Р Е Ш Е Н И Е № 89 град София, 24.02.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА ТАТЯНА КЪНЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. КЪНЧЕВА касационно дело № 723 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения П. Л. М. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 190/2010 г. на Р. окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение, с което е изменена присъда по нохд № 173/2010 г. на Р. районен съд. Релевирано е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, подкрепено с доводи, касаещи преди всичко обосноваността на атакуваното решение. Твърди се, че М. няма вина за настъпилото автотранспортно произшествие и е осъден неправилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не взема становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влязлото в сила решение установи следното: С присъда от 01.06.2010 г. по нохд № 173/10 г. Р. районен съд признал подсъдимия П. М. за виновен в това, че на 19.10.2009 г., при управление на микробус “Рено М. Т 35” в нарушение на правилата за движение по чл.47 и чл.50 ал.1 от ЗДП по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 5660.70 лв. и на основание чл.343 ал.1 б.А от НК го осъдил на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от девет месеца и пет месеца поправителен труд с 10% удръжки от трудовото възнаграждение. На осн. чл.343г от НК лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от пет месеца. Оправдал го по обвинението за допуснато нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДП. Осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец С. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5660.70 лв. С решение № 80/ 18.10.2010 г. по внохд № 190/10 г. Р. окръжен съд изменил присъда в частта по наказанието, като отменил пробационната мярка поправителен труд. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е подадено от надлежна страна в рамките на законовия срок по чл. 420 ал.2 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Р. районен съд е направил пълен и обективен анализ на събраните доказателства, съпоставил ги е помежду им, посочил е кои кредитира с доверие и защо и е изложил подробни съображения за направените фактически изводи. Данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц. С., Б. Б. и С. П., съпоставени с обективните находки от удара между двата автомобила и заключението на автотехническата експертиза стоят в основата на изводите относно посоката на движение на превозните средства и поведението на двамата водачи. Съдът е подложил на внимателна проверка твърденията на осъдения М., че е спрял на знака “стоп”, след което е започнал маневрата завой надясно, описвайки широка дъга и в този момент е бил ударен от л.а. “Лендроувър”, но ги е отхвърлил като недостоверни с мотива, че са в очевидно противоречие с констатираните повреди по автомобилите. Категорично е становището на експерта, че при сочения от подсъдимия механизъм на произшествието биха се получили повреди по автомобилите, различни от констатираните, както и че след удара, превозните средства биха се озовали на друго място, различно от описаното в огледния протокол. При това положение, първоинстанционният съд правилно е приел, че автотранспортното произшествието е настъпило по изключителна вина на подс. М., който не е спрял на забранителния знак и не е осигурил предимство на автомобила на пострадалия. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.313 и сл. от НПК, проверил е изцяло присъдата и не е констатирал нарушения в дейността на първата инстанция по събиране, проверка и обективна оценка на доказателствения материал. Подробно е мотивирал решението си за безспорна установеност на фактите по делото и липсата на основание за възприемане на различна фактология. Изложените в решението съображения по приложението на материалния закон са правилни и законосъобразни и касационната инстанция ги възприема изцяло. Доводите в подкрепа на искането за възобновяване касаят обосноваността на присъдата, по която касационната инстанция няма правомощия да се произнася. От друга страна, оплакванията за необоснованост на присъдата са разгледани от въззивния съд и са получили отговор в атакуваното решение. Р. окръжен съд не е допуснал нарушения при формиране на вътрешното се убеждение, а съдебното решение е изготвено в съответствие с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК. Липсва основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на атакуваното решение. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Л. М. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 190/2010 г. на Р. окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 80/18.10.2010 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: