Р Е Ш Е Н И Е № 560 гр. София, 05.01.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Теодора Стамболова при секретаря …… Кр. Павлова ……………………………………....... в присъствието на прокурора Гебов ………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 571 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия П. А. Ш. против присъда № 311 от 3.09.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 222/2010 г. В касационната жалба са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Според защитника въззивният съд незаконосъобразно е осъдил подсъдимия, тъй като не е установено той да е държал инкриминираните огнестрелно оръжие и боеприпаси. Позовава се на нарушения на основните принципни положения, залегнали в чл. 13 и чл. 14 НПК. Счита, че самото осъждане води до явната несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Дуков) настоява за несъставомерност на деянието и явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от В. касационна прокуратура изказва становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 311 от 3.09.2010 г. по в. н. о. х. д. №222/2010 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло оправдателната присъда № 748 от 28.01.2010 г. на Благоевградския районен съд по н. о. х. д. №189/09 г. Признал е подсъдимия П. А. Ш. за виновен в това, на 22.05.2008 г. в 12.00 ч. в мазе на къща, находяща се в с. Падеш, община Благоевград, да е държал огнестрелно оръжие – пистолет „А.”, модел 94, кал. 9 мм. с № 47 ВС**** и заличени други цифри, ведно с пълнител за него, както и боеприпаси - 20 бр. патрони, кал. 12 снаредени със сачми №13/0 и 82 бр. патрони, кал. 9 мм ”Парабелум” 9Х19, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 53, ал. 2 НК вещите, предмет на престъплението, са отнети полза на държавата. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Застъпена е тезата, че съдът не е имал фактическо основание да посочи в диспозитива на присъдата времето на извършеното престъпление, както и да възприеме съзнателното държане на огнестрелното оръжие и боеприпасите тъкмо от подсъдимия. Доводите на защитника са неприемливи. Авторството на подсъдимия Ш. прецизно е било изведено от въззивния съд във основа на процесуално допустими източници на доказателства, оценени като достоверни и пространно е било аргументирано с достатъчна аналитичност и задълбоченост. В рамките на възприетите фактически положения, че полицейските служители са влезли в къщата в с. Падеш след пристигането на подсъдимия Ш., а инкриминираните вещи са били открити в мазето, чиято врата дотогава е била заключена, защитникът неоснователно се позовава на възможен достъп на полицаите до предмета на престъпление преди началото на извършеното претърсване и изземване. При условие, че вещите са били открити в хода на процесуално-следствено действие въззивният съд законосъобразно е направил и заключението, че към момента на деянието, посочен в диспозитива на присъдата подсъдимият съзнателно е държал огнестрелното оръжие и боеприпасите. Лансираната версия за възможността друго лице да е държало вещите в мазето пространно е била коментирана от въззивния съд и отхвърлена с логични и убедителни съображения. Фактическите констатации на съда почиват на целия обем от надлежно събрани и проверени доказателства, към които не е проявена едностранчивост и тенденциозност, а въз основа на приетите за установени по делото факти законосъобразно са изведени всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, което е извършил подсъдимият. Липсва и явна несправедливост на наложеното наказание. То съответства на конкретните обстоятелства на престъплението и личната обществена опасност на подсъдимия Ш., както и на изискванията по чл. 36 от НК. Предвид отсъствието на касационно основание, залегнало в жалбата на защитника, присъдата на Благоевградския окръжен съд следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 311 от 3.09.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 222/2010 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: