Р Е Ш Е Н И Е № 480 гр. София, 24 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Капка Костова при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 1159/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. Г. Ф. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 273 от 07 декември 2012 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 1420/2012 година и потвърдена изцяло с решение № 53 от 08 април 2013 година на Окръжен съд – гр. Стара Загора, по внохд № 1031/2013 година по описа на този съд. В саморъчно изготвеното си искане осъденият Ф. се позовава на „процесуални грешки”, допуснати при разглеждане на делото. Твърди, че изготвените по делото съдебномедицински експертизи не установяват осъществяването на инкриминираното деяние и неговото авторство. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Възраженията ангажират отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Ф. не участва лично, редовно призован чрез администрацията на Затвора – [населено място], като е отразил изрично нежеланието си за лично участие. Представлява се от назначения му от съда за служебен защитник адвокат А. А. от АК – [населено място], която поддържа искането за възобновяване на делото при направените в него оплаквания и отправено до съда искане. Моли за отмяна на наложена й в предходното съдебно заседание глоба, тъй като неявяването й е било по уважителни причини. Частният обвинител и граждански ищец, чрез законните му представители Р. С. и К. К., не участва лично, редовно призован, и не се представлява. Не се явява и назначеният му за особен представител адвокат И. П. от АК – [населено място], редовно призована. Не е представено писмено становище по искането на осъдения Ф. за възобновяване на наказателното дело. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя Г. Г. Ф. за това, че на 17. 07. 2011 година, в [населено място], област Стара Загора, извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – Б. К. А., на 9 години, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 157, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо заведение от закрит тип. Зачетено е времето на предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”. Присъдено е обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия А. в размер на 5000 (пет хиляди) лева, заедно със законните последици и е отхвърлен искът до пълния му размер от 10000 лева. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения Ф.. Искането на осъдения Ф. е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Внимателният прочит на искането, с което ВКС е сезиран, дава основание за извода, че всъщност единственото направено с него възражение касае обосноваността на формираните от редовните съдебни инстанции изводи относно главния факт на процеса – извършено ли е деянието и извършено ли е то от осъдения Ф.. Недоказаността, според осъдения, на тези обстоятелства е довела до неправилно ангажиране на наказателната му отговорност. От това произтича и претенцията за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий. ВКС намира, че заявеното в искането на осъдения Ф. основание за възобновяване на делото не е налице. За да формират фактическите си изводи, съдилищата са се позовали основно на показанията на свидетелите Б. А. (пострадал), А. А. (негов брат, с непосредствени възприятия веднага след деянието), М. Й. (тяхна баба, също контактувала с детето непосредствено след случая), Ф. М. (роднина по сватовство и братовчед на осъдения), Г. И. (собственик на заведението, откъдето осъденият си е тръгнал в ранния следобед), Г. Г. (кмет на селото, когото веднага са сигнализирали за станалото), М. М. (полицай, заведен от пострадалия на мястото на инцидента). Вярно е, че единственият източник на преки доказателствени факти са показанията на 9-годишния към онзи момент пострадал Б. А.. Останалите свидетели възпроизвеждат разказаното им от детето и личните си възприятия от неговото състояние непосредствено след инцидента и разказа му за него. Тези доказателствени факти (на съобщеното от пострадалия, на отвеждането от него на св. М. до мястото на деянието и посочването на пръчка, с която е удрян по краката) са производни доказателства и са включени в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. Показанията на пострадалия А. са обсъдени от съдилищата внимателно, с оглед съдържанието и на останалите гласни доказателствени източници и съобразно констатациите на СППЕ (л. 34 от ДП, експерти К. и К.). Съображения по този повод съдилищата са изложили в съдебните си актове (с. 5-6 от мотивите на присъдата и с. 6-7 от решението). ВКС не намира основания да не сподели изводите им за достоверност на показанията на пострадалото дете. Съобщеното от него на най-близките му хора (свидетелите А. и Й.) непосредствено след деянието, напълно кореспондира с данните по делото за местонахождението и поведението на осъдения в различните моменти от деня (показанията на св. А., М., И., С., Д. М.). Констатацията на експертите за автентичност на преживяното и на съобщеното им от детето, е категорична и безусловна (разпит в с. з. на 21. 09. 2012 година, л. 75 от нох дело). Същевременно, не са останали вън от вниманието на съда и заключенията на СМЕ № 196/2011 година (експерт П., л. 27 от ДП) и СМЕ на ВД № 8/2011 година (експерт С., л. 30 от ДП), които не констатират наличие на травматични увреждания по тялото на пострадалия А. и биологични следи от подсъдимия по иззетата като веществено доказателство тениска на пострадалия. Тези констатации са обсъдени от въззивния съд (с. 7 от решението) и имат своето фактическо и експертно обяснения в ниския интензитет на приложената от осъдения сила (нанасяне на удари по лицето и краката и придърпване и натиск на главата) и в обстоятелството, че пострадалият се е измил и е почистил тениската си веднага след деянието и се е опитал да изпере същата след прибирането си в къщи. Съдът е обсъдил подробно и показанията на посочените от осъдения и допуснати като свидетели пред въззивния съд Сл. С. и Е. Е. (с. з. от 06. 03. 2013 година, л. 37 от внох дело, с. 8 от решението), като с основание е оценил съдържанието им като противоречащо на всички останали гласни доказателствени източници и затова недостоверно. Така че, защитната теза на осъдения Ф., изградена изначално върху отричане на участието му в инкриминираното деяние, е останала доказателствено незащитена и с основание е отхвърлена от инстанциите, оправомощени да установяват фактите по чл. 102 от НПК. Анализът и оценката на гласните доказателствени средства, респ. изводите, които произтичат от тях, са аргументирани убедително от основния съд и затова въззивната инстанция не е имала причини да не признае фактическата правилност на издадената присъда. Доколкото осъденият Ф. оспорва изцяло ангажирането на наказателната му отговорност, ВКС провери и параметрите и тежестта на тази отговорност и констатира, че индивидуализацията на наказанието е извършена от съда при отчитане на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК и при съображения за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Действително, осъденият е сравнително млад (на 21 години), което е отчетено от съда като смекчаващо отговорността му обстоятелство, наред с някои особености на личността му, като: известна социална незрялост, функциониране на нивото на удовлетворяване на базисни телесни потребности, импулсивност, намален вътрешен контрол и снижена критичност (СППЕ на л. 80 от ДП, експерти К. и Петкова). Наред с това обаче, Ф. е осъждан с четири влезли в законна сила присъди за извършени тежки престъпления от общ характер, като последното е за престъпление по чл. 152, ал. 3 от НК. Вярно е, че останалите три престъпления се намират помежду си в отношение на съвкупност и затова следва да се считат за едно осъждане, както и че са извършени от осъдения като непълнолетен, но това не повлиява съществено изводите на съдилищата за степента на обществена опасност на дееца и на извършеното от него престъпление по отношение на малолетен пострадал и със съответните последици за неговото физическо и психическо развитие. Поради това, ВКС преценява наложеното на Ф. наказание от шест години лишаване от свобода, определено под средния размер, предвиден в закона за това престъпление, за съответно на извършеното и на закона и затова справедливо. То удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. При изложените съображения, направеното от осъдения Ф. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, следва да бъде преценено като неоснователно и да бъде оставено без уважение. Настоящият състав намира молбата на адвокат А. за отмяна на наложената й глоба в размер на 500 лева за неявяване в съдебно заседание пред ВКС на 11. 09. 2013 година за основателна, доколкото същата съобщава уважителни причини за неявяването си и положени от нея необходими усилия за заместването й като служебен защитник на осъдения Ф. в това заседание. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Г. Ф. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 273 от 07 декември 2012 година на Старозагорския районен съд, постановена по нохд № 1420/2012 година и потвърдена изцяло с решение № 53 от 08 април 2013 година на Окръжен съд – гр. Стара Загора, по внохд № 1031/2013 година. ОТМЕНЯ наложената на адвокат А. А. А. от Адвокатска колегия – [населено място], с протоколно определение от 11. 09. 2013 година на ВКС, І н. о., по нд № 1159/2013 година, глоба в размер на 500 (петстотин) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.