Р Е Ш Е Н И Е № 57 София, 11 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 25 януари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2193 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдения С. А. П., за отмяна по реда на възобновяването на решение № 58 от 17. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 170 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, с което е била потвърдена присъда № 122 от 14. 10. 2012 год. постановена по НОХД № 1263 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Враца. В искането поддържано и в съдебно заседание по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради и което се претендира за упражняване правомощията на Върховният касационен съд по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, имплицитно, по чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 122 от 14. 10. 2012 год. постановена по НОХД № 1263 / 2010 год. по описа на Районен съд – гр. Враца, осъдения П. /наред с подс. Й. Д. Г. и подс. Ц. Г. Ц./ бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК /с частично оправдаване касателно стойността на отнетата движима вещ/, като при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от „закрит” тип. Със същата присъда било сторено групиране на предходни наложени на осъдения наказания „лишаване от свобода”, като на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му било определено най-тежкото измежду тях, а именно – една година „лишаване от свобода”, което да бъде търпяно отделно, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от „закрит” тип. Недоволни от постановената присъда останали както осъдения П., така и подс. Ц. и подс. Г., които обжалвали същата, с искане да бъдат оправдани. С атакуваното въззивно решение № 58 от 17. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 170 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира, релевираните в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по същество, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвиденият от закона процесуален ред доказателствен материал, както първоинстанционния съд, така и въззивната инстанция, законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършеното престъпление, са установени по категоричен и несъмнен начин - извод изграден на базата на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по съдебно-оценителната, съдебно-техническата, видео-техническата, дактилоскопната и съдебно психиатрично-психологичната експертизи, протоколите за следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети, приобщените писмени доказателства и не на последно място, от обясненията на самия осъден депозирани по реда на чл. 222 от НПК. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е извършена както от първоинстанционният съд, така и от въззивната инстанция, при строго съобразяване с принципа залегнал в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възраженията на защитата, свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството и механизма на деянието и не могат да бъдат споделени, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята взаимовръзка, водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество, достатъчно е да се посочат обясненията на осъдения депозирани по реда на чл. 222 от НПК, иззетата дактилоскопна следа и заключението по дактилоскопната експертиза, заключението по съдебно-техническата експетиза, проведения следствен експеримент и др. Въззивният съд макар да е приел друго фактическо положение досежно начина на разрушаване на вратата на предпазната метална кутия, законосъобразно е отбелязъл, че това обстоятелство не рефлектира върху установеността на квалифициращия признак визиран в т. 3 на чл. 195, ал. 1 от НК. Окръжният съд особено подробно и аргументирано, е отговорил на доводите на защитата, а и на самия осъден, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършеното от осъдения П. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи за всички елементи от обективната страна на престъпния състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние – извън всякакво съмнение, пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на осъдения, тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – П. не е осъден за несъставомерно деяние. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което, неоснователни се явяват както имплицитно наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, така и оплакването за допуснати от съдилищата съществени, по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, нарушения на процесуалните правила. За изчерпателност следва да се посочи, че наложеното на осъдения П. наказание, макар и определено съобразно чл. 54 от НК, като размер, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като по същество е определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на дееца обстоятелства /по същество към възможния законов минимум/ и изцяло съответствува на обществената опасност на деянието и дееца, като същевременно е и в унисон, с целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканието на осъдения С. А. П. за отмяна по реда на възобновяването на решение № 58 от 17. 05. 2012 год., постановено по ВНОХД № 170 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.