Р Е Ш Е Н И Е №.176 Гр.София, 15.05.2017 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретар Л.ЗЛАТКОВА и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 1885/2015 г. за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 1521/4 март 2015 г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№ 6550/2014 г., с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, 64 състав, от 7 януари 2014 г. по гр.д.№ 19404/2013 г. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 70 ЗЗД и чл.86 ал.1 пр.1 ЗЗД на касатора срещу Е. М. Е. от [населено място] за установяване, че последният дължи на [фирма] сумата 12360 лв., - неплатено възнаграждение за извършване на услуга на обект [улица] [населено място], за което е издадена фактура № 854 от 10 юли 2012 г., ведно със законната лихва върху нея от 22 март 2013 г. /датата на подаване на заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 12590/2013 г. на СРС, 64 състав/ до окончателното плащане на сумата, както и сумата 885,89 лв., представляваща лихва за забавено плащане на главницата за периода от 11 юли 2012 г. – 22 март 2013 г. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Софийският градски съд не е обсъдил съдържащите се във въззивната жалба обосновани оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада и дължимите указания до страните посочване и събиране на доказателства, в резултат на които делото е останало неизяснено от фактическа страна. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В срока за отговор на жалбата по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация изразява становище, че същата е неоснователна. Претендира разноски. С определение № 544/6 юли 2016 г. по настоящото т.д.№ 1885/2015 г. ВКС, Второ търговско отделение, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради отклонение от задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК, при разрешаване значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните, както и относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него, на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. В проведеното открито съдебно заседание на 25 октомври 2016 г. процесуалният представител на касатора - адвокат А. Т., поддържа жалбата по съображения, изложени изчерпателно в нея. Претендира отмяна на решението и уважаване на исковете с присъждане на съдебни и деловодни разноски, евентуално връщане на делото за ново разглеждане на СГС. Ответникът по касация не се явява и не изпраща представител. Върховният касационен съд, състав на Второ ТО, след преценка на данните по делото, заявените касационни основания и доводите на страните в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното: Предмет на спора пред СРС е положителен установителен иск по чл.422 ГПК във вр. чл.410 ГПК за вземане по договор за извършване на услуга на обект на [улица], представляващо възнаграждение по фактура № 854 от 10 юли 2012 г. съгласно договор № 29 – АС / 10 за изграждане на трасе „външно топлозахранване“ и абонатна станция за обект жилищна сграда на [улица] [населено място], както и вземане по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на възнаграждението. С решение от 7 януари 2014 г. по гр.д.№ 19404/2013 г. на Второ ГО, 64 състав, СРС отхвърля предявените в обективно съединение искове, приемайки, че едностранно подписаните от ищеца договор от м.септември 2010 г. и фактура за сумата 12360 лв. с ДДС от 10.07.2012 г. с основание за издаване „Приключване на обект [улица]не установяват възникването на облигационно отношение между страните по договор за изграждане на трасе външно топлозахранване и абонатна станция за обект жилищна сграда на [улица] съдържанието му, а събраните по делото свидетелски показания доказват, че дейностите по изграждане на процесния топлопровод – изкопни работи, полагане на тръби, заравянето им и възстановяване на пътната настилка – не са извършени от ищеца, а от работници на [фирма]. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че клаузите на неподписания от ответника – възложител договор го характеризират като договор за изработка, а представената по делото електронна кореспонденция между страните подкрепя тезата на ответника, че са водени преговори за изкопни работи, но до сключване на договор не се е стигнало, събраните от районния съд доказателства не установяват твърденията на ищеца, че е уговорено и му се дължи възнаграждение в претендирания размер, липсват доказателства за изпълнение на дейностите по едностранно съставения договор № 29-АС/10 от ищеца. Строителството на външно трасе е осъществено изцяло от [фирма], поради което за ответника не е възникнало задължение по чл.266 ЗЗД към ищеца в размер на 12360 лв. Въззивният съд не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя-ищец за недопускане на поисканите от него свидетели, за непълнота на доклада, за неизпълнение на разпоредбата на чл.145 ГПК при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и е оставил без уважение поради процесуална преклузия заявеното с въззивната жалба искане за допускане на свидетели при режим на довеждане, които да установяват твърденията в исковата молба. В решението на СГС не са изложени мотиви във връзка с доводите на въззивника за непълнота и неточности в доклада на РС досежно обстоятелствата, нуждаещи се от доказване и разпределението на доказателствената тежест относно подлежащите на установяване релевантни факти и за неоснователен отказ на съда да събере своевременно поискани от ищеца относими, допустими и необходими доказателства. С касационната жалба са въведени оплаквания за необсъждане доводите на въззивника относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, в която се дава утвърдителен отговор на уточнените и конкретизирани от него процесуалноправни въпроси, както следва: задължен ли е съдът да събере всички допустими, относими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения на страните, възраженията и доводите им. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения по чл.290 ГПК /Решение № 134/2013 г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение № 212 от 1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, Второ търговско отделение, Решение № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. на Второ търговско отделение, Решение № 161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на ВКС, Второ търговско отделение и мн.др./, която се споделя от настоящия съдебен състав, въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като събере всички допустими, своевременно представени и относими към спорния предмет доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка. За да съществува задължение да обсъди и релевираните своевременно възражения на страните и техните доводи съгласно чл.235 ал.2 ГПК при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Основателни са оплакванията във въззивната жалба досежно непосочване на всички факти и обстоятелства, нуждаещи се от доказване, в доклада на РС, за липса на указания до страните по чл.145 ГПК за конкретизиране на твърденията им е непоставяне на въпроси към тях за изясняване на фактите, за неправилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяване участието на ищеца в изпълнението на външното топлозахранване на обекта и на абонатната станция и възлагането й на ответника, за необоснован отказ на първонистанционния съд да допусне поисканите от ищеца свидетели за установяване на фактите по исковата молба при изрично указание в доклада за необходимост от доказване изпълнението на услугата и съществуването на облигационно отношение, породило задължение за ищеца да я извърши, за липса на активност на съда при изясняване на фактическата обстановка. С обжалваното пред ВКС решение СГС е потвърдил първоинстанционния съдебен акт без да извърши необходимите действия, свързани с отстраняване на посочените процесуални нарушения и без да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за изхода на спора, включително и признанието на ответника в отговора на исковата молба досежно участието на ищеца в изпълнението на процесния обет с доставка на изолационни тръби и арматура и с изработване и доставка на абонатна станция, на различни части и агрегати, на заварките по присъединяване към топлопровода на „топлофикация“ ЕАД. Въззивният съд неправомерно е отказал събирането на гласни доказателства, оставяйки без уважение повторното искане на ищца за допускане на двама свидетели, заявено своевременно в първото по делото съдебно заседание на районния съд във връзка с направените оспорвания от ответника и указанията на съда в доклада, като не е съобразил разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК относно възможността за събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – извинителна причина за допускането им за първи път във въззивното производство. Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд са съществени по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК и обуславят касационно основание за отмяна на въззивното решение. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на СГС предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия на основание чл.293 ал.3 ГПК от друг състав поради допуснати нарушения във връзка с доклада и предоставяне възможност на ищцовата страна да предприеме действия по уточняване на обстоятелствата, за чието установяване е поискала събирането на гласни доказателства. При преценка на допустимостта им следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.164 ал. 2 ГПК. При новото разглеждане на делото СГС следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, релевантни за спора, както и новите доказателства. Претендираните разноски за касационната инстанция следва да бъдат съобразени при решаване на спора от въззивния съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение на основание чл.293 ал.3 ГПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 1521/4 март 2015 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІV А въззивно отделение, постановено по в.гр.д.№ 6550/2014 г. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: