4 Р Е Ш Е Н И Е № 169 [населено място] , 31,10,2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 670 / 2016 год.,за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма],за отмяна на влязло в сила решение № 1098 по гр.д.№ 2158/2015 год. на Старозагорски районен съд.Молителят твърди,че неправилно по отношение на дружеството е приложена фикцията на чл.50 ал.2 ГПК / за връчване на искова молба и приложения към същата,за първото по делото съдебно заседание и за постановеното решение/, тъй като не е напускало адреса по седалището си,вписан в търговския регистър,в установяване на което представя писмени документи, изпратени му от други податели на същия , вписан в търговския регистър, адрес. Позовава се, като евентуално основание за отмяната в сочената хипотеза, на обстоятелството, че съдът изобщо не е изпратил до него, в качеството на ответник, препис от допълнителната искова молба от 17.08.2015 год., предвид уточнени в същата основание и петитум на претенцията на ищеца, нито е съобщил на страната проекто-доклада , съгласно чл. 140 ал.3 ГПК. Ответната страна – [фирма] - оспорва молбата за отмяна като неоснователна, предвид правилно приложена от първоинстанционния съд фикция на чл.50 ал.2 ГПК. Молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК, считано от твърдяната от ищеца дата на връчване на запорно съобщение на ЧСИ Р. М., по изп.дело № 20157900400485, с изх. № 3917 / 03.02.2016 год. , а именно – от 04.02.2016 год. / дата фигурираща върху пощенското клеймо на приложения плик , с който съобщението е било изпратено /. Именно от съдържанието на същото – за налагане запор върху вземане на длъжника [фирма] от ищеца [фирма] , се сочи узнато обстоятелството за постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното: Молителят – ответник в производството по гр.д.№ 2158/2015 год. на Старозагорски районен съд - е призоваван от адреса по седалището на дружеството,вписан и понастоящем в търговския регистър.До същия са изпратени препис от искова молба и приложения , призовка за първото насрочено съдебно заседание,ведно с препис от определението по проекто-доклада на съда и за постановеното решение. Върху всяко от върнатите съобщения / тъй като при всяко от тях е посещаван адреса на страната от призовкар, независимо от формално разпореденото приложение на чл.50 ал.2 ГПК / е удостоверено,че „на адреса няма офис,длъжностни или упълномощени лица на [фирма] „ както и че „управителят се е преместил от адреса „, по сведение на лицето Ж. Ж.,живущ на същия. След неоткриване страната на адреса по седалището й, при първото посещение - за връчването на искова молба и приложенията към същата, съдът е разпоредил поставяне на уведомление по реда на чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК - в пощенската кутия и на входната врата на имота. По делото липсва удостоверено явяване на представител на [фирма], за получаване на съдебни книжа и съобщения от деловодството на съда. В настоящото производство,за установяване обстоятелството за ненапускане на адреса по седалището на дружеството, са представени изходящи от Частен съдебен изпълнител,Национален осигурителен институт – Териториално поделение [населено място] и Бюро по труда – [населено място] съобщения и писма до [фирма] , с посочен адрес, идентичен на вписания в търговския регистър и на който съдът е изпращал съобщения и призовки. За установяване твърдението на молителя, че далото сведенията лице е с психично увреждане, е приложена изходяща от служител на дружеството декларация,че лицето Ж. Ж. „ не е добре психически,страда от епилепсия и приема силни успокоителни медикаменти „. В декларацията е потвърдено местонахождение на офиса на [фирма], на който адрес се получава цялата кореспонденция на дружеството и който се сочи обитаван от деклараторката Т. М. от назначаването й като служител на дружеството и до момента - в [населено място],на ул.„Б.„ № 5, в къща,с два входа. Деклараторката не е ангажирана като свидетел за същите обстоятелства. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна . Основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК визира няколко самостоятелни хипотези, първата от които е предявена в настоящия спор – лишаване страната от възможност да участва в делото,като последица от нарушаване на съответни процесуални правила ,в случая - приложението на чл.50 ал.2 ГПК.Действително не са били налице предпоставките за прилагане фикцията на чл.50 ал.2 ГПК, независимо от недоказаното,с надлежни доказателствени средства,предвид принципа за непосредственост и устност на гласните такива, психично заболяване на далият данните за обитаването на адреса от молителя - Ж. Ж.. Същият не е заявил знание за напускане адреса по седалището, вписан в търговския регистър, от дружеството, а единствено за напускането му от физическото лице С. А., макар едноличен собственик и управител на [фирма], съставляващ и негов личен адрес / справка по лична карта / . От това обстоятелство не би могъл да се обоснове категоричен извод за преместване седалището на дружеството на друг адрес, доколкото липсва разпоредба,изискваща съвпадане адреса по седалището на еднолично дружество с ограничена отговорност, с личния адрес на собственика и/или управителя на дружеството.Независимо от неправилното приложение на фикцията на чл.50 ал.2 ГПК, обаче, съдът надлежно е разпоредил поставяне на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК, приложимо при предпоставките на чл.50 ал.4 ГПК.Такива са налице, предвид удостоверената от призовкаря липса на лице, на което да бъде връчена призовката, както и предвид несъбирането от призовкаря на сведения за напускане на адреса от дружеството,а не единствено от физическото лице – негов едноличен собственик и управител, противно на възприетото в реш.№ 126 по т.д.№ 1825/2014 год. и реш.№ 177 по т.д.№ 1866/2015 год. на ІІ т.о. ВКС , постановени по реда на чл.290 ГПК, по приложението на чл.50 ГПК. Съгласно чл.50 ал.4 пр. второ ГПК второ уведомление не се поставя. В решение № 803 по гр.д.№ 1236 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС, е прието следното : когато при констатирани обстоятелства по чл.50 ал.4 ГПК е поставено веднъж уведомление със съдържанието за налични книжа на разположение на страната,бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията и за последващи процесуални действия в хода на делото , невръчени на адреса по същите причини, да се обявяват на страната идентично – с нови уведомления по реда на чл.47 ал.1 ГПК, в който смисъл съставът е тълкувал чл.50 ал.4 пр.второ ГПК. Разбирането се споделя и от настоящия състав, тъй като уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК има за съдържание единствено известие до страната за налични в канцеларията на съда книжа за същата , по конкретно дело.Ако в който и да е последващ момент / ако действително се касае за временна липса на достъп до канцеларията на търговеца или временна липса на лице, за получаване на съобщенията / до знанието на страната достигне съдържанието на първото / и единствено / уведомление, то би изпълнило предназначението си,да й предостави възможност,упражнявайки добросъвестно процесуалните си права, да получи всички налични към този момент,предназначени за нея,съдебни книжа и съобщения.В конкретния случай молителят не се е позовал на неистинност на удостоверения факт за поставяне на уведомление по чл.47 ал.1 ГПК, в пощенската кутия и на входната врата на имота / „къща” , както е посочено в писмената декларация на служителката Т. М. /, в съответствие с изискванията на същата разпоредба. Съдът,макар неправилно позовавайки се на чл.50 ал.2 ГПК, при липса на изискуемите в тази хипотеза предпоставки, фактически е изпращал призовки и съобщения на адреса и за последващите процесуални действия – проекто–доклад,призовка за първо съдебно заседание,съобщение за постановеното решение.Предвид правните последици на поставеното уведомление / което и при действително обитаване от страната на адреса по седалището на дружеството и само временно препятстван достъп до канцеларията или неосигурено присъствие на лица, съгласни да получат призовката , би й предоставило възможността за снабдяване с всякакви налични книжа по делото / , доколкото това уведомление винаги предпоставя търсимост на съдебни книжа и съобщения от страната в канцеларията на съда, несъстоятелен се явява довода на молителя за нарушение относно задължението на съда за уведомяването му за допълнителната / уточнена в обстоятелствена част и петитум / искова молба. Следователно, не е налице нарушение на съдопроизводственото правило на чл.50 ГПК от решаващия съд, независимо от формалното му погрешно позоваване на чл.50 ал.2 ГПК, с оглед осигуреното кумулативно приложение на чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК,предпоставките за което са установени. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] , за отмяна на влязло в сила решение № 1098 по гр.д.№ 2158 / 2015 год. на Старозагорски районен съд , на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :