбелязва на първо място факта, че участвалият в съдебното заседание пред САС представител на прокуратурата е пледирал за оправдаване на подсъдимия и настоява, че в тази ситуация и съгласно чл. 293 НПК съдът има задължение не само да се произнесе съобразно с вътрешното си убеждение, но и да изложи мотиви за отказа си да се съобрази с позицията на обвинителя. Възразява на следващо място, че контролираният съд не се е съобразил със задължителния характер на предходно постановеното отменително решение на ВКС и съдържащите се в него указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати при хронологически второто въззивно разглеждане на делото. Според адв. И. решението не съдържа отговор на съществени въпроси, като този относно възможността на подсъдимия в процеса на натоварване на дървените палети в камиона му да се увери в тяхното съдържание, както и въпроса дали подсъдимият е бил длъжен да проверява съдържанието на товара, вкл. от гледище на разпоредбата на чл. 8 КДМАП. Спирайки се на всеки един от аргументите, послужили на САС, за да потвърди първоинстанционната присъда в невлязлата в сила нейна част, защитникът констатира несъобразяване, както с изводите и указанията, съдържащи се в упоменатото решение на касационната инстанция, така и с доказателствата по делото - напр. относно начина, по който е установено съдържанието на процесния товар при извършената митническа проверка, а именно с техническо средство, с каквото подсъдимият не е разполагал в момента на натоварването, както и относно обективната негова възможност да усети специфичната миризма на оцетен анхидрид в процеса на превозването. Отправя искане за отмяна на оспореното въззивно решение и за оправдаване на П.. Като алтернатива предлага изменяване на атакувания акт и намаляване на срока на наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода, като този срок да бъде определен при условията на чл. 55 НК с прилагане на института по чл. 66 НК. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа депозираната жалба, изложените в нея съображения и направеното искане за оправдаване на подзащитния му. В допълнение изразява мнение, че чрез показанията на свидетелите Б. и Ч., изслушани в рамките на касационното производство, са опровергани ползваните като източник на подкрепяща обвинението информация експертни изводи. Отново моли за пълното оневиняване на подсъдимия, като заявява мнение, че в такава насока са и предходно постановените по делото отменителни решения на върховната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила. В тази връзка изтъква, че в касационното производство не са събрани доказателства, които оборват фактическите и правните изводи на въззивния съд. Счита, че оценъчната дейност на този съд е протекла при спазване на процесуалните правила относно формирането на вътрешната съдебна увереност и споделя аргументите, с които САС е потвърдил осъждането на подсъдимия, пунктуално спирайки се на всеки от тях и настоявайки, че те са основани на верига от косвени доказателства, определящи умисъла на подсъдимия за превозване на прекурсор на наркотични вещества. Наложеното наказание преценява като справедливо. Подсъдимият заявява солидарност с аргументите на своя защитник и заявява, че не е виновен. Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 354, ал. 5, изр. 2 вр. чл. 334 НПК, установи следното: С присъда № 71 от 15.10.2018 г., постановена по НОХД № 230/2018 г., състав на Видинския окръжен съд е признал подсъдимия И. П. за виновен в това, че на 15.12.2017 г. на ГКПП /населено място/ без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната прекурсор - 5505 литра оцетен анхидрид на стойност 142 029 лева, поради което и на осн. чл. 242, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 60 000 лева. Със същата присъда подс. П. е признат за виновен и в това, че на 15.12.2017 г. на ГКПП /населено място/ без надлежно разрешително направил опит да пренесе през границата на страната стоки без знанието и разрешението на митниците чрез използване на документ с невярно съдържание - транзитна декларация с № /ноемр/, а именно 4 бр. огнестрелни оръжия, както следва: револвер „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/; револвер „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/; пистолет „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/; пистолет „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/, на обща пазарна стойност 5114,16 лева, поради което и на осн. чл. 242, ал. 1, б. „б“ и б. „г“ вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба в размер на 40 000 лева. С присъдата и на осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил общ и най-тежък размер, както следва: за лишаването от свобода - пет години, а за глобата - 60 000 лева. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС е постановил първото от тези наказания да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На осн. чл. 59, ал. 1 НК съдът е зачел и е приспаднал от срока на лишаването от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан. С присъдата и на осн. чл. 242, ал. 7 НК е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на всяко от двете престъпления, а на осн. чл. 242, ал. 8 НК - и на превозното средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата - товарен автомобил, състоящ се от влекач, марка „марка“ с регистрационен номер /номер/ (номер на шаси ) и полуремарке, модел „модел“, с брезентова щора, с рег. № /номер/ (номер на шаси ) - и двете собствени по талон на /фирма/. Останалите веществени доказателства по делото (мобилни телефони, транспортни документи, зелена митническа пломба, USB., пластмасови картодържачи, СИМ-карти и др.) съдът е постановил да бъдат върнати на подсъдимия след влизането на присъдата в сила. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето му разноски е възложено в тежест на подсъдимия, в т.ч. и разноските за преводач. След инициирана от защитника на подсъдимия въззивна проверка и с присъда № 5 от 20.03.2019 г. по ВНОХД № 1564/2018 г. Софийският апелативен съд-Наказателно отделение, 8-ми състав е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и е осъден за престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „б“ и б. „г“ вр. чл. 18, ал. 1 НК, като го е признал за невиновен по това обвинение и го е оправдал. Присъдата е била отменена и в частта, с която на осн. чл. 23, ал. 1 НК наложените наказания са били групирани. Въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда в частта досежно осъждането на П. по чл. 242, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК, като е намалил срока на наложеното му за това престъпление наказание лишаване от свобода от пет години на четири години и го е оправдал по обвинението за довършено престъпление по чл. 242, ал. 3 НК. В останалата й част първоинстанционната присъда е била потвърдена, като подсъдимият е бил осъден да заплати допълнително направените разноски за превод на документи. По жалба на защитника на подсъдимия и с решение № 178 от 28.10.2019 г., постановено по к.н.д. № 659/2019 г., състав на ВКС, първо наказателно отделение е отменил въззивната присъда в частта, с която е потвърдено осъждането на П. по чл. 242, ал. 3 вр. чл. 18, ал. 1 НК, констатирайки съществени нарушения на процесуалните правила при постановяването на въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на второинстанционния съд. Образуваното пред САС ВНОХД № 1295/2019 г. е приключило с решение № 55 от 12.02.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена в частта досежно осъждането на подсъдимия по чл. 242, ал. 3 НК, като срокът на наложеното за това престъпление наказание лишаване от свобода е смекчен от пет години на четири години и е постановено оправдаване на подсъдимия по обвинението за довършено престъпление по посочения текст от наказателния закон. В останалата, невлязла в сила част, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Последвало е оспорване пред ВКС от страна на защитата и на този въззивен акт, като с решение № 106 от 20.10.2020 г. по к.н.д. № 411/2020 г. на ВКС, ІІІ н.о., той е бил отменен и делото е било върнато отново на въззивната инстанция с указания за отстраняване на вече констатираните при предходно упражнения касационен контрол съществени процесуални нарушения. В рамките на образуваното пред САС ново въззивно производство (по ВНОХД № 1177/2020 г.) е постановено оспореното понастоящем по касационен ред въззивно съдебно решение, с което резултатът от предходно осъществения въззивен контрол е повторен. За да постанови същото, съставът на САС се е позовал на събраните и проверени от първостепенния съд доказателства чрез обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, експертни заключения, писмени доказателства. Въз основа на тях е утвърдил като достоверно установени приетите от този съд фактически положения, според които към м. декември 2017 г. подсъдимият П. извършвал международен превоз на стоки като водач на товарен автомобил. На 15.12.2017 г. той пристигнал на ГКПП /населено място/ за влизане от /държава/ в /държава/ с управлявания от него товарен автомобил с влекач „марка“ с регистрация № /номер/ и полуремарке, модел „модел“ с рег. № /номер/. По метода на анализ на риска камионът бил селектиран за проверка от свид. И. Ч. – митнически инспектор и член на мобилна група към същия момент. Пред него и пред колегата му Б. Б. подсъдимият заявил, че превозва полиетилен от С. за /държава/и представил митнически документи, според които те придружавали товар от 15 палета полиетилен с общо тегло 20050 кг. Двамата свидетели насочили товарната композиция за физическа проверка и я ескортирали до халето на ТИР терминала в [населено място] за рентгенов контрол. Съпровождайки управлявания от подсъдимия камион, свидетелите забелязали, че той изостава, като поддържа скорост по-ниска от тази на техния автомобил. Когато пристигнали на ТИР-терминала, те позиционирали товарната композиция в положение, подходящо за сканирането й. Свид. Ч. поканил подсъдимия да напусне превозното средство на безопасно разстояние, за да бъде извършено необходимото рентгеново сканиране на товара. Полученото при проверката изображение показало, че част от прицелния товар са бидони, пълни с течност. След откриване на ремаркето митническите служители установили в него дървени сандъци с различна големина. При демонтирането на капака на един от тях, разположен в предната част на ремаркето, установили наличие на бидон с вместимост 1000 литра, пълен с течност, като при развиване на капака му усетили остра задушлива миризма, характерна за оцетен анхидрид. Свид. Б. забелязал в ремаркето и пакет с нарушена цялост, от който се показвала малка четчица, която той свързал със ZIP инструменти за оръжия и при отварянето на пакета видял пистолет. По време на митническата проверка подсъдимият бил видимо притеснен според свид. Ч.. Проверката била преустановена, като било уведомено ръководството на Митница /митница/. Пристигнал разследващ митнически инспектор при Митница /митница/., който извършил претърсване и изземване, за което бил съставен съответен протокол. При извършеното претърсване били намерени и иззети 5 броя пластмасови съдове /П. кубове/ с вместимост от по 1000 литра всеки, пълни с течност, наподобяваща по мирис оцетен анхидрид, както и 22 броя пластмасови туби, пълни с течност, също наподобяваща по мирис оцетен анхидрид, като общото количество на установената в съдовете течност възлизало на 5505 литра. В един от палетите били намерени и иззети, укрити в черна платнена торба и увити във фолио 1 брой пистолет „марка“, 1 брой боен пистолет „марка“ и 2 броя револвери „марка“, 2 броя пълнители и /марка/. На 10.01.2018 г. е бил извършен оглед на веществените доказателства, като с протокол били взети представителни проби от течността във всички иззети съдове, изследвани впоследствие по експертен физико-химичен път. Изготвената физико-химична експертиза № 18/НАР-462 е заключила, че в течността от всички представителни проби е доказано наличие на оцетен анхидрид. Оцетният анхидрид е поставен под контрол, съгласно чл. 1, ал. 3 и чл. 3, ал. 4 от ЗКНВП и регламент на ЕО № 273/2004 г. – категория 1 и се използва основно като прекурсор при производство на наркотичното вещество хероин. По пътя на съдебно-оценителната експертиза е установено, че стойността на 5505 литра оцетен анхидрид възлиза на 142 029 лева. Стойността на товарната композиция е определена на 119 960 лева. Тези констатации са формирани в точно съответствие с доказателствата, събрани и проверени при първоинстанционното съдебно разглеждане на делото, като се потвърждават и от тези, с които то бе попълнено в настоящото касационно производство чрез извършените допълнителни разпити на подсъдимия и на свидетелите Ч. и Б.. Към тях и с оглед постигане на пълнота при установяването на фактите може и следва да се допълни, че 5-те броя пластмасови бидони, както и 22-те туби с оцетен анхидрид са били установени при митническата проверка затворени и запечатани с метални скоби в дървени палети с обков от O.-платна с размери 180 см х 125 см х 125 см., като всички пластмасови съдове са били пълни догоре. Наред с тях и сандъкът, в който са били установени описаните по-горе оръжия, при проверката е било установено наличие в ремаркето на камиона и на други 13 палета с по-малки размери, съдържащи употребявани електронни изделия, вкл. и такива за медицински цели (ехографи, мамографи, портативни рентгенови апарати, компютърна апаратура), резервни части за автомобили, мобилни телефонни апарати. Товарът е бил придружаван от транзитна митническа декларация с MRN /номер/, изд. от митническо учреждение /населено място/ / на 13.12.2017 г. за съюзен транзит Т2 с дестинация митническо учреждение /номер/ – и с цел обезпечаване на 15 палета етилен полимери на стойност 23 558,75 евро, изпратени от италианското дружество /дружество/ за дружество /дружество/., както и от международна товарителница (CMR) № /номер/ за превоз на 15 палета полиетилен с тегло 20050 кг. с посочени изпращач и получател, тези, фиксирани в транзитната декларация и мястото на товаренето – [населено място]. Тези факти са без съмнение установени чрез обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Б. и Ч.; протоколът за претърсване и изземване и съпътстващия го фотоалбум; протокол за доброволно предаване и приложени към него: фотокопие от декларация за задействане на режим „режим“ с фотокопие от CMR с № /номер/,фотокопие на фактура с № /номер/ от /дата/, свидетелство с рег. № /номер/ за собственост влекач „марка“ с № /номер/ свидетелство с рег. № /номер/ за собственост на полуремарке, модел „модел“, с брезентова щора, с рег. № /номер/; справка за съдимост; частично заключенията на съдебно-технически експертизи; протокол за претърсване и изземване; протоколи за оглед; справки от ТД НС-/населено място/; материали, предоставени по линия на международно-правното сътрудничество от компетентните власти в /държава/ и /държава/. Въз основа на така събраните и проверени по делото доказателства неоспоримо установен е факта, че на процесната дата подс. П. обективно е направил опит да пренесе през границата на /държава/ 5505 литра от веществото оцетен анхидрид, представляващо прекурсор на наркотични вещества. Въпросът за волевото негово отношение към този факт обаче за пореден път не е удовлетворително разрешен от въззивната инстанция. Друго не би могло и да бъде, доколкото аргументацията на постановеното от тази инстанция решение, представляваща компилирано възпроизвеждане на мотивите на първостепенния съд и тези на предходно разгледалия делото въззивен съдебен състав, е основана на корпус от логически грешки, игнориране на доказателства, некоректни съждения, базирани на недоказано истинни изходни предпоставки и липса на минимум усилия за действителен собствен анализ на доказателствата. Този подход, по същество нарушаващ правилата на процесуалните норми, които регламентират оценката на доказателствата и третирането на предложените от страните различни гледни точки и гарантират вземането на валидни съдебни решения, е бил вече двукратно критикуван в рамките на това наказателно производство при осъществен от касационната инстанция контрол. Процесуалната ситуация, създадена след постановяването на всяко от отменителни касационни решения, в т.ч. и на непосредствено предхождащото контролираното въззивно производство решение № 106 от 20.10.2020 г. на ВКС, ІІІ-то н.о. по к.н.д. № 411/2020 г., е свързана с няколко особености, с които въззивният съдебен състав е бил длъжен да се съобрази, но не го е сторил. Преди всичко, отмененият при касационния контрол въззивен съдебен акт, както в разпоредителната, така и в мотивната своя част не може да влияе при по-нататъшния ход на производството по какъвто и да е начин, включително и да служи за обосноваване на процесуални позиции не само на страните, но и на новоразглеждащия делото съд. На следващо място, отменяйки този акт и връщайки делото, върховната инстанция дава задължителни за изпълнение указания на съда, който предстои повторно да го разгледа. Съгл. чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК указанията са безусловно задължителни, когато се касае за отстраняване на съществени процесуални нарушения, както е в настоящия случай. Въпреки това, при третото разглеждане на делото съставът на въззивния съд не е направил дори опит да изпълни указанията на върховната инстанция. Вместо това механично е трансплантирал към акта си отречената вече по реда на инстанционния контрол аргументация, формулирана на базата на констатирано от ВКС повърхностно проучване и едностранчиво оценяване на доказателствата и произволно интерпретиране на информацията, събрана чрез тях. По този начин съдебните изводи по проблемния в случая въпрос – този относно знанието на подсъдимия за вида на превозвания от него товар, са останали основани на субективност, решително дистанцирана от правилата за доказване в наказателния процес. Актът се отличава и с друга особеност, правеща очевидна липсата на собствено на конкретния въззивен състав убеждение относно вината на подсъдимия. По същество САС е заявил, че при изследването и решаването на този въпрос споделя подхода на първостепенния съд към доказателствата, техния анализ и изведените чрез този анализ аргументи, свързани с: избрания от подсъдимия маршрут за осъществяване на превоза; поддържаната от него скорост при транспортирането; притеснението му при предприемането на митническата проверка на товара; установеното по делото негово присъствие при товаренето на стоката; стажа му като международен шофьор; несъответствието между отразеното в международната товарителница относно мястото на съставянето й и вида на придружаваната от нея стока – от една страна и мястото, от което е било осъществено натоварването на стоката и действителния товар – от друга страна; изводите на приетата по делото техническа експертиза относно начина, по който се транспортира полиетилена, специфичните условия, които трябва да се съобразяват при превоза на оцетен анхидрид, както и характерната миризма, която това вещество излъчва. Веднага след това обаче съставът на САС е направил обобщаващ извод, че тази съвкупност от информация, „разгледана във взаимовръзка и логическа последователност води до категоричен извод за авторството и механизма на деянието от страна на подс. И. П.“. След което същата информационна маса е определена като „стройна, последователна и логически изградена верига“ от косвени доказателства (като каквито противно на процесуалната им природа са преценени очевидно и експертното заключение, както и свидетелските показания), правеща правилен и законосъобразен извода на първостепенния съд „за субективната страна на престъпното деяние“ на подсъдимия. В по-нататъшното си изложение САС повторно е заявил, че „тези косвени доказателства, разгледани в тяхната последователност и взаимовръзка водят до единствения и несъмнен извод, че е налице субективната страна на деянието, което е извършено от подсъдимия“. Очевидно е, че въззивният състав не се е ангажирал с извод за доказан пряк умисъл у подсъдимия, какъвто трябва да е наличен, за да е съставомерно деянието по чл. 242 НК. Всяко деяние като човешки акт има субективна страна, доколкото предполага протичане на определени психични процеси в съзнанието на човека. За да е престъпно то обаче, а в случая и съставомерно по чл. 242 НК, тези психични процеси трябва да са свързани с отразяване в съзнанието на дееца на обществената негова опасност, на неговите обективни особености. Именно по този въпрос в оспореното решение липсва съдебно становище и разумен, качествен и справедлив анализ на доказателствата и отговор на възраженията на защитата. Ползвайки обща и шаблонна фразеология, въззивният съд е акламирал подхода на първата инстанция към обясненията на подсъдимия, оценявайки го като „внимателен и прецизен“, като макар и настоявайки да е извършил собствена преценка на доказателствата, практически е възпроизвел съпътстващата този подход аргументация на Видинския окръжен съд и следвания от този съд логически път за нейното достигане. Извод за знание у подсъдимия относно действителния товар, който е превозвал, е направен въз основа на факта, че той е присъствал, когато този товар е бил качен в камиона му. Според САС този факт е достатъчен да се заключи, че подсъдимият е имал възможност да се информира и че се е информирал какво съдържа този товар. Въззивният съд е декларирал, че до това заключение е стигнал вследствие на съвкупната преценка на доказателствата, но не се е ангажирал с конкретизацията им. Посочване на такива доказателства не се съдържа и в получилите висока въззивна оценка мотиви към първоинстанционната присъда, макар в тях да се съдържа абсолютно идентичен със заложения във въззивния акт извод. Всъщност всяко съдебно усилие за идентифициране на такива доказателства би било безрезултатно, защото не фигурират в делото. Доказателствено обосновани са времето, мястото и останалите обстоятелства, при които управляваната от подсъдимия товарна композиция е била селектирана за проверка на митническия пункт ГКПП /населено място/, обстоятелствата, при които е била извършена проверката и констатациите, с които тя е завършила. Обективно установени са и направлението, в което тази композиция е пътувала, както и периода, в който управлявалият я И. П. е осъществявал международен превоз. Що се касае до условията, определили неговото ангажиране с извършване на транспортна дейност, както и с конкретно инкриминирания по делото превоз, процесът по организация на този и на предходно осъществените от него международни курсове и съпричастните към този процес лица, доказателствата за тях се съдържат единствено в обясненията на самия подсъдим, оставащи неопровергани в преобладаващата им част чрез обективно установена по делото информация, като апатичността в досъдебното разследване е лишила производството от възможността за своевременното му попълване с допълнителна информация по тези въпроси чрез разпит и на други, ангажирани в инкриминираните събития лица, за които са налични данни. Усилията на настоящия състав няколко години след тези събития да попълни пропуските в разследването почти закономерно не дадоха резултат. Обясненията на подсъдимия относно посочените обстоятелства, а и като цяло, са информативни, подробни, без вътрешно-логически несъответствия и в по-голямата им част без противоречия с достоверно установени по делото факти. Чрез приобщените към делото справки за пътуване на лице-чужд гражданин в периода от 01.01.2011 г. – 01.01.2018 г., предоставени от ДАНС (т. 1, л. 132 и сл. от ДП), се потвърждава съобщеното от него, че с международен превоз на товари е започнал да се занимава няколко месеца преди задържането му, а именно от м. април 2017 г., че участието му в тази дейност е било като шофьор на товарен автомобил при осъществяване на курсове между /държава/ и /държава/, че превозите е осъществявал все със същата товарна композиция, с която е бил в процесния ден и че в началото е участвал в тях като втори шофьор, съвместно с лицето И. Т., че при пътуванията с Т. към /държава/ също са използвали маршрута през /държава/, /държава/, /държава/,/държава/, а връщайки се, са предпочитали по-краткия маршрут през /държава/, че след м. юли 2017 г. е започнал да изпълнява курсовете сам, след като партньорството между наелите го И. (И. Т.) и А. (вероятно А. Т.) се разпаднало, като по предложение на А. той е продължил да изпълнява курсовете от /държава/ до /държава/, но вече сам. Съобщава, че маршрутът, по който е трябвало да бъде осъществен всеки превоз, в т.ч. и процесния, е избирал сам, като е следвал този, по който преди това са пътували заедно с И. Т., т.е. през /държава/ и /държава/, защото на границата със /държава/ „се чака много“. В тази им част обясненията му се потвърждават от данните, съдържащи се в справките от ТД НС-/населено място/. за пътуване на лице-чужд гражданин. Информацията, съдържаща се в документите, получени по линия на международното правно сътрудничество от Министерството на вътрешните работи-Главна дирекция „Криминална полиция“ – /държава/ и от Министерството на сигурността – Държавна агенция за разследване и защита – Б. и Х. удостоверява верността на съобщеното от подсъдимия, че камионът му е бил натоварен на терминала на „фирма“ в [населено място] , потвърждава съобщеното от него време на пристигането му там, времето на товаренето, местата, от които е бил взет товара – от намираща се на мястото складова база и от камиона на пристигналия след него на товарния терминал П. С., като дървените каси, в които са били установени впоследствие пластмасовите съдове с оцетен анхидрид са били претоварени от управляваната от С. товарна композиция (състояща се от влекач „марка“, модел „модел“ с рег. № /номер/ и ремарке, марка „марка“ с рег. № /номер/), а останалата част от това е била изнесена от складовата база и претоварена в камиона на подсъдимия, като е ползван мотокар. Установено е, че участието на подсъдимия в този процес се свежда до откриване на товарния отсек на ремаркето на автомобила му преди да започне претоварването на стоката в него. Чрез реализираната международна правна помощ е установено, че натоварените от складовата база на „фирма“ – [населено място] в автомобила на подсъдимия стоки са внесени в този склад на 10.11.2017 г. с четири нареждания за внасяне в склад, като в съставената документация е отразено, че се касае за: резервни авточасти с изпращач „фирма“ – /държава/ и получател „фирма“; медицински изделия с изпращач „фирма“ за „фирма“ – /държава/; резервни части втора употреба от „фирма“ – /държава/ за „фирма“; части от двигател и резервни чати с изпращач „фирма“ за „фирма“. Нареждането за изваждането на тези стоки от склада е от 12.12.2017 г., като в него е отразено, че те следва да се изпратят на получателя с МПС с рег. № /номер/. Не е установено подсъдимият да е имал отношение към съставянето на тези документи – нареждания за внасяне в склад и нареждане за изваждане от склад. Чрез данните, предоставени от Т. – С. е установено, че на 11.12.2017 г., в 21:59 часа, т.е. ден преди инкриминирания по делото курс на подсъдимия е бил проведен телефонен разговор между него и П. С., макар в обясненията си П., потвърждавайки, че е разполагал с телефонен номер на С. и че му се е обаждал, да настоява, че го е правел веднъж или два пъти седмично по повод на предстояща сделка между тях по закупуване от негова страна на превозни средства. Всъщност, от същата справка се установява, че телефонна комуникация със С. е предшествала всеки курс, извършен от подсъдимия, а преди това и от И. Т., за който влизането в /държава/ е било осъществявано през ГКПП /населено място/. От този факт обаче други изводи, освен за простото му съществуване, не е възможно да се правят предвид липсата на друга информация, която да позволи интерпретирането му в една или в друга насока. Подсъдимият е стабилен в позицията си, че това, което е знаел за товара, е било, че ще превозва полиетилен, но не и че превозва или че предстои да превозва, включително и при процесните събития вещества от вида на инкриминираното по делото. Колкото до процесния превоз, в обясненията си подсъдимият твърди, че той отново е бил организиран от А., като именно той му е възложил пътуването до /държава/, определил е мястото, от което ще бъде натоварена стоката, която трябва да се транспортира, времето, когато да стане това, а самото товарене на паркинга в [населено място] е било ръководено от П.. Присъствието на С. на мястото на товарене, както и фактът, че част от пренесените в камиона на подсъдимия дървени каси и по-конкретно тези, които са били разположени в предната част на ремаркето и в които впоследствие са установени съдовете с оцетен анхидрид, са били донесени на територията на паркинга в [населено място] именно от С. с управляваната от него товарна композиция, е потвърдено от проверените записи от охранителните камери на товарния паркинг в [населено място]. При извършения впоследствие, след задържането на товара от митническите власти в /държава/ оглед е установено, че се касае за дървени каси, запечатани с метални скоби. Няма нито един доказателствено установен факт, показващ, че подсъдимият е присъствал или че е участвал в разпределянето на оцетния анхидрид в пластмасовите бидони или че е присъствал или че е участвал в тяхното натоварване в дървените каси. При този изглед на товара, съдържащ оцетен анхидрид – запечатани дървени каси, неясна остава концепцията на въззивния съд за механизмите, чрез които подсъдимият „е имал възможност да възприеме естеството на товара“ и логиката, чрез която САС е стигнал до заключение, че присъствието му на мястото на товарене и наблюдаването на процеса по товарене е осигурило знание на подсъдимия, че в част от тези каси се съдържат съдове, пълни с представляваща прекурсор на наркотични вещества течност. В тази връзка въззивният състав не е коментирал факта, че свидетелите Б. и Ч., възприели превозвания от П. товар товар в рамките на извършената от тях проверка, са узнали, че част от касите съдържат течност едва при сканирането им, но не и преди това. Никой от тези свидетели не твърди нещо във външния вид на касите да е било способно да насочи или по какъвто и да е начин да подскаже какво точно е било съдържанието им. Такова указание не е давал и сам по себе си и фактът, че тези каси, според твърденията на свид. Ч. пред настоящия състав, са били обковани с метални скоби със заличени баркодове. Преди всичко установяването на факта на заличените баркодове е станал достъпен за възприемане от митническите служители в рамките на проверка, резултатите от която са насочили вниманието им към детайлите и на базата на професионалните техни знания и опитности, с каквито не е установено подсъдимият да е разполагал. За него освен това не е установено да е имал директен досег с товара. Противно на мнението на въззивния съд той не е бил и длъжен да осъществява такъв, да проверява съдържанието на товара и съответствието между декларираната и действително натоварената в камиона му стока. Както с основание изтъква защитата, съгл. чл. 8, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) по време на приемането на стоката за превоз, превозвачът е длъжен да провери точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, маркировката и номерата им и видимото състояние на стоката и нейната опаковка. Изпращачът е този, който подава на превозвача данните и указанията, които следва да бъдат вписани в товарителницата (арг. от чл. 7, ал. 1 от посочената конвенция). Несподелима е логиката на въззивния съд, че подсъдимият е бил длъжен да се информира за вида на товара предвид дължината на маршрута, който му е предстояло да измине и броя на държавните граници по него. Тази логика дава твърде елементаризиран израз на перспектива към фактите, подчинявайки ги изкуствено на обвинителната теза. Задължението, което чл. 8 от Конвенцията поставя към превозвачите не е обусловено от фактори, като посочените във въззивното решение. Задължението на превозвача за проверка е ограничено до данните по чл. 8, ал. 1 от Конвенцията, посочени по-горе. Конвенцията предвижда за него единствено възможност да провери брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката, както и съдържанието на колетите, но по искане на превозвача (чл. 8, ал. 3 от Конвенцията). Съдът е длъжен да разчита и да прилага закона (в т.ч. и международното законодателство, част от което е и цитираната конвенция) като обективна даденост без възможност да го надгражда, да допълва и усложнява неговите изисквания и правила чрез произволното им тълкуване. В случая няма данни към подсъдимия да е било отправяно искане от страна на изпращача на товара за неговата проверка, съотв. да е била извършвана такава проверка. Присъствието на П. при товаренето би могло да има значение от гледище на наличното несъответствие между отразения в подписаната от него международна товарителница брой на колетите в камиона и действителното тяхно количество. Но такова обвинение в случая не е възведено и това обезсмисля по-нататъшния коментар на проблема. Това, че в придружавалата превозваната от подсъдимия стока товарителницата е отразено, че тя е изготвена в [населено място], а товаренето се е случило в [населено място] показва според САС, че подсъдимият е знаел, че отразеното в този документ и във фактурата към него не е вярно. Изводът е твърде произволен, за да бъде верен. Неприемлива е и следваната при формирането му логика. Съдържанието на товарителницата може да се ползва като изходна предпоставка за упрек към подсъдимия относно верността му, ако бе установено, че именно П. е съставил документа. В случая обаче това не е така. Според твърденията му, неопровергани по делото, документи, придружавали превоза, са му били предоставени от П., а след обработката им в митническия пункт в /населено място/ - и от спедитора. Като такъв в транзитната митническа декларация е посочена италианската фирма /фирма/. По делото е наличен отговор от централната митническа администрация на Италия, потвърждаващ, че придружавалата товара транзитна митническа декларация е действителна и е била издадена от митническо учреждение /населено място/ (TS) на 13.12.2017 г. за съюзен транзит Т2 и с цел обезпечение на 15 палета етилен полимери на стойност 23 558,75 евро, изпратени от италианското дружество /дружество/за дружество /дружество/., натоварени в/населено място/. В отговора е потвърдено, че митническа пломба № /номер/ е била поставена на товарен автомобил /номер/ на спедитора /фирма/, който е заплатил митата. Към отговора са приложени фотокопия на документи, идентични с тези, представени от подсъдимия при извършената проверка, сред които и товарителницата. Очевидността, която е съдържало за подсъдимия нейното съдържание обаче, е свързана единствено с мястото на товарене, но не и с вида на товара. Въпреки това съставът на САС е доразвил тезата си с констатацията, че подсъдимият „има дълъг стаж като международен шофьор и е следвало да упражни контрол и да се увери, че описаното в товарителницата отговаря на действителното фактическо положение и ако има разминаване, би следвало да реагира.“ С посочване на възможни механизми за негова реакция обаче въззивният съдебен състав не се е ангажирал. Излагайки твърдение, с което обосновава осъдителен извод, съдът би следвало да разясни, при това следвайки не субективна логика, а според закона и конкретно установените обстоятелства, начинът, по който подсъдимият е бил длъжен да процедира. Нормативно вменено задължение на превозвача да проверява съдържанието на превозвания от него товар не съществува. При конкретните обстоятелства, за да изпълни съдебните очаквания, очевидно подсъдимият е следвало или да разкове дървените палети или да сканира товара. Нито обективна възможност, нито задължение такова е имал той. Колкото до констатацията за налична вътрешна несъгласуваност в обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, послужила за отказ на съдилищата да се доверят на твърденията му, включително и на това, че не е знаел действителния вид на товара, който е превозвал, тя механично е пренесена от мотивите към първоинстанционната присъда във въззивното решение, като липсва опит от страна на САС за преценка на нейния разум, на верността й, а и на съществуването въобще на процесуални предпоставки за обсъждане на обясненията на подсъдимия от предходната процесуална фаза. Преди всичко САС е бил длъжен да провери дали обясненията на подсъдимия от досъдебното производство са приобщени към доказателствения материал по регламентирания за това процесуален път като необходимо условие, за да се ползват те в доказателствения процес. При такава проверка неизбежно съдът би установил, че процесуалната техника по чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1 НПК за приобщаване на обясненията от досъдебното производство чрез прочитането им в съдебното заседание не е била използвана. Дори обаче посочената процесуална пречка за ползване на съобщеното от подсъдимия пред разследващия орган да не съществуваше, констатацията за противоречие в нагласите му към фактите е изкуствено конструирана. Първостепенният съд е селектирал следните фрагменти от изложението му в досъдебното производство: „Товаренето на управлявания от мен камион се ръководеше от П., като едната част от стоката се товареше от склада, а останалата – от паркиран в съседство камион със словенска регистрация, но не ми е направило впечатление кое откъде е товарено.“ (л. 93 от ДП). При следващия разпит (л. 98 от досъдебното производство) съдът е констатирал, че подсъдимият е заявил следното: „На 12.12.2017 г., когато товарихме камиона, времето беше лошо, имаше буря, тогава присъствах на товаренето, но не ми е направило впечатление какво е товарено, когато П. накрая постави и пломба на товарната част на камиона. П. не ми е давал някакви специфични инструкции по повод шофирането“. На тази база е направен извод за противоречие в убеждението на подсъдимия относно собственото му участие в процеса по товарене и извод, че в този процес той практически е участвал, като акцент е поставен на ползвания от него при втория му разпит израз: „когато товарехме камиона“. Обективният прочит на обясненията обаче, включително и в цитираните техни части, показва, че се касае за ползвана от подсъдимия речева техника по обобщено представяне на факта на присъствието си на мястото, заявявайки: „когато товарехме камиона“, като непосредствено след това и в хода на по-нататъшното си изложение той отново е конкретизирал, че единствено е присъствал при товаренето. Всъщност с оглед спецификата на обстоятелствата и обема на товара, пренесен в камиона му, той не би и могъл да има участие в този процес, който е протекъл с използването на подемно-транспортна техника. Ето защо констатацията, базирана на цитираните фрагменти от обясненията на подсъдимия ресурсно е обогатила единствено физическия обем на въззивния акт, но няма съдържателен принос към обосноваването на заложената в този акт теза. В останалата им част гласните доказателствени източници по делото се свеждат до показанията на свидетелите Б. и Ч., чрез които обаче се изясняват единствено обстоятелствата, при които управлявания от подсъдимия камион е бил селектиран за митническа проверка и при които такава проверка е била извършена, съответно за направените при нея констатации. Според свидетелите пред тях подсъдимият е настоял, че превозва полиетилен. Като красноречив показател за негово съзнание относно действителния товар, който е превозвал, съдилищата са ползвали впечатлението на свид. Ч., че при проверката П. е изглеждал притеснен. Това твърдение не допринася за рационалното обосноваване на извод за виновността на подсъдимия. Действително Ч. е последователен, вкл. и пред настоящия състав, в отстояването на убеждението си, че подсъдимият се е притеснил, когато е разбрал, че товарът му ще бъде проверен и през цялото времетраене на проверката е бил притеснен. Но свидетелят не е в състояние да отдиференцира и да назове признаците от поведението и/или състоянието на П., позволили му да направи тази преценка. Подобни твърдения оставят основания на тях извод в сферата на абстрактното и субективното, а не на доказателствено обоснованото и проверимо знание и не гарантират необходимата негова сигурна достоверност. Съответно не е възможно да изместят независимата оценка на обективно установената фактологична информация или да компенсират липсата й, когато тя не съществува, както е в случая. Като част от аргументацията, обосноваваща осъждането на подсъдимия, въззивният съд е утвърдил ползването на съдебно-техническия извод относно средната скорост, с която подсъдимият е управлявал камиона си от /държава/ до ГКПП /населено място/ - в границите 72 – 75 км/ч., като е споделил разсъжденията на първата инстанция, че по време на превоза е била избрана по-ниска скорост на управление, тъй като оцетният анхидрид е лесно запалима течност, изпаренията от която образуват с въздуха експлозивна смес. Акцент в решението е поставен и на впечатленията на свидетелите Ч. и Б., че по време на ескортирането на камиона до терминала за рентгеново изследване подсъдимият е поддържал ниска скорост – около 60 км/ч. по тяхна преценка, при разрешена за участъка скорост до 90 км/ч. Очевидно е от тази аргументация, че обективно установените по делото данни относно скоростта, с която подсъдимият е управлявал товарната композиция до граничния пункт в /държава/, съдържащи се в записите от тахошайбата на камиона му са напълно игнорирани. Тези записи са разчетени в рамките на приетата по делото техническа експертиза (л. 195 – 197, т. 1 от досъдебното производство), според заключението на която, при процесния курс управляваният от подсъдимия камион е поддържал скорост в широки граници, достигайки до максималната разрешена от 90 км/ч., а скоростта, посочена в съдебното решение, е изчислената от вещото лице средна величина в тези граници. Това на свой ред идва да покаже, че при транспортирането на товара подсъдимият не е проявявал специална грижа към него, в която да се търси целенасочена адекватност спрямо спецификите на оцетния анхидрид, а тъкмо напротив. При пътуването си до България той е поддържал средна скорост между 72 – 75 км/ч., според изчисленията на техническата експертиза, достигайки и скорост от 90 км/ч., като напр. от [населено място],/държава/ до ГКПП /населено място/ е се е движил с 90 км/ч. Погрешно приведен като аргумент за знание на подсъдимия относно действително превозвания от него товар е изводът на приетата по делото втора техническа експертиза (л. 323к – 323м, т. 2 от досъдебното производство), че „водачът на товарния автомобил е почувствал характерната оцетна миризма, породена от силно летливите свойства на оцетния анхидрид, като подсилени от турбуленцията на веществото по времето на пътуването, неговите изпарения са преодолели уплътненията на винтовите капаци на пластмасовите бидони и са излезли в атмосферата.“ В тази му част експертното заключение не само не подпомага съдебните изводи, а ги компрометира. Експертиза следва да се назначава, когато за изясняване на обстоятелства по делото е необходим спектър от знания не просто извън сферата на правото, а изискващи специализирано знание в областта на науката, изкуството или техниката (арг. от чл. 144, ал. 1 НПК). Съответно, въпросите, които се поставят пред експертизата следва да насочват към използване на такова именно специализирано познание. В случая отговорът на въпроса, формулиран от водещия разследването така: „Възможно ли е по време на пътуване водачът да е почувствал някаква странна, необичайна миризма?“, безкритично ползван от съдилищата, е основан не на специалните знания на вещото лице, а на субективен логически анализ на известните на това лице факти относно характера, интензивността на мириса, излъчван от оцетния анхидрид и житейско допускане, че при конкретните обстоятелства този мирис е бил доловен от подсъдимия. С този отговор вещото лице се е ангажирало по недопустим начин, надхвърляйки компетентността си и практически влизайки в ролята на свидетел. За изясняването на този въпрос съдилищата, а преди това и разследващият, е следвало да проявят интерес към сетивните възприятия на подсъдимия и на свидетелите, имали непосредствен досег с процесния товар. Излъчването на миризма през транспортните опаковки – бидони и дървени каси, не е сред фактите, в чиято истинност може да убеди науката. Научната истина е, че оцетният анхидрид излъчва характерна миризма, че има силно летливи свойства, че е лесно възпламеним и пр. Но това дали при конкретните обстоятелства е имало предпоставки подсъдимият да долови тази миризма е изцяло в сферата на истината, постижима чрез сетивата, която в случая може да бъде установена именно чрез обясненията на подсъдимия и чрез показанията на свидетелите Б. и Ч.. Въпрос към подсъдимия в тази насока бе поставен едва при разпита му в касационното производство, като той отрече да е усетил специфична миризма откъм товарната част на камиона, било то при товаренето или в процеса на пътуването до България. Твърденията му имат подкрепа в съобщеното от свидетелите Б. и Ч.. Според тях специфичната и добре позната им миризма на оцетен анхидрид не се е долавяла край камиона на подсъдимия, нито в товарния отсек на ремаркето при откриването му, нито дори при отварянето на дървените сандъци, в които са се намирали бидоните с веществото. Според двамата свидетели миризмата се е излъчила и е станала доловима за сетивата едва при отвиването на капаците на бидоните. Турбуленцията при осъществяването на превоза не е променяла нещата, още повече като се има предвид, че управляваното от подсъдимия транспортно средство не е представлявало една цяла конструкция, а е било от две части – влекач и ремарке, като товарът е бил разположен не във влекача, т.е. при водача, а в ремаркето. Като аргумент за вината на подсъдимия съдилищата, в т.ч. и контролирания съд, са посочили недопълването на бидоните с оцетен анхидрид. При приетата от тях за установена по делото фактология обаче този аргумент се явява лишен от рационалност. А отделно от това е лишен и от изходни предпоставки, защото при огледа на пластмасовите съдове с оцетен анхидрид е било установено, че бидоните са пълни до горе с течността. От друга страна, действително са налични по делото пояснения от изготвилото техническата експертиза от 13.05.2018 г. вещо лице, че оцетният анхидрид има свойството да увеличава обема си вследствие на температурните промени, като под 16,7 градуса замръзва до безцветно твърдо кристално вещество, увеличавайки при това обема си, а при по-високи температури увеличаването на обема е по-осезателно, като крие реална опасност от разрушаване на съда, експлозия и обгазяване на превозното средство. Неясна обаче остава концепцията на въззивния съд относно начина, по който тази експертно поднесена информация се отнася към поведението на подсъдимия и знанието му относно съдържанието на товара, който е превозвал. Нивото, до което бидоните са били напълнени би имало значение, ако бе доказано, че те са били пълнени от подсъдимия или поне, че той е участвал в този процес. Такива доказателства обаче няма. Няма дори индикация в събраните доказателства (при установена обективна невъзможност за събиране на допълнителни такива) той да е бил ангажиран с каквато и да е дейност, свързана с инкриминираното количество оцетен анхидрид до момента на натоварване в камиона му на дървените каси с бидоните с това вещество, случило се на 12.12.2017 г. В предпоставка за обосноваване на въззивното решение и аргумент за недостоверност на съобщеното от подсъдимия е въздигнато мнението на вещото лице по техническата експертиза, че полиетиленът се транспортира в чували, в кашони или навит на рула, а не в бидони. Интегрирането на това мнение към съдебните доводи не е подсилило аргументативната сила на съдебния акт по никакъв начин. То не представлява научен продукт, макар да е изказано от вещо лице по легитимно назначена експертиза. От друга страна, осланяйки се на него, съдът е пренебрегнал доказаният по делото факт, че визуален достъп подсъдимият е имал не до бидоните, а единствено до дървените каси, в които са се намирали тези бидони. А доколкото полиетиленът може да съществува и в гранулиран вид, не би могло в принципен план да съществува пречка пред възможността пренасянето му да бъде осъществено и в каси, от типа на тези, в които са се намирали в конкретния случай бидоните с оцетен анхидрид. Потвърждение в този смисъл се съдържа, макар и по косвен начин, в показанията на свид. Ч., според впечатленията на който „в повечето случаи“ полиетиленът не се пренася в сандъци, а в чували или в биг бег, когато е гранулиран, като уточнява, че самият той не е виждал да се пренася гранулиран полиетилен в дървени палети. Самият подсъдим също твърди, че е транспортирал с камиона си гранулиран полиетилен и в дървени сандъци, макар те да са били без капаци за разлика от процесния случай. Като аргумент, обосноваващ знание у подсъдимия, че превозва прекурсор САС, подобно на ВОС, е ползвал и факта на избрания от него маршрут през /държава/, /държава/, /държава/ и /държава/, вместо по-краткия през/държава/ или /държава, който е ползвал при връщането си от /държава/ при предходно извършени курсове. Как този факт обосновава извод за знание у подсъдимия, че превозва именно прекурсор - оцетен анхидрид, каквото знание нормата на чл. 242 НК изисква от гледище на заложения в състава изискване за наличие на пряк умисъл у дееца, от въззивния акт не става ясно. Не е коментирано в тази връзка твърдението на подсъдимия, че за отиването до /държава/ е предпочел маршрута, който А. е избрал в самото начало на съвместната им работа и който са ползвали с И. Т., когато са пътували двамата, тъй като на границата със С. изчакването е продължително. В полза на твърденията му е информацията от наличните справки за пътуванията му и тези на Т. в периода от 01.01.2011 г. до 01.01.2018 г. през /държава/. Без съмнение опитът на подсъдимия да даде и друго обяснение за маршрута, свързано с опасения от конфликти с гранични власти /държава/ заради националността му, е неуспешен на фона на доказания по делото факт, че не веднъж е ползвал за връщането си в /държава/ именно маршрут, преминаващ през /държава/. Но липсват обективно установени факти, които да опровергаят твърденията му и с които да е възможно изборът му на маршрут да бъде свързан, за да се направи категоричен и несъмнен извод, че избирайки по-дългия път през територията на страни от Европейския съюз, подсъдимият е целял избягване на митническа проверка заради товара, който е превозвал. Така обсъдените доказателства и доказателствени източници изчерпват наличните по делото, единствено по пътя на добросъвестен и обективен анализ на които е възможно да бъдат решени въпросите относно вината на подсъдимия. Както съдилищата от предходните инстанции са отбелязали с основание, по делото няма доказателства, които пряко и непосредствено да установяват знание у подсъдимия относно действителния вид на товара, който е превозвал в процесния ден и към момента на спирането му за проверка на ГКПП /населено място/. Противно на мнението на тези съдилища обаче липсват и достатъчно доказателства с косвено значение за установяването на такъв факт, които след съпоставка помежду им и с други от доказателствата по делото да потвърдят обвинителното мнение на прокурора, че П. съзнателно е превозвал прекурсор на наркотични вещества. Няма стойността на косвено доказателство фактът на присъствието на подсъдимия при товаренето на дървените каси с оцетен анхидрид в камиона му, случило се на товарния терминал в [населено място]. Присъствието му на това място има своето обяснение във факта, че той е бил ангажиран като превозвач. Със стойността на косвено доказателство може да се третира фактът, че е била натоварена не само стока, изнесена от складовата база на „фирма“, но и допълнителна, донесена на мястото от свид. П. С. с управлявана от него товарна композиция непосредствено преди да започне товаренето. Този факт обаче не гарантира нито знание, нито предположение за П. относно съдържанието на претоварените в камиона му от този на С. дървени каси. Такова знание той не гарантира дори и след преценката му в съвкупност с факта на следвания от подсъдимия по пътя от /държава/ до /държава/ маршрут. Тези факти поотделно и в съвкупност дават възможност да се приеме, че за подсъдимия са съществували предпоставки да предположи, че превозвания от него товар не е идентичен с декларирания, но не и да гарантират негово знание, че превозва прекурсор. Съответно, само въз основа на тях, без те да са подкрепени от други доказателства, не е възможно да се формира като единствено възможен извода, че подсъдимият е знаел, че превозвания от него товар съдържа вещество, което е прекурсор на наркотични вещества. Събраните по делото доказателства не предпоставят категоричността, необходима, за да се приеме едно обвинение за доказано, поради което единственият законосъобразен изход от делото е свързан с оневиняването на подсъдимия по възведеното срещу него обвинение по чл. 242, ал. 3 НК, поради което и на осн. чл. 304 НПК настоящият състав призна И. П. за невиновен по това обвинение, след надлежна отмяна на първоинстанционната присъда в съответната нейна част и на потвърждаващото я въззивно решение. С присъдата, потвърдена с оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение и на осн. чл. 242, ал. 8 НК е постановено отнемане в полза на държавата на товарен автомобил, състоящ се от влекач, марка „марка“ с регистрационен номер /номер/ (номер на шаси ) и полуремарке, модел „модел“, с брезентова щора, с рег. № /номер/ (номер на шаси ) като превозно средство, послужило за пренасяне на стоките, предмет на контрабандата. По отношение на тази композиция е установено, че по документи тя е собствена на /фирма/, /населено място/, като съгласно информацията, получена от словенските полицейски власти, през 2017 г. дружеството я е продало на лицето И. Т.. Липсата на доказана виновност на подсъдимия – от една страна, както и липсата на категорични доказателства, че превозното средство (влекач и ремарке) принадлежи на подсъдимия, както самият той твърди, настоявайки, че го е закупил от „фирма“, а не на трето лице, което не е имало възможност да се защити в настоящото производство, позволиха на настоящата инстанция да отмени присъдата и в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на влекач, марка „марка“ с регистрационен номер /номер/ (номер на шаси ) и полуремарке, модел „модел“, с брезентова щора, с рег.№/номер/(номер на шаси ). В останалата му част, потвърждаваща постановеното с първоинстанционната присъда отнемане в полза на държавата на предмета на всяко от двете деяния, за които подсъдимият е бил обвинен - 5505 литра оцетен анхидрид и оръжия: револвер „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/; револвер „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/.; пистолет „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/; пистолет „марка“, модел „модел“ със сериен номер /номер/, въззивното решение е постановено в точно съответствие със закона (чл. 242, ал. 7 НК) и поради това бе потвърдено от настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение постанови присъдата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.