О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161 гр.София, 31 октомври 2013 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА нд ч.производство под № 1899/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по частната жалба на М. М. С. срещу разпореждането от 18.07.2013 год. по въззивно нохд № 56/2012 год. на Софийския военно-апелативен съд за връщане на касационната жалба против въззивното решение на основанието по чл.351, ал.4, т.1 вр.ал.1 НПК. Поддържа се, че е постановено в нарушение на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото становище поддържа, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото жалбоподателят не е отстранил пропуска да посочи касационното основание за отмяна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка и намира частната жалба за основателна по следните съображения: Подсъдимият С. е подал касационна жалба срещу решението по въззивно нохд № 56/2012 год. на Военно-апелативния съд, но съдията-докладчик е приел, че не отговаря на изискванията по чл.351, ал.1 НПК, защото не са посочени касационните основания. Жалбоподателят е подал нова жалба в определения 7-дневен срок за отстраняване на пропуските. Посочил е, че съдържанието отговаря на неговите индивидуални възможности и липса на правни знания, но че искането му за оправдаване намира основание в показанията на установени от конкретно изброените свидетели факти. Видно от подадената в срок касационна жалба подсъдимият не е конкретизирал юридически допуснатите според него от въззивния съд нарушения при постановяване на обжалваното решение. Очевидна е – не само от твърденията, но и от данните по делото, невъзможността, произтичаща от индивидуалните особености на личността му, да формулира сам основанията си в подкрепа на искането за отмяна и оправдаване в цифрово изражение. Решението на въззивния съд да бъде оценена жалбата като неотговаряща на изискванията по НПК е едностранно и напълно формално като посоченото по-горе обстоятелство, както и начина на формулиране на указанията не са съобразени. Не е взето предвид съдържанието в частта й относно фактическото формулиране на данните, които подкрепят искането, в което са посочени имената на свидетели и установените от тях конкретни факти, на които основава несъгласието си с решението да бъде потвърдена осъдителната присъда. Както от посоченото по-горе, така и от цялостното съдържание – независимо от обема и начина на формулиране, може да се направи извод (не само да се предполага), че жалбоподателят не е съгласен с решението и иска да бъде оправдан. Това не е било възможно поради допуснати процесуални нарушения при оценката на доказателствените източници, на които се е позовал, което от своя страна е довело до нарушение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение, т.е. има основания в подкрепа на искането му за оправдаване и това са предвидените в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Затова разпореждането за връщане на жалбата следва да бъде отменено, а делото върнато на Военно-апелативния съд за изпълнение на процесуалните задължения по повод жалбата. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ разпореждането от 18.07.2013 год. по въззивно нохд № 56/2012 год. и ВРЪЩА делото на Софийския военно-апелативен съд за изпълнение на процедурата по администриране на касационната жалба на подсъдимия С.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: