Ключови фрази
Отклонение от военна служба * Европейски съд по правата на човека * разумен срок на наказателния процес * продължителност на наказателно производство * изключително смекчаващо вината обстоятелство * доказателства и доказателствени средства


Р Е Ш Е Н И Е
№ 574
София, 21 декември 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова
Николай Дърмонски

при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 525 по описа за 2010 година.

С решение № 58 от 19.07.2010 г. по внохд № 42/10 г. Военно-апелативният съд потвърдил присъдата на Военния съд-гр.София, постановена по нохд № 21/10 г., с която подсъдимият И. Д. К. е осъден на основание чл.382 и чл.54 НК на три години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението на наказанието за срок от пет години.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от защитата на подсъдимия, с която се релевират всички основания по чл.348, ал.1 НПК с алтернативни искания – за оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията.
Като съобрази горното и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е частично основателна.
При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да предопределя осъществяване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 НПК.
За изясняване на правнозначимите обстоятелства от кръга по чл.102 НПК са събрани множество доказателства от различни по вид доказателствени източници. Необходимо е да се отбележи, че са събрани доказателства от възможните доказателствени източници, което е обусловено от множеството реформи на войските на Министерството на транспорта. При това не е злепоставено достигането до обективната истина по делото. Тук е мястото да се припомни, че фактите, подлежащи на установяване – тези, свързани с инкриминираното престъпление, могат да бъдат изяснявани посредством всички, предвидени в НПК доказателствени средства, в това число и чрез гласни такива. От друга страна, няма как да се сподели възражението за наличието на заинтересованост или предубеденост у свидетелите, разпитани в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. По делото липсват данни да са налице основания за отхвърлянето на същите показания, поради недостоверност. Последната не произтича поначало само от длъжностното качество на един или друг свидетел, каквото внушение се съдържа в съображенията, изложени в касационната жалба. Идентичността на имената на подсъдимия е установена надлежно – от оправомощения орган по постоянното местоживеене на подсъдимия.
На следващо място, известно е, че на доказване, респ. изясняване и установяване, подлежат фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на делото – очертан от признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.382 НК. Тъкмо с това не са съобразени възраженията, свързани с данните относно личните документи на подсъдимия, военната му книжка. Нещо повече, възражението относно уволнението на последния не държи сметка за указаното в чл.109, т.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в редакцията му от Дв.бр.70/19.06.1998 г.
Нарушението на чл.327 НПК не е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Не се твърди, а и ВКС не установи, да са ограничени процесуалните права на подсъдимия. Още по-малко същото нарушение е от категорията на тези по чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК.
Установено е по несъмнен и категоричен начин, че към 29.10.1998 г. подс.К. е изпълнявал задължението си по военна служба в поделение 58470 гр.Мездра, където се е явил на 07.07.1998 г. като част от младото попълнение от набор 1979 г. – ІV смяна на наборната военна служба. Последното обстоятелство е изрично отразено в заповед на командира на батальон за среден ремонт на железния път - № 0191 от 08.07.1998 г., като постъпването му е вписано надлежно в азбучната книга и в книгата азбучен списък на личния състав на същото поделение.
По аналогичен начин е установено, че на 29.10.1998 г. подс.К. не се е прибрал в поделението, като самоволно, без уведомление и разрешение е сторил това. Издирването на подсъдимия не е дало резултат, като не е установено местоживеенето и пребиваването му в страната ни.
При правилно установените фактически положения съдът е имал основание да приеме, че подс.К. е демонстрирал по категоричен начин намерението си да избегне завинаги изпълнението на задължението си по военна служба – променил е фактически постоянното си местоживеене за известния по делото значителен период от време.
Наложеното наказание е явно несправедливо.
Решаващият съд е пропуснал да отдаде необходимото значение на установеното по делото обстоятелство, от значение за отговорността на подс.Калчев, което по своята характеристика е „изключително” по смисъла на чл.55, ал.1 НК - това, че приключването на делото е извън каквито и да било разумни срокове – повече от дванадесет години. Постоянна е съдебната практика на ВКС по чл.22, ал.1 НПК, която е съобразена и с практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКЗПЧОС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок е основание подсъдимият да се ползва от правото на изключително смекчаващо вината му обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Продължителността на наказателното производство не може да се свърже с виновно поведение от страна на жалбоподателя. Достатъчно е само да се посочи, че досъдебното производство е образувано три години след извършване на инкриминираното деяние, а обвинителния акт е внесен в съда девет години, след образуване на досъдебното производство. Поради това, ВКС намира, че наказанието трябва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като бъде намалено на 6 месеца лишаване от свобода. Това предопределя и намаляване на изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 НК от пет на три години.
Водим от горното на основание чл.354, ал.2, т.1 и ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 58 от 19.07.2010 г., постановено по внохд № 42/10 г. на Военно-апелативния съд, както следва:
-намалява наказанието наложено на подсъдимия И. Д. К. на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и
-намалява изпитателния срок, определен по реда на чл.66, ал.1 НК на ТРИ ГОДИНИ.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: