4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 841 София, 14.12.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №706/2012 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от адвокат М. М. – процесуален представител на ищеца П. Н. П. от [населено място], [община], област Я., срещу въззивно определение №223/01.10.2012 год. по ч.гр.д. № 361/2012 год. по описа на Ямболския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение №1623/10.8.2012 г. по гр.д.№1538/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, ХІV граждански състав, с което е върната исковата молба на П. Н. П. против ТП на Н. – ., с която се иска да се постанови решение, с което да бъде установен положен от ищеца трудов и осигурителен стаж през посочен в исковата молба период от време, а именно – от 05.8.1974 г. до 30.5.1976 г., като недопустим, поради липса на правен интерес. С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че не е налице законова предпоставка за загубени или унищожени документи по смисъла на чл.5 ЗУТОССР. Относно този извод съдът приел също така, че в самата искова молба липсва твърдение за загубени или унищожени документи за стажа му, а такъв извод не може да се направи и въз основа на отразеното в представеното удостоверение №3492-1/11.01.2012 г., обр. УП-13, издадено от ТП на Н. – ., тъй като в документа не се съдържа удостоверяване, че архивът е загубен или унищожен, а напротив – на ищеца е зачетен трудов стаж за пенсия за процесния период., както и че ищецът фигурира в предадените за съхранение разплащателни ведомости, но в същите “липсват данни за отработени дни и възнаграждение” за процесните три месеца. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният касационен жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Жалбоподателят сочи седем въпроса от значение за спора, а именно: 1. Какъв точно документ трябва да издават териториалните поделения на НОИ според текста на чл.4, ал.2, т.1, вр. ал.3, вр. чл.5, ал.2 ЗУТОССР ?; 2. Може ли посоченото в хипотезата на чл.5, ал.2 ЗУТОССР обстоятелство, че в архивното стопанство на НОИ липсват писмени данни за претендиран стаж, да бъде установявано с различни по вид официални документи, изходящи и издадени в кръга на служебните задължения, с изходящ номер, печат и подпис на съответното длъжностно лице от надлежното териториално поделение на НОИ по други поводи, съдържащи такива доказателства ?; 3. Може ли да се приеме, че не е налице законово изискване на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж, ако съществуват документи, например разплащателни ведомости, в които фигурира лицето, но от тях не може да се направи извод за наличието на трудов стаж и такъв се отказва ?; 4. Трябва ли при хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, когато ведомостите и книжата са иззети от съответния ред в НОИ, също да се установява и обстоятелството, че архива – документите са изгубени или унищожени, както е постановил ЯОС в обжалваното определение ?; 5. Длъжен ли е съдът, когато спре ИМ и даде срок на ищеца да представи съответното удостоверение по чл.5, да му укаже какво да бъде съдържанието на този официален документ според различните хипотези на чл.5 от ЗУТОССР и заявените обстоятелства, представляващи основанията на исковата претенция, както и да укаже неблагоприятните последици от неизпълнението на указанията ?; 6. Правилно ли е делото да бъде прекратено при констатирана липса на съответното удостоверение по чл.5, както е постъпил ЯРС и одобрил ЯОС, без преди това да е изпълнена императивната разпоредба на чл.4, ал.3 ЗУТОССР – на ищеца да се даде срок да представи такова удостоверение ?; 7. Може ли да се прави позоваване на решения на съдилищата, постановени изцяло по реда на отменения УУТССР, особено на тези по чл.чл.1 и 9 от него, при наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата на чл.5, ал.2 ЗУТОССР ? Като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.3 ТР №1/19.02.2011 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК. За да се произнесе по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси съдът съобрази следното: По въпроси №№1, 2, 4-7 въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като въззивната инстанция не е изложила изводи относими към тях. Релевантен за спора е третият поставен от частния касационен жалбоподател въпрос, който с оглед приетото в т.1 от ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС ОСГТК се уточни по следния начин – “Може ли да се приеме, че е налице законовото изискване на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, когато в архивното стопанство лицето фигурира в разплащателните ведомости, но липсват данни за отработени дни и възнаграждение ?”. Настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че на въпроса следва да се отговори утвърдително. Липсата на данни за отработени дни и възнаграждение в разплащателните ведомости за определени месеци или периоди макар и лицето да фигурира с данни за трудов, респективно осигурителен стаж, е доказателство, че липсват писмени данни за претендирания стаж по смисъла на чл.5, ал.2 ЗУТОССР. С оглед отговора на поставения въпрос съдът намира, че оплакванията за неправилност на въззивния съд са основателни. Когато от данните, намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период или определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за трудов стаж за други периоди или месеци, и при данни от други документи, в случая трудова книжка, че лицето е работило през процесните месеци при работодател/осигурител/ в хипотезата на чл.5, ал.2 ЗУТОССР, то следва да се приеме, че искът по чл.1 от посочения закон е допустим. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №223/01.10.2012 год. по ч.гр.д. № 361/2012 год. по описа на Ямболския окръжен съд, втори граждански състав. ОТМЕНЯ въззивно определение №223/01.10.2012 год. по ч.гр.д. № 361/2012 год. по описа на Ямболския окръжен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение №1623/10.8.2012 г. по гр.д.№1538/2012 г. по описа на Ямболския районен съд, ХІV граждански състав, с което е върната исковата молба на П. Н. П. против ТП на Н. – ., с която се иска да се постанови решение, с което да бъде установен положен от ищеца трудов и осигурителен стаж през посочен в исковата молба период от време, а именно – от 05.8.1974 г. до 30.5.1976 г., като недопустим, поради липса на правен интерес. ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: