1 Р Е Ш Е Н И Е № 405 гр.София, 11 октомври 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия ИМОВА наказателно дело № 1811 по описа за 2011 г., и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. Ф. С. срещу въззивно решение №97/12.04.2011 г., постановено по внохд№86/11 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №13 от 24.02.2011г. по нохд№1306/10г. на Плевенския окръжен съд. С посочената присъда подсъдимия Д. Ф. С. е признат за виновен, че на 13.07.09 г. в гр.Плевен е запалил имущество със значителна стойност – апартамент , находящ се в гр.Плевен, ул.”Георги Кочев”№14,бл.”С.”, ет.5,ап.20, собственост на О. П. П. от с.г., като в резултат на пожара са изгорели: интериорна врата с каса, шпервана врата с каса, част от електрическата инсталация, тапицерия на стени в коридор, стени и тавани като са причинени значителни вреди на обща стойност 3 749,16 лв. и пожарът е представлявал опасност за живота на А. Т. П., В. П. И. и Д. Й. П., и на основание чл.330, ал.2,т.1 НК, вр. чл.58а НК, вр. чл.373, ал.2 НПК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, КОЕТО ДА СЕ ИЗТЪРПИ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН „СТРОГ” РЕЖИМ, В ЗАТВОР. Приложен е и чл.59 НК като е приспаднат срока на задържане под стража на подсъдимия, считано от 01.02.2011г. до привеждане присъдата в изпълнение. Съдът се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по водене на делото. Касационната жалба на подсъдимия е с касационен довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, което не е съобразено с направеното признание от него на фактите по обвинението, с демонстрираното разкаяние и с мотива за извършване на деянието. Прави се искане за изменение на въззивното решение и намаляване на размера на наложеното наказание . Пред касационната инстанция жалбата се поддържа лично от подсъдимият С. и от назначения служебен защитник на подсъдимия – адвокат С. Н. от САК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като наложеното наказание е справедливо – приложен е чл.55, ал.1,т.1 НК като са обхванати всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. В последната си дума подс.С. моли да се намали размера на наложеното наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА . Определеното на подсъдимия С. наказание за инкриминираното деяние по чл. 330, ал. 2, т. 1 НК е законосъобразно. Решаващите съдилища са изпълнили изискванията на закона за индивидуализацията на наказанието и за постигане целите на специалната и генерална превенции. Производството срещу касатора е проведено в съдебната фаза по реда на глава ХХVІІ НПК в хипотезата по чл. 371,т. 2 НПК. Подсъдимият С. е направил самопризнание по всички фактически обстоятелства на обвинителния акт, подкрепено от доказателствената съвкупност по делото. При това положение са решени въпросите за деянието, авторството и вината . Правната квалификация на деянието е законосъобразна. Стриктно са приложени правилата за по-благоприятното правно третиране на подсъдимия при определяне на наказанието. Законосъобразен е изводът за индивидуализация на наказанието по чл. 58а НК ( в редакцията на текста преди изменението му с ДВ, бр. 29 от 2010 г.), вр. чл. 373, ал. 2,вр. с чл. 372, ал.4 НПК. В мотивите на присъдата и в мотивите на въззивното решение съдилищата са аргументирали правилно, че отменената редакция на чл. 58а НК е по-благоприятният за подсъдимия закон (съгл.чл. 2, ал. 2 НК) в сравнение с новата, действаща към момента на постановяване присъдата и въззивното решение редакция на същата разпоредба. Това е така, защото в случая се налага безусловно приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК , без оглед на това дали спрямо подсъдимия С. са налице или не, материалноправните предпоставки за индивидуализация на наказанието му по чл.55 НК. За разлика от отменената, действащата разпоредба на чл.58а НК не предвижда безусловна индивидуализация на наказанието по чл.55 НК, а само ако са налице условията за това. В случая, данните за определящите вината на подсъдимия С. обстоятелства не предпоставят наличието нито на изключителни , нито на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона за извършеното престъпление наказание да се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Нещо повече, правилно съдилищата са приели, че отговорността му поначало е отежнена с редица отегчаващи вината обстоятелства. Правилно съдилищата са приели, че при индивидуализацията на наказанието по общите правила по чл. 54 НК, , дори при намаляване на така индивидуализираното наказание (с минимум от три и с максимум от десет години лишаване от свобода за престъплението по чл.330, ал.2,т.2 НК) с 1/3 от определения размер, то няма да бъде по-благоприятно от наложеното наказание - две години лишаване от свобода ,съгласно регламента на отменена редакция на закона. И двете предходни инстанции в мотивите на решаващите си съдебни актове са обсъдили всички обстоятелства, наведени от жалбоподателя пред тях и пред касационната инстанция, рефлектиращи върху справедливостта на размера на наложеното му наказание от две години "лишаване от свобода". То е определено не само под специалния минимум от три години лишаване от свобода, предвиден в санкционната част на състава на престъплението, за което е признат за виновен по чл.330, ал.2,т.1 НК, но и по преценка на върховната инстанция , то е твърде снизходително, поради изключително високата степен на обществена опасност на деянието. С него са засегнати обществени отношения от комплексен характер- унищожено е значително имущество, застрашен е живота на повече от едно лице, мотивът е отмъщение – саморазправа , поради неуредени лични отношения с дъщерята на собственика на жилището. Липсва основание за последващо смекчаване на санкцията "лишаване от свобода", тъй като това би се оказало проява на немотивирана снизходителност в разрез с всички правила на индивидуализацията на наказанието и целите, които законодателят му е възложил. Касационният съд изцяло споделя изводите на въззивната инстанция, че приетият размер на лишаването от свобода е необходим за постигане на целите на наказанието спрямо подсъдимия С. , доколкото поведението му с оглед цялостната картина на престъпната му дейност (спр. л.72-76 от данните за съдимост) дава възможност за извода, че не е постигнато въздействието на предупредителния и поправящ ефект на наложените му за предходните осъждания наказания. Подсъдимият е бил в достатъчна степен премирани с факта на налагане на наказание в размер под предвидения минимум за престъплението, за което е бил признат за виновен, поради което всяко по-нататъшно смекчаване на наложеното наказание би било в противовес с целите на личната и генерална превенции. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №97/12.04.2011 г., постановено по внохд№86/11 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №13 от 24.02.2011г. по нохд№1306/10г. на Плевенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :