О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306
Гр.София, 06.06.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2559/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на адв. К., като пълномощник на Р. С. К., против определение № 2478 от 17.07.2016 г. по гр.д.№ 1852/2016 г. на САС, 8 състав. С него, по частна жалба на ЗК Л. И. АД, е отменено определение от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 15500/2014 г. на СГС, І-2 състав, в частта, с която е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение, като ответното дружество е било осъдено да заплати на адв. К. сумата от 192.18 лв., представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение от 960.89 лв., присъдено с решението; и е постановено друго по същество, с което искането на адв. К. по чл.248 ГПК в посочената част е оставено без уважение.
В частната жалба се съдържат оплаквания, че постановеното от САС определение е неправилно, поради противоречието му със закона. Сочи се, че регистриран по ЗДДС адвокат дължи във всички случаи ДДС върху полученото възнаграждение, включително, когато е присъдено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като е ирелевантно кога и от кого адвокатът получава възнаграждението си – от клиента или от другата страна. Излага се, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА се възмездява предоставената от адвоката правна услуга и тя става обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 вр. чл.8 ЗДДС, както и че същата не фигурира сред освободените от ДДС доставки. По тези и други подробно изложени съображения се моли определението на САС да бъде отменено.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се основава на изрично формулирани правни въпроси, с позоваване на допълнителните предпоставки на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Цитира се и се прилага съдебна практика, в която аналогични случаи са намерили различно разрешение от това в обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба – ЗК Л. И. АД - не е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по частната касационна жалба при условията на чл.280 ал.1 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, съобрази следното:
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Съставът на въззивния съд, при липса на спор по релевантните факти, е счел, че присъденото по реда на чл.38 ал.2 ЗА възнаграждение в полза на пълномощника на ищеца не следва да включва ДДС над минималния размер по Наредба № 1/2004 г. Мотивирал е извода си с това, че съгласно чл.2 т.1 ЗДДС с посочения данък се облага всяка възмездна доставка на стока или услуга. Приел е, че предоставената от адв. К. услуга е безвъзмездна, следователно сделката е необлагаема по смисъла на закона, като няма основание за понасяне на такова данъчно задължение от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касация. Поставените правни въпроси се свеждат до това, дали при присъждане на възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва и ДДС; и като такива са обусловили правораздавателната воля на съда и изхода на спора по конкретното дело. Доказана е и допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – жалбоподателят се позовава на влязло в сила определение № 2615 от 28.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 5309/2015 г. на САС, ГО, 12 състав, потвърдено с определение на ВКС, ТК, І ТО по ч.т.д.№ 2127/29016 г., с което, в идентична хипотеза по молба с правно основание чл.248 ГПК, въззивният съд е отказал да измени решението си в частта за разноските, като намали присъденото в полза на адв. К. възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, чрез спадане на включения в него ДДС.
В мотивите на цитираното определение на САС се излага, че съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид това, върху минимално дължимото според Наредбата възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката. За неоснователни са счетени доводите на насрещната страна, че върху адвокатските възнаграждения по чл.38 ал.2 ЗА не се начислява ДДС, т.к. в посочената хипотеза адвокатът е оказал безплатна, а не безвъзмездна услуга /която е принципно необлагаема по ЗДДС/. Съдът е счел, че с присъждане на адвокатското възнаграждение по посочения ред се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга и същата става обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 вр. чл.8 ЗДДС, върху който за регистрирания по ЗДДС адвокат, представляващ данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ал.2 ЗДДС, възниква задължение за внасяне на дължимия ДДС. На последно място съдът се е мотивирал с това, че получените от адвоката на основание чл.38 ал.2 ЗА възнаграждения за предоставени правни услуги не фигурират сред освободените от ДДС доставки, посочени в чл.38 и сл. ЗДДС. Изводите са споделени от състава на ВКС, осъществяващ инстанционен контрол, който също е приел, че когато адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС. Налице е облагаема възмездна доставка, защото предоставената услуга става възмездна в момента, в който съдът определи възнаграждение на адвоката по чл.38 ал. 2 ЗА, съответно за адвоката възниква задължение да начисли ДДС по реда на чл.86 ЗДДС.
Настоящият съдебен състав, с оглед правомощията си по чл. 291 ГПК, обявява за правилна горната казуална практика, като се присъединява към съображенията, че осъществяването на безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38 ал.1 и в случаите на чл.38 ал.2 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, както и че с нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл.38 ал.2 ЗА вр. чл.36 ал.2 ЗА. С оглед горното, отговорът на правния въпрос от значение за изхода на делото следва да бъде в смисъл, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.
Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е прието, че безплатната адвокатска помощ по чл.38 ЗА е винаги безвъзмездна услуга, следователно представлява необлагаема доставка и възнаграждението за нея не следва да включва ДДС, се явява неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се остави без уважение частната жалба на ЗК Л. И. АД против определението на СГС с правно основание чл.248 ГПК.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2478 от 17.07.2016 г. по гр.д.№ 1852/2016 г. на САС, 8 състав.
ОТМЕНЯ същото определение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК Л. И. АД [населено място] против определение от 25.05.2016 г. по гр.д.№ 15500/2014 г. на СГС, І-2 състав, в частта, с която е изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение, чрез допълнително присъждане в полза на адв. К. на сумата от 192.18 лв., представляваща ДДС върху адвокатското възнаграждение от 960.89 лв., на основание чл.38 ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |