Р Е Ш Е Н И Е
№ 10
София, 27.06. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.01.2017 година, в състав:
РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1077 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.47, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА.
Образувано е по исковата молба на Н. Г. Т. от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Ив.М., срещу Л. К. Ц. от [населено място], Софийска област и Т. Ц. Ц. от [населено място], като наследници на починалия в хода на делото б.ж. на [населено място], [община] - Ц. Я. Ц., за отмяна на арбитражно решение от 30.06.2014 год., по в.арб.д.№ 1069/2013 год. на Арбитражен съд София при Сдружение „Права помощ и медиация” /АС при СППМ/, с което, на осн.чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, е осъден ищеца да заплати на наследодателя на ответниците сумите: 89 774.17 евро - остатък от общата сума от 100 000 евро - невърнат паричен заем по сключен между страните договор от 23. 09.2011 г. и 948. 87 евро, представляваща остатък от договорена възнаградителна лихва за срока на действие на договора, от общо 1 000.00 евро, ведно със законната лихва върху главницата на задължението, считано от 21.12.2013 г./ датата на подаване на исковата молба/ до окончателното и изплащане.
Искането е обосновано с недействителност на арбитражното споразумение, обективирано в клаузата на чл.15, изр.2 от процесния договор за заем от 23.09.2011 г. Съображенията са, че договарянето и подписването на този договор, като част от материалноправния договор е в резултат на физическо насилие, заплаха и психически натиск над ищеца, в качеството му на заемател и над неговото семейство, основание по чл.47, т.2 ЗМТА. Същото е аргументирано и със съображения, че текстът на чл.15, ал.2 съдържа абревиатура ”АС –София при СППМ”, която е с крайно неясен смисъл и е била неразбираема при сключване на процесния договор. Освен това същата е определена и като подвеждаща, доколкото абревиатурата „АС- София” е използвана както от Административен съд, [населено място], така и от Апелативен съд, [населено място]. Като допълнителен аргумент е посочено, че абревиатурата на този Арбитражен съд на интернет страницата му е отразена по различен начин - „Арбитражен съд, [населено място] при Сдружение П.. Същевременно АС, макар и представен като институционален, т.е. образуван към сдружение с нестопанска цел, то според ищеца, предвид информацията за неговите органи, за правилника и за устава му, сочи на арбитраж от виртуалното пространство, какъвто не е бил договарян между страните.
В исковата молба се поддържа още, че ищеца не е бил надлежно уведомен за назначаване на арбитър, нито за арбитражното производство – отменително основание по чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА.
Наличието на основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА е аргументирано с недействителността на договора за заем, със съществуващо противоречие между отделните договорни клаузи, тълкувани по правилото на чл.20 ЗЗД не сочат на валидно възникнало заемно правоотношение между съконтрахентите, с неговата нищожност - поради противоречие със закона- чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой; поради липсата на съгласие, обусловена като от положен подпис на заемателя е върху празна бланка на договор за паричен заем при липсващи данни за лицето -заемодател, поради отсъствие на свободно формирана воля, т.е. липса на съгласие и поради противоречие с добрите нрави.
Излагайки подробна аргументация на въведените с исковата молба отменителни основания по чл.47, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА както в исковата молба, така и при устните състезания в последното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. М., поддържа искането си за отмяна на атакуваното арбитражно решение.
Ответниците по молбата не са заявили становище нито с отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, като взе предвид доводите на ищеца във вр. с въведените основания за отмяна и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производство по чл.48 ЗМТА, намира:
І. По допустимостта на исковете за отмяна:
Обективно кумулативно съединените искове на Н. Г. Т. от [населено място], основани на чл.47, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА са процесуално допустими – предявени са от надлежна страна срещу арбитражно решение и в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1, изр.2 ЗМТА, спазването на който е признато с влязло в сила определение № 31 от 22.01.2016 г., по ч.т.д.№ 1982/2015 г. на І т.о. на ВКС, поради което подлежат на разглеждане по същество.
ІІ.По основателността на исковите претенции:
Съобразени ангажираните по делото доказателства дават основание да се приеме, че и трите въведени от ищеца основания за отмяна по чл.47, ал.1 ЗМТА са недоказани.
Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на възникнал правен спор от Арбитражен съд е наличието на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, легално дефинирано в чл. 7, ал. 1, т. 2 ЗМТА, което независимо дали е обективирано в отделен договор или е арбитражна клауза – част от сключен между страните материалноправен договор, по своята правна същност представлява самостоятелен процесуален договор, писмената форма на който е елемент от фактическия му състав. По изключение с разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА законодателят е признал компетентност в полза на арбитражния съд и в хипотезата на презумирано мълчаливо съгласие на ответника за сключване на арбитражно споразумение, материализирано чрез предприетите от последния процесуални действия по съществото на делото, без да оспорва компетентността на арбитража, сезиран с искова молба от ищеца, какъвто не е разглежданият случай.
От съдържанието на сключения между страните договор за заем от 23.09.2011 г., приложен към приобщеното към настоящето дело в.арб.д.№ 1069/2011 г., се установява формалното наличие на постигнато между съконтрахентите предварително съгласие възникналите помежду им спорове във вр. с породено от материалноправния договор провоотношение да се разрешават от АС-София при СППМ, изрично обективирано в клаузата на чл.15, с което специалните процесуални изисквания на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА за неговата валидност/ форма и арбитрируемост на спора/ са спазени. Доколкото отсъствие на арбитражно споразумение може да произтича и от пороци, които съобразно общите изисквания в ЗЗД за валидност на договорите, водят до неговата недействителност, предвид същността му на процесуален договор, несъмнено е, че страната може да се позове и на тях, като обуславящи приложението на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, както е процедирано и по делото.
Преценени въведените от законодателя изисквания за валидност - общите по ЗЗД и специфичните по ЗМТА спрямо конкретната арбитражна клауза в процесния материалноправен договор позволяват да се приеме, че нито една от хипотезите, водещи до извод, че арбитражното решение е постановено при несъществуващо или недействително арбитражно споразумение, не е осъществена. Поради това и исковата претенция, основана на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА следва да бъде отхвърлена.
Предявените пред АС - София при СППМ обективно кумулативно съединени искове са облигационни, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, ал.1 ЗЗД и съгласно чл.19 ЗМТА правният спор между страните е арбитрируем. Безспорно арбитражното споразумение , обективирано в клаузата на чл.15 от процесния договор за заем, е в писмена форма, носещо подписа на ищеца и починалия в хода на настоящето делото ответник, която е и предвидената от законодателя за неговата действителност и доказване. Що се касае до въведените с исковата молба пороци, сочещи на недействителността му, то според настоящия съдебен състав, правото на ищеца да се позове на същите е преклудирано, поради следното:
С влязло в сила арбитражно решение от 03.12.2013 г., по арб.д.№ 66/ 2013 г. Арбитражен съд – София при Сдружение”Правна помощ и медиация” се е произнесъл по предявените от Ц. Я. Ц., починал в хода на настоящето производство и заместен от своите наследници по закон, срещу Николай Г. Т. от [населено място] частични искове, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за сумите: 20 000 евро - част от невърната главница по предоставен паричен заем в общ размер от 100 000 евро, по сключен между страните договор за заем от 23.09.2011 г. и 100 евро – част от дължимата възнаградителна лихва, уговорена между съконтрахентите в общ размер от 1 000 евро, като ги е уважил до размера на претендираните суми.
С влязло в сила решение № 62 от 29.04.2014 г., по т.д.№ 4771/2013 г. на І т.о. на ВКС са отхвърлени, като неоснователни, обективно съединените искове по чл.47, ал.1, т.2, т.3, пр.2 и т.6 ЗМТА за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, предявени от Николай Г. Т. срещу наследодателя на конституираните в настоящето производство ответници. Категорично е прието от решаващия състав на ВКС, ТК, че процесното арбитражно споразумение, обективирано в клаузата на чл.15 от сключения договор за паричен заем от 23.09.2011 г. е валидно и не страда от твърдяните с исковата молба пороци за неговата нищожност, респ. унищожаемост, които са напълно идентични с въведените и с настоящата искова молба по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА.
Следователно по въпроса за нищожността, респ. унищожаемостта на процесуалния договор, сключен между ищеца Николай Г. и наследодателя на ответниците – б.ж. на [населено място] –Ц. Я. Ц., е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като липсата на недействителност е основанието /решаващия/ мотив на постановеното влязло в сила решение на ВКС,ТК № 62 от 29.04.2014 г., по т.д.№ 4771/2013 г. на І т.о. за отхвърляне на предявения от Николай Г. Т. от [населено място] иск по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА за отмяна на предходното арбитражно решение на АС при СППМ, за уважаване на частичните искове срещу последния, претендирани въз основа на същия материалноправен договор между страните. Съобразено преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо позволява да се приеме, че ответникът не може в производството по иска за отмяна на арбитражното решение за остатъка от вземането да релевира защитните средства, които е предявил в предходния процес/ за отмяна на арбитражното решение по частичния иск/, но са били отхвърлени, като неоснователни. Нещо повече, преклудирани са и тези защитни средства, които не е предявил, но които е могъл и е бил длъжен да противопостави в производството по отмяна на арбитражното решение по частичния иск, доколкото те не са от значение за определяне размера на самото претендирано вземане, т.е. за правопораждащите факти за този различен от вече претендирания частичен размер. Не съществува спор в съдебната практика и правна теория, че в сочената хипотеза са допустими само онези възражения, респ. твърдения, които се основават на нови факти, настъпили след влизане в сила на решението по частичния иск, съответно на решението по чл.47, ал.1 ЗМТА за неговата отмяна, какъвто не е разглежданият случай. Предвид гореизложеното несъмнено е, че страните по процесния процесуален договор, респ. техните правоприемници, не могат успешно да повдигнат отново спора за същите произтичащи от него процесуални права - възложената от тях компетентност на АС при СППМ, позовавайки се на неговата недействителност, въз основа на вече твърдяни в производството по предявения иск за отмяна на арбитражното решение по частичния иск, пороци по арг. от чл.299, ал.1 във вр. с чл.298, ал.1 ГПК. Задължителната за страните по делото сила на мотивите на решение № 62/29.04.2014 г., по т.д.№ 4771/2013 г. на І т.о. ги обвързва и изключва наличие на процесуална възможност в настоящето производство по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА да бъде пререшен въпроса за съществуването и валидността на арбитражното споразумение, въз основа на което с окончателен съдебен акт, постановен по реда на чл.48 ЗМТА е приета компетентност на АС-София при СППМ, произнесъл се по частичния иск за вземането срещу ищеца Т.. Поради това и ангажираните във вр. с оспорената от ищеца в настоящето производство действителност на арбитражното споразумение не могат да бъдат обсъждани.
По иска по чл.47, ал.1, т.3, пр.2 ЗМТА.
Исковата претенция, основана на чл.47, ал.1, т.3, пр.2 ЗМТА подлежи на разглеждане, независимо от отмяната на соченото основание, предвид действието на процесуалноправните норми във времето и разпореденото от § 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ ДВ бр.8/24.01.2017 г./, но по същество е неоснователна.
Понятието „обществен ред” не е легално дефинирано в позитивното ни право. Поради това следва да бъде съобразено възприето в практиката на ВКС, по приложението на чл.47, ал.1, т.3, изр.2 ЗМТА негово тълкуване. Същата е последователна и в смисъл, че соченото основание за отмяна изисква при разглеждане на арбитражния спор и постановяване на арбитражното решение да са нарушени такива императивни и свърхповелителни по характер материалноправни и процесуалноправни норми, чрез които в страната са установени основните принципи на правораздаването и които имащи пряка връзка с правата и свободите на гражданите, образуват в своето единство основата на съществуващия в Република България правопорядък.
Следователно противоречие с обществения ред по см. на вложеното от законодателя съдържание в отменителното основание по чл.47, ал.1, т.3, пр.2 ЗМТА, е налице само тогава, когато с арбитражното решение, чиято отмяна се иска, са нарушени онези норми от публичен порядък, които установени от Конституцията на РБългария формират основите на съвременния правен и обществен ред в държавата, а само по себе си неспазването им води до ограничаване на признати от този ред основни права и свободи на гражданите или възпрепятства тяхното реализиране. С оглед изложеното явно е, че не всяко нарушение на материалния и/ или процесуален закон, дори и да е значимо, е релевантно за визираното отменително основание.
В случая поддържаното основание за отмяна е аргументирано с недействителност на материалноправния договор за заем, по изложените по- горе съображения на ищеца. Като косвено доказателство за недействителността на материалноправния договор са посочени още и различното към релевантната за договора дата седалище на АС, невъзможността заетата в този и размер сума да е била пренесена в найлонова торбичка в почивен ден и пр. Позовавайки се на отделните договорни клаузи, както и на неговата цел и характер ищецът поддържа също, че този договор съдържа вътрешно противоречие, което АС не е взел предвид и обсъдил, съобразно правилото на чл.20 ЗЗД, както не е съобразил и отсъствието на законова възможност, по българското право, конкретен документ да е едновременно договор и разписка, какъвто характер е придаден на процесния – удостоверяващ „даването в заем” на вписаната в него сума, така и „получаването и” от заемателя т.е. сключването на сделката и самото нейно изпълнение. Всички тези твърдяни пороци на процесния договор за заем, които според ищеца не са били взети предвид и обсъдени от АС, дори и да са налице са ирелевантни за отменителното основание по чл.47, ал.1, т.3, пр.2 ЗМТА, тъй като правилността на изводите на арбитражния съд въобще не са предмет на проверка в производството по чл.48 ЗМТА. Според последователната съдебна практика и правна доктрина осъществяваният от ВКС съдебен контрол в производството по чл.48 ЗМТА не е нито въззивен, нито касационен, поради което в същия не се включва преценка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното арбитражно решение. Следователно при изчерпателно и лимитативно въведените от законодателя отменителни основания по чл.47, ал.1 ЗМТА, липсва процесуална възможност за състава на ВКС да се произнесе по правилността на решението на АС-София при СППМ, предмет на исканата отмяна, независимо от произтичащите от арбитражното решение значими публичноправни последици. Отделен в тази вр. е въпросът, че в исковата молба въобще не са и изложени доводи за допуснати от АС нарушения на конкретни свръхповелителни правни норми, които свързани с основани принципи на правопорядъка в страната да са довели до ограничаване или нарушаване на гарантирани с Конституцията на Република България основани права на ищцовата страна, към които неправилното приложение на материалния закон – чл.20 ЗЗД, чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой и пр. не се включват. Що се касае до невъзможността сума в посочения размер да бъде надлежно престирана на заемателя, вкл. с оглед начина на осъществяване на престацията, то както се посочи по-горе извън правомощията на състава на ВКС е да преценява действителността на материалноправния договор и породените от него правни последици, вкл. по съображения, черпени от самостоятелния характер на процесуалния договор, към който всички тези твърдяни пороци са неотносими.
По иска с правно основание чл.47, ал.1, т.4 ЗМТА.
Соченото отменително основание е аргументирано с ненадлежното призоваване на ищеца за арбитражното производство, като ответник по арбитражното дело и неполучаване на съответните книжа и документи. Същото е недоказано и не следва да бъде уважено. Редът за изпращане и връчване на документи, вкл. препис от исковата молба и списък на арбитрите, е регламентиран с разпоредбите на чл.10-чл.12 от Правилника на АСС, приет за приложим в отношенията между страните, според сключеното арбитражно споразумение.
Видно от материалите към приобщеното като доказателство към настоящето дело, арб.д.№ 1069/2013 г./ оригинал/, препис от исковата молба вх.на АС при СППМ № 5500/21.12.2013 г., заедно с доказателствата към нея е изпратена на ответника на 17.01.2014 г., в съгласие с чл.9, ал.1 от Правилника. Поради невъзможност да бъде осъществено връчването и на страната – ответник съобразно установения с Правилника на АСС ред, както сочат приложените по делото писмени доказателства, вкл. дадените писмени обяснения на призовкаря Т.М. на Н. Г. Т. е изпратено и писмо с обратна разписка, носещо пощенско клеймо от 21.01.2014 г., адресирано до служебно изискания от С. община –район „М.” и удостоверен по надлежния административен ред постоянен адрес на същия – [населено място],[жк], вх.1, ет.6, ап.45. Този административен адрес, според удостоверение изх.№ 9999 от 21.01.2014 г. на Столична община, район „М.”, е съвпадащ и с настоящия адрес на ответника Т.. Безспорно е от данните по делото, че адресираната до горепосочения постоянен и настоящ адрес на ответната в арбитражното производство страна пощенската пратка е върната обратно на изпращача с изрично отбелязване в приложена към нея обратна разписка № 1404 , че не е потърсена от получателя и.
С оглед на така установените по делото факти, настоящият състав намира за недоказано твърдението на ищеца, че в резултат на несъобразяване правилата за призоваване според Правилника на АСС е осуетена възможността на настоящия ищец реално да участва в арбитражното производство, приключило с постановяване на атакуваното арбитражно решение, за да реализира защитата си.
Освен, че изрично според чл.12, ал.4 от цитирания Правилник, правноважим в отношенията между страните, според арбитражното споразумение, в посочената хипотеза – когато получателят на призовките и съобщенията е отказал или не се е явил в пощенската служба да ги получи, ако пощенската служба удостовери това, призовките и съобщенията се смятат за получени щом са изпратени до последното известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или пощенски адрес на страната с препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да бъде предадено, съобразени и последващите многократни опити за известяване на ответника, обективирани в 2 бр. куриерски пратки на куриерска служба “SPEEDY” – от 14.02.2014 г. и от 08.07.2014 г. и 2 бр. писма с обратна разписка, всички с изпращач „Сдружение за правна помощ и медиация”, в които изрично се съдържа отбелязване на връчителя, отразено в съпроводителния документ,респ. в обратната разписка, че са останали неполучени от адресата им било поради отказ на същия, било като непотърсени от получателя, дават основание да се приеме, че предприетите от АС действия са в пълно съгласие и със закона - чл.32, ал.2 ЗМТА.
Отделно е, че решаващият орган е положил и всички онези фактически и правни усилия, отговарящи на въведено с чл. 32, ал.1 ЗМТА законово изискване за „старателно издирване” адреса на страната - ответник, поради което доводите на пълномощника му противна насока,заявени в настоящето производство са лишени от основание в доказателствения материал по делото и не следва да бъдат приети за основателни.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че исковата претенция по чл.47, ал.1 т.4 ЗМТА също подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ищеца не се следват претендираните за производството по чл.48 ЗМТА деловодни разноски. Ответникът по делото не е взел участие в процеса пред ВКС, нито е претендирал заплащане на деловодни разноски, поради което не му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Т. от [населено място] срещу Л. К. Ц. от [населено място], Софийска област и Т. Ц. Ц. от [населено място], като наследници на починалия в хода на делото б.ж. на [населено място] - Ц. Я. Ц., обективно съединени искове за отмяна на арбитражно решение от 30.06.2014 год., по в.арб. д.№ 1069/2013 г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Права помощ и медиация”, на основание чл.47, ал.1, т.2, т.3 и т.4 ЗМТА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|