3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 159 София, 22 декеумври 2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при становището на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия ЗАХАРОВА КЧНД № 1533/2015 г., като за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК по спор за подсъдност между Несебърския районен съд и районния съд в гр.Бургас. Прокурорът от ВКП застъпва становище, че компетентен да разгледа делото е РС – гр.Бургас, тъй като санкционираното с атакуваното наказателно постановление деяние се състояло в неизпълнение на правно дължимо действие в конкретен срок – периода 25.02.2011 г. – 25.06.2011 г., в който задълженото по ЗМИП лице е било длъжно да приеме Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма; задълженото лице [фирма] било със седалище и адрес на управление в [населено място]; административното нарушение било установено чрез извършване на проверка на място на 01.07.2014 г. в игрална зала в [населено място]. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намери за установено следното: НАХД № 2656/2015 г. по описа на РС – гр.Б ургас е образувано по жалба на К. П. К., управител на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], к. к. „”, хотел „К.” № 1, против наказателно постановление № /12.05.2015 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, с което на търговското дружество е била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за допуснато нарушение на чл. 16, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. С разпореждане № 1688 от 29.06.2015 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на РС – Несебър, като е счел, че съгласно обстоятелствената част на наказателното постановление нарушението било извършено в к. к. „Слънчев бряг”, където било седалището на жалбоподателя. По жалбата на К. К., управител на [фирма], е било образувано АНД № 1742/2015 г. по описа на Несебърския районен съд, ІІІ състав. С разпореждане № 3956 от 18.11.2015 г. съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС, като е приел, че местно компетентен се явявал Бургаският районен съд. Санкционираното административно нарушение било извършено в [населено място], което обстоятелство изрично и няколкократно било посочено в атакуваното наказателно постановление. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Бургаския районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е районният съд, в чийто териториален периметър е извършено или довършено твърдяното нарушение, което обстоятелство подлежи на установяване от обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление. С последното търговското дружество [фирма] в качеството си на задължено лице по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗМИП е санкционирано за нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗМИП – за това, че в предвидения четиримесечен срок от регистрацията им като задължено лице не е изпълнило задължението си да приеме вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма. Очертаното изпълнително деяние на административното нарушение, осъществено чрез неизпълнение на правно дължимо поведение, определя и подсъдността на отговорността на задълженото лице. Нарушението чрез бездействие се осъществява там, където нарушителят е следвало да има активно поведение – да извърши съответното действие, в разглеждания случай – да приеме нормативно изискуемите вътрешни правила. Нарушенията, осъществени чрез бездействие след изтичането на определен срок, които не изискват настъпването на конкретни общественоопасни последици, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие. След изтичането на изрично очертания в разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗМИП четиримесечен срок, в който дължимото действие е могло да бъде извършено, нарушението е реализирано от обективна и субективна страна. Видно от обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, [фирма] е придобило качеството на задължено по ЗМИП лице с издаването на разрешение № от 25.02.2011 г. за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Закона за хазарта. Съответно срокът, в който дружеството е следвало да приеме вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма обхваща периода от 25.02.2011 г. до 25.06.2011 г. Към момента на изтичането му седалището на задълженото юридическо лице се е помещавало в [населено място], поради което наказващият орган е приел, че мястото на извършване на нарушението е там. За релевантен при определянето на местоизвършването на нарушението, респ. за местната подсъдност, е взет предвид адресът на управление на дружеството към момента на изтичането на срока по чл. 16, ал. 1 от ЗМИП, а не актуалният адрес на седалището към настоящия момент. Тъй като местоизвършването на нарушението се установява от обстоятелствената част на наказателното постановление, местнокомпетентен се явява Бургаският районен съд, доколкото наказващият орган е счел, че констатираното нарушение е осъществено на територията на [населено място], където до 25.06.2011 г. е следвало да се извърши дължимото действие. Водим от изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, ОПРЕДЕЛИ: Жалбата на К. П. К., управител на [фирма], против наказателно постановление № /12.05.2015 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност, ДА СЕ РАЗГЛЕДА ОТ БУРГАСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. Делото ведно с определението да се изпрати на районен съд – гр.Бургас за изпълнение. Препис от определението да се изпрати на районен съд – гр.Несебър за сведение. Настоящото определение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.