6 Р Е Ш Е Н И Е №455 София, 10 ноември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гавриложва и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 453/2010 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Р. К. Б. за възобновяване на внохд № 287/2010г. по описа на Русенския окръжен съд,отменяване на постановеното решение № 172 от 04.06.2010г.,с което е потвърдена присъда № 55/09.03.2010г. на Русенския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се релевират доводи за нарушение на закона в наказателната и в гражданско-осъдителната част. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно,тъй като законът е правилно приложен и няма допуснати нарушения по чл.348 НПК. Гражданският ищец Р. Г. Я. не се яви по делото.Становище по искането не е представил. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимно лице в срока по чл.421,ал.3 НПК,а разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: С горната присъда Русенският районен съд е признал Р. К. Б. за ВИНОВЕН в това,че на 28/29.03.2009г. в[населено място],като длъжностно лице при изпълнение на службата си-охрана в „Денс клуб”Опиум-2”,причинил на Р. Г. Я. от[населено място] средна телесна повреда,изразяваща се в счупване на главичката на лява лъчева кост и оток на лява лакетна става,кръвонасядания и охлузвания на лява предмишница,кръвонасядания в дясна предмишница,което довело до трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник за срок повече от тридесет дни,поради което и на основание чл.131,ал.1 т.2 вр.с чл.129,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на пострадалия Р. Г. Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 4 000/четири хиляди/лева,ведно със законните последици.ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до 4 500 лева. С въззивното решение Русенският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ изцяло присъдата. Съдебните актове са законосъобразни,постановени при спазване на процесуалните правила. Доводите в искането за нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК не се подкрепят от данните по делото. На първо място се поддържа,че въззивният съд не е изпълнил задълженията си визирани в чл.314,ал.1 НПК за пълна проверка на присъдата.Съдът не е отговорил на възражението за допуснати още на досъдебното производство нарушения свързани с разпознаването извършено от св.А.,не обсъдил представения медицински документ от 12.04.2010г. от очен лекар,от който е видно че има заболяване-астигматизъм,едностранчиво е подходил при оценката на това доказателство.По делото имало данни,че на инкриминираната дата по време на работа в „Денс клуб Опиум 2” той е носел очила.Неправилно въззивният съд е отказал да допусне до разпит нови свидетели,с който отказ го лишил от правото да представя доказателства. Поддържа се още,че неправилни въззивният съд е приел,че районният съд е изпълнил изискванията на чл.305,ал.3 НПК.Показанията на свидетелите Св.Н. и Д.С. били противоречиви,а приетото от районния съд,че св.П. К. бил очевидец-не отговаряло на истината.Обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 НПК,тъй като едва в решението било посочено цифровото изражение на качеството на подсъдимия „длъжностно лице” по чл.93,т.1 б.”б” НК. Така формулирани доводите сочат на поддържано нарушение по чл.348,ал.1 т.2 НПК. В искането освен това се поддържа и нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК.Твърди се,че авторството на деянието не е доказано,както и че не е съставомерно,тъй като подсъдимият не бил длъжностно лице. По отношение на гражданско осъдителната част на присъдата се поддържа,че тя не е проверена от въззивния съд,а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен,не е определен по справедливост. По доводите за допуснати процесуални нарушения. Същите са поддържани и пред въззивния съд,който е отговорил по реда на чл.339,ал.2 НПК.На л.33 от възз.дело съдът е обсъдил възражението досежно длъжностното качество на подсъдимия квалифицирано по чл.93,т.1 б.”б” НК.Правилно е прието,че това качество на подсъдимия е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт,отразено е също , че деянието е извършил при изпълнение на службата си на охрана в дискотеката.Съдът е отразил в мотивите,че това описание в обвинителния акт е достатъчно,за да бъде обвинението точно,ясно,конкретно и разбираемо за страните,а обвинителният акт да съответства на всички изисквания на закона.Посочено е в обвинителния акт,че подсъдимият е работил като охрана към [фирма],имал трудов договор и длъжностна характеристика.Съгласно последната,той имал задължение да охранява и защитава поверения обект,респ.служителите и клиентите на обекта,като постоянно се съобразява с характера и размера на реалните или вероятни опасности.Така формулирано длъжностното му качество отговаря изцяло на указаната в чл.93 т.1 б.”б” НК характеристика на квалификацията „длъжностно лице” .Съгласно закона „длъжностно лице” е това,на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,временно или постоянно ...работа,свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,кооперация,обществена организация,друго юридическо лице или при едноличен търговец....Видно е от гореизложеното,че на подсъдимия е било възложено да пази имуществото и реда в горепосоченото юридическо лице,което съответства изцяло на визираната разпоредба. Обстоятелството,че в обвинителния акт не е посочено цифровото изражение на длъжностното му качество не води до непълнота на обвинението в тази му част,респ.не съставлява нарушение,което да е ограничило правата на подсъдимия.В решението въззивният съд изрично е посочил,че установеното по делото длъжностно качество на подсъдимия отговаря на определението в чл.93,т.1 б.”б” НК. Твърди се,че досъдебното производство е било манипулирано,защото подсъдимият бил разпознат като извършител на деянието по снимка показана в полицейското управление.Данни за това се съдържат единствено в показанията на св.М.А..Протокол за разпознаване няма приложен по делото.Св.П.К. също отрича да е използвана и показана снимка на извършителя.Противоречието в тези обстоятелства по същество не променя категоричното изявление на св.А. в съдебно заседание,че подс.Р. Б. е охранителя,който е блъснал пострадалия в дискотеката.Свидетелят е заявил,че към момента на инцидента подсъдимият е изглеждал по-различен ”Нямаше толкова коса, беше почти обръснат и очила нямаше”. В този смисъл възражението ,че процесът „бил нагласен”,защото подсъдимият постоянно носел очила,включително и по време на инцидента е неоснователно. Извън показанията на св.А. ,показанията на св.А. Ж. също сочат,че външността на подсъдимия е променена в съдебно заседание и се изразява в това ,че „носи очила”.Това обстоятелство сочи единствено,че носенето на очила не е постоянно и обичайно за подсъдимия,а съпоставено с показанията на св.А.-че по време на деянието не е бил с очила.Изложеното е без съществено значение,тъй като подсъдимият е бил разпознат не само от св.А.,но категорично и от пострадалия Я./л.36 от първ.дело/.Последният също е заявил,че подсъдимият го блъснал и това е лицето в залата/свидетеля посочил подсъдимия/,но сега е с очила и коса,а тогава е бил по-късо подстриган. Доводът за процесуално нарушение ,поради отказа да се допуснат посочените във въззивната жалба трима свидетели,също е неоснователен В закрито заседание от 11.05.2010г. съдът мотивирано е оставил искането без уважение.В мотивите си е отбелязал,че събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото,поради което не е необходим допълнителен разпит на свидетели. Съдът е упражнил правомощието си по чл.327,ал.4 НПК съгласно което нови свидетели и вещи лица се допускат,когато съдът счете,че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.Въззивният съд е съобразил изложеното,поради което с отказа да уважи искането,не е допуснал нарушение на процесуалните правила,което да е ограничило правата на осъденото лице. Неоснователен е довода за нарушение на материалния закон.По същество осъденият е оспорвал авторството на деянието.Този довод също е обсъден от въззивния съд. На л.32-33 съдът е отговорил на възражението за недоказаност на авторството на деянието.При извършената проверка на правилността на присъдата,са обсъдени показанията на двете групи свидетели,както и обясненията на подсъдимия,съгласно изискванията на чл.305,ал.3 НПК.Съдът е потвърдил извода на районния съд за извършено от осъдения деяние съставомерно по повдигнатото обвинение.Изводът е законосъобразен и съответен на съвкупния доказателствен материал,събран,проверен и анализиран при спазване разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК.Очевидци на деянието се свидетелите М.А. и св.Н. К..Показания на последния са депозирани пред съдия по реда на чл.223 НПК и огласени в съдебно заседание на основание чл.281,ал.1 т.5 НПК.Двамата са заявили,че подсъдимият изтласквал с ръце към входа на заведението пострадалия,а след като стигнал до стъпалата пред входа,той го бутнал в гърдите.Пострадалият бил с лице към подсъдимия,останал без опора,залитнал и паднал върху стълбите ,при което получил увреждане квалифицирано като средна телесна повреда. Обстоятелството,че на инкриминираната дата е станал такъв инцидент,е потвърдено и от останалите разпитани по делото свидетели,работещи в заведението.Безсъмнено е установено също така,че подсъдимият е бил на работа в заведението и той е бил в конфликт с пострадалия по повод счупения пепелник.Той е охранителя,който е избутал пострадалия от заведението,а отвън пред входа го бутнал в гърдите. С оглед на приетите за установени фактически положения,изводът на редовните съдебни инстанции,че именно подсъдимият е извършител на деянието,е законосъобразен и правилен, а горепосоченото длъжностно качество на подсъдимия,обуславя съставомерност на деянието по възведеното обвинение. Предвид изложеното, като е потвърдил присъдата въззивният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Основание за възобновяване на делото не е налице.Съгласно чл.422,ал.1 т.5 НПК,за да се допусне възобновяване на наказателно дело,следва при постановяване на съдебния акт-присъда или решение,да са допуснати съществени по смисъла на чл.348,ал.1 т.1,2,3, НПК нарушения на процесуалните правила.Съществено е това нарушение на процесуалните правила,когато е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни в процеса.В случая такива не са допуснати,поради което искането на осъдения Благовествов следва да се остави без уважение. На последно място,в искането се поддържа,че размерът на уважения граждански иск,който е бил оспорен пред въззивния съд , не е определен по справедливост и е завишен. Възражението е неоснователно.Независимо,че въззивният съд не е обсъдил изрично довода,по реда на извършената проверка е приел размера на обезщетението за справедлив. Касационният съд намира,че преценката на двете предходни инстанции за дължимото обезщетение за неимуществени вреди е съответна на обективните данни по делото и на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Установено е от съдебно медицинската експертиза,че при падането върху стъпалата пред заведението пострадалият е получил счупване на главичката на лява лъчева кост и оток на лявата лакетна става,кръвонасядания и охлузвания на лявата предмишница,кръвонасядания в дясна предмишница. Движението на левия горен крайник е било трайно затруднено-за повече от тридесет дни.Няма спор,че пострадалият е претърпял болки и страдания, както по време на увреждането,така и в срока на лечение и възстановяване.Увреждането е пряка и непосредствена последица от неправомерното действие на осъдения,като размерът на присъденото обезщетение съответства на причинените болки и страдания.Пострадалият е търпял физически дискомфорт и неудобства.Няма основание за извод,че присъдената сума е несправедлива и прекомерно завишена.В този смисъл настоящият състав счита,че сумата от 4000 лева отговаря на тежестта на причиненото увреждане и всички обстоятелства по делото,поради което не следва да се намалява. По изложените съображения,тъй като при постановяване на присъдата и решението не са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,не са налице предпоставките за възобновяване на делото и отменяване или изменяване на постановените съдебни актове. Воден от горните мотиви и на основание чл.426 вр.с чл.354 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. К. Б. за възобновяване на внохд №287/2010г. по описа на Русенския окръжен съд , отменяване на постановеното решение № 172/04.06.2010г. ,с което е потвърдена изцяло присъдата на Русенския районен съд по нохд № 151/2010г. и връщане на делото за ново разглеждане. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: