Р Е Ш Е Н И Е № 491 гр. София, 03.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА АВДЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1519 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. Р. М. срещу решение № 72/ 13.06.2012 г. по внохд № 142/2012 г. на Варненския апелативен съд с оплаквания по трите касационни основания по чл.348 от НПК. По същество се иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание, с приложение на института на условното осъждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители Е. К. К. и Е. Е. К.- С. мотивират становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 21/ 27.02.2012 г. по нохд № 1487/2011 г. на Варненския окръжен съд, с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 24.05.2011 г. в гр.В.., при управление на т.а. „Д. Л.” нарушил правилата на движение по чл. 21 ал.1 и чл. 42 ал.2 т.2 от ЗДП и чл. 63 ал.2 т.1 от ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. И. К. и средни телесни повреди на Е. К. К. и И. А. А., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 б.А пр.2 и б.Б от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. На осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. По оплакването за допуснати процесуални нарушения. В допълнителните съображения към касационната жалба и в съдебно заседание защитата мотивира оплакването с доводи, че съдът е изградил фактическите си изводи по съставомерните факти изцяло на база неправилното и необосновано заключение на автотехническата експертиза. Твърди, че съдът е приел за доказани факти съжденията на вещото лице, като така е подменил процесуалната същност на експертизата, която не е източник на доказателства, а способ за подпомагане на оценката на решаващия орган да прави изводи от известни за неизвестни факти, въз основа на специалните знание на експерта /цитира се Р №20/2011 г. на ВКС ІІІ н.о./ Възразява срещу отказът на въззивния съд да допусне повторна експертиза. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Доводите относно правната същност на експертизата като способ на доказване почиват на закона и съдебната практика, но в конкретния казус са лишени от фактическо основание. За установяване на фактите по делото Варненският апелативен съд е ползвал не само експертизата, но и всички останали гласни и писмени доказателствени средства- показанията на свидетелите –очевидци, обясненията на подсъдимия, протоколът за оглед на местопроизшествието и скицата към него. След като ги е анализирал коректно, в тяхната взаимовръзка и без извращаване на действителното им съдържание, съдът не е намерил основания да приеме други факти и е споделил установените от окръжния съд. Голословни са упреците на защитата, че автотехническата експертиза не почива на никакви доказателствени факти и вещото лице „доказва” собственото си виждане за казуса. Видно е от съдържанието й, че за да даде отговор на поставените му въпроси, експертът е ползвал данните от протокола за оглед на местопроизшествието и показанията на свидетелите С., К. и А.. При определяне величината на скоростта на движение на подсъдимия експертът е взел предвид оставените спирачни следи и описаните деформации на двата автомобила, като е ползвал съответните математически формули и специалните си знания. Като е съобразил обективните находки върху пътното платно /следи от гуми, течности и отломки/, описани в огледния протокол, местоположението на превозните средства след удара и съобщеното от свидетелите и подсъдимия е отговорил на въпроса за мястото на удара по широчина и дължина на платното. Отговорите и на останалите въпроси в експертизата се основават на доказателствени факти, установени чрез допустими доказателствени средства, поради което законосъобразно са ползвани от съда при изграждане на фактическите му изводи. Варненският апелативен съд не е имал основание за съмнение в обосноваността и правилността на автотехническата експертиза, което да налага назначаването на повторна такава. Преценил е, че експертът компетентно е отговорил на всички поставени му въпроси, в това число на тези, които подсъдимият намира за неизяснени и затова е отхвърлил искането за назначаване на повторна АТЕ. Последователна е практиката на ВКС, че решаващите съдилища могат суверенно да преценяват необходимостта от събиране на доказателства и отказът им да го сторят се оценява като съществено процесуално нарушение само, ако е довел до неизясняване на съставомерните факти, какъвто не е настоящия случай. Оспорването на експертното заключение, когато то не е в подкрепа на линията на защитата е право на подсъдимия, на което съдът дължи отговор в съдебния си акт, но не е основание за игнорирането му, нито за назначаване на нова експертиза. По оплакването за нарушение на закона. То е мотивирано с довода за наличие на съпричиняване на съставомерния резултат от пострадалата, защото тя е допуснала нарушение на чл.15 от ЗДП. Тезата е поддържана пред двете съдебни инстанции, които са изложили убедителни съображения за нейната несъстоятелност. Предвид установените факти, че подсъдимият се е движел с превишена скорост, предприел е изпреварване на движещия се пред него автомобил на място, забранено за изпреварването от надлъжната маркировка и от конкретната пътна обстановка, навлязъл е частично в лентата за насрещно движение, където е настъпил удара с автомобила на пострадалата, Варненският апелативен съд законосъобразно е решил, че произшествието се дължи на изключителната вина на касатора. Конфликтната ситуация е възникнала още от момента, в който той настигнал с висока скорост автомобила на св. С., което наложило тя да предприеме маневра за предотвратяване на сблъсъка и е приключила с навлизането му в насрещната лента и сблъсъка с автомобила на пострадалата К.. Последната се е движила правомерно, в собствената лента за движение и не е имала задължение да осигури достатъчно странично разстояние за разминаване. Инцидентът не би настъпил при правомерно движение на подсъдимия, което е очакваното поведение от всички участници на пътя. Подсъдимият М. единствено поради собственото си поведение е създал рискова ситуация и не може да претендира, че пострадалата е била длъжна да му осигури място за да завърши маневрата. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. В жалбата се правят доводи за наличие единствено на смекчаващите отговорността обстоятелства и се иска намаляване на наказанието до законовия минимум, с приложение на чл.66 от НК. Варненският апелативен съд е извършил проверка на справедливостта на присъдата, като отново е преценил всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Изводът, че санкцията следва да бъде определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но не и в рамките на законовия минимум е правилен и се споделя и от касационния състав. Не може да се игнорират и да не се отчетат в тежест на касатора две обстоятелства- че деянието покрива два квалифициращи признака на престъпния състав, както и че М. е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение, последно за шофиране с превишена скорост в населено място месец пред катастрофата. Върховният касационен съд намира, че определеното наказание от четири години лишаване от свобода съответства на степента на обществена опасност на деянието и на извършителя и не е явно несправедливо. Водим от тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72/ 13.06.2012 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 142/2012 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: