Р Е Ш Е Н И Е № 366 София, 21 ноември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ил.Петкова и в присъствието на прокурора Руско КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1318/2013 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. М. Р. срещу въззивно решение № 121 от 11.04.2013г. по внохд № 757/2012г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи,че решението на САС е постановено в нарушение на чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Разпознаването било опорочено,тъй като бил разпознаван с лица,които нямат нищо общо с неговата физическа структура с коса,а той бил плешив.Поемните лица не можели да кажат по какво е бил разпознат.Лицето от видеозаписите на Охранителни камери на заложна къща се установило,че не е на подсъдимия.Показанията на св.Ч. били дадени под натиск,тъй като е бил хванат в извършване на престъпление- бил е в хероинова зависимост,а св.З. нямал право да бъде свидетел съгласно чл.118,ал.1 т.3 НПК.Самопризнанията,които направил му били диктувани,и му било оказано физическо насилие.Бил осъден за съучастие,а към момента на престъплението свидетелите Ч.,Ж. и Г. не били на територията на България.Неправилно бил осъден,тъй като той не е извършил престъплението. Гражданската ищца и частна обвинителка Й. П. Г. не се яви в съдебно заседание.Становище по жалбата не е ангажирала. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.Не са налице нарушения на закона и на процесуалните правила.Въз основа на доказателствата е прието,че престъплението е извършено от подсъдимия. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 119 от 11.05.2012г. по нохд № 567/2011г. жалбоподателят-подсъдим А. М. Р. е признат за ВИНОВЕН и осъден за извършено престъпление по чл.199,ал.1 т.3 пр.2 и т.4 вр.с чл.198,ал.1 вр.с чл.129,ал.2 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.С присъдата е осъден и да ЗАПЛАТИ на пострадалата Й. П. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 /десет хиляди/ лева и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4252,45 лева,ведно със законните последици. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата ,както следва:1. ОПРАВДАЛ е подсъдимия за сумата 33 лева от стойността на предмета на престъплението-пари в брой,за разликата над 1033 лева до пълния претендиран размер от 1066 лева на отнетите пари в брой. 2. НАМАЛИЛ е размера на обезщетението за имуществени вреди от 4252.45 лева на 4219.45 лева. 3. ОПРЕДЕЛИЛ за краен момент на зачитането/приспадането/ по чл.59,ал.1 НК”влизане на присъдата в сила”,респ.”изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия Р. в по-лека от домашен арест.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно.Потвърждавайки присъдата,съдът не е допуснал визираните в жалбата нарушения. Установено е от фактическа страна,че на 24.01.2011 около 15.00часа в заложна къща в [населено място],отнел чужди движими вещи на обща стойност 4252.45 лева от владението на Й. П. Г., с намерение противозаконно да ги присвои,като е употребил за това сила,изразяваща се в нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето и главата,в резултат на което причинил на последната средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.1 пр.3 и 5 НК състояща се в избиване на зъби,без които се затруднява дъвченето и говоренето и разстройство на здравето,временно опасно за живота,и престъплението е извършил при условията на опасен рецидив при условията на чл.29,ал.1 б.”а” НК. Доводите визирани в жалбата са поддържани и пред въззивния съд,който по реда на чл.339,ал.2 НПК е дал отговор защо не ги приема.Мотивите на съда се споделят от настоящия касационен съд,тъй като доводите не се подкрепят от данните по делото. Правилно е прието,че авторството на деянието е доказано от фактическа страна.Подсъдимият е бил разпознат от пострадалата Г.,която го е посочила като лицето,което я е нападнало в заложната къща и което е взело от там парите и другите вещи предмет на обвинението.Пострадалата е имала възможност да види подсъдимия в момента,в който успяла да дръпне вързания около главата му шал.Авторството се доказва още и от показанията на св.Ч.,както и от обясненията на подсъдимия депозирани на досъдебното производство. Въззивният съд е провел по реда на чл.323 НПК съдебно следствие,на което е разпитал поемното лице И. Д., по делегация е била разпитана и поемното лице В. Р..Разпитал е и свидетеля В. С. И./л.184 от делото/,изслушал е обясненията на подсъдимия. Преценката на съда относно авторството на деянието,правната квалификация,наказателната отговорност на подсъдимия,почива на събраните,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК доказателства. На л.9 от мотивите,съдът е обсъдил подробно, както показанията на разпитаните свидетели,обясненията на подсъдимия депозирани на дос.производство,така и събраните по делото писмени доказателства.Правилно са ценени показанията на поемните лица Р. и Д..Двете са присъствали на процесуалното действие разпознаване на подсъдимия от пострадалата св.Й. Г..При повторния разпит пред въззивния съд свидетелките са разяснили,че пострадалата е разпознала и посочила един от мъжете,като лицето,което я е нападнало,както и посочила по какво точно е разпознала извършителя на нападението спрямо нея. Процесуалното действие е извършено при спазване разпоредбата на чл.171 НПК. Доводът,че обвинението не е доказано ,е неоснователен. Записите от охранителните камери на Заложна къща /населено място/,макар и да не предоставят годни за изследване изображения за провеждане на лицево-идентификационно изследване,същите са достатъчни за да се определи и възприеме поведението на нападателя и жертвата.Приложените във видеотехническата експертиза снимки от записите,ясно очертават отделните телодвижения на нападателя,разположението на тялото на нападателя и това на жертвата,както и външният вид на нападателя-с шапка,с шал през лицето и с ръкавици.Изобразените снимкови файлове във видеотехническата експертиза съответстват на показанията на пострадалата за механизма на нападението спрямо нея,а също така е на самопризнанията на подсъдимия,направени на 02.02.2011г. на дос.производство.Съдебните инстанции са кредитирали тези обяснения,тъй като са съответствали на другите доказателства проверени по делото.На л.13 от мотивите въззивният съд подробно се е спрял на доказателствата,които подкрепят самопризнанията на подсъдимия Р..Подробно е визирал показанията на свидетелите Т. Ч. и Ж. Ж. относно действията извършени от тях на 21.01.2011г. -посещение и проверка за наличие на злато в заложната къща,както и действията извършени на 24.02.2011г. преди деянието-придвижване с автомобила до заложната къща,спирането пред магазинчето в блок в[жк],откъдето подсъдимият е закупил от св. Ц. П. шала и ръкавиците,използвани при грабежа,качването на подсъдимия в автомобила след деянието,изхвърлянето в река С. на чантата собственост на пострадалата,заедно с ръкавиците и шала,придвижването с автомобила до [населено място],откъдето подсъдимият заминал за [населено място] баня. Обсъдена е и справката от мобилния оператор”фирма.”,от която е установено,че на инкриминираната дата от телефонния номер ,собственост на подсъдимия са проведени входящи обаждания /в 13.39часа и в 13.40 часа/, докато се е намирал в обхвата на клетка с адрес [населено място], а на същата дата в 16.05часа и в 16.25 часа се е намирал в обхвата на клетка на мобилния оператер в [населено място],откъдето е получил нови две входащи обаждания. Установените данни съответстват на описаното в самопризнанията на подсъдимия местонахождение по същото време на инкриминираната дата 24.01.2011г.Обсъдени са и показанията на св.Г. Г.,св.С. Р.,в дома на когото в [населено място] баня след деянието подсъдимият отишъл,показанията на свидетелите Т.Ч.,Ж.Ж.. В мотивите съдът е дал отговор защо кредитира обясненията на подсъдимия депозирани на дос.производство и защо не приема тези дадени на стадия на съдебното следствие.Изложил е на л.16-17 от мотивите съображения и касателно частичното кредитиране на показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел В. И. ,в частта им относно създаването на алиби за времето на извършването на грабежа. Доводът,че показанията на св.Т.Ч./ в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и прочетени по реда на чл.281,ал.1 т.-1 и 2 НПК-поддържани пред съда/, са дадени под натиск,не се подкрепя от материалите по делото.Съдът е изложил убедителни съображения,като е взел предвид и заключението на Съдебно психиатричната експертиза на свидетеля,от която е видно,че същият е могъл правилно да възприема фактите,които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Доводът,че съдът е кредитирал показанията на св.З. е неоснователен.Видно е от мотивите/л.18/,че показанията на този свидетел,които са преразказ на възприетите от него признания на подсъдимия,са били изключени от съда при обосноваване на фактическите изводи относно авторството на деянието. Установените по делото фактически положения,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,са обусловили правилния и законосъобразен извод,че извършител на грабежа спрямо пострадалата Й. Г. е подсъдимият А. Р..Авторството е доказано по безсъмнен начин,поради което потвърждавайки присъдата в частта за авторството на деянието и правната квалификация на деянието,въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения.Законът е правилно приложен,поради което въззивното решение следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 121 от 11.04.2013г. по внохд № 757/2012г. по описа на Софийския апелативен съд,Нак.-отделение,7-ми състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: