О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 318 гр. София, 06.06.2022г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1685 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], срещу решение №84/19.02.2021г. по т.д.№2416/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение. С него е потвърдено решение №905/29.06.2020 г. по т.д.№22/2020г. по описа на СГС, ТО, 3-ти състав, с което е признато за установено по предявения от М. М., гражданин на Дания, срещу „Л. голф ризорт“ АД /н/, иск за признаване за установено по реда на чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ съществуването на изключени по възражение на длъжника от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Л. голф ризорт“ АД, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявен в търговския регистър на 15.05.2019г. вземания на М. М., присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№5979/2009г. на СГС, както следва: - по т.7.1.2 от списъка -за законна лихва върху присъдената главница от 27930 евро /по чл.55 ЗЗД/ за периода от 22.08.2009г. – 25.01.2016г. в размер на 36176,58 лева; - по т.7.2.1 и т.7.2.2. и т.7.2.3 от списъка за сумата от 23411,29 лева – присъден задатък по чл.93 от ЗЗД, за сумата в размер на 22 386,24 лева -законна лихва върху задатъка за периода 22.06.2009г. -17.12.2018 г. и по т.7.2.3- законна лихва върху задатъка след откриване на производство по несъстоятелност на 17.12.2018 г. и по т.7.3 от списъка –за сумата от 115351, 41 лева - разноски в съдебното производство по гр.д.№5979/2009 г. на СГС. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че представените от ищеца в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства не установяват извършването на изпълнителни действия по изпълнителните дела срещу длъжника, които да прекъсват давността. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Ответникът по касация М. М., гражданин на Дания, не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „Л. Голф Р.” АД /н./, [населено място], А. Г. М., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесните вземания са установени със съдебно решение, влязло в сила на 17.02.2012г., поради което за тях се проявява правозасилващото действие на силата на пресъдено нещо, а именно, че те се ползват с най- дългата петгодишна давност, дори и ако преди съдебното установяване е важала по-кратка давност /чл.117 от ЗЗД/. Приел е за начална дата на периода, през който е текъл давностният срок датата 17.02.2012г., а за крайна възможна дата 25.01.2019г. - датата, на която е предявена молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на длъжника. Посочил е, че от събраните доказателства не се установява прекратяване на изпълнителното производство по право съгл. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради бездействие на взискателя да иска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, тъй като срокът е бил прекъсван с подаване на 6 молби от взискателя, както следва – с вх.№№ 4793/26.07.2012г.; 2026/28.03.2013г.; 4349/17.06.2014г.; 4625/25.05.2016г.; 3357-3361/12.04.2018г. Съставът на САС е счел, че прекъсването на срока е само по отношение на перемпцията в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а не и по отношение на погасителната давност, която се прекъсва с всяко ново изпълнително действие в изпълнителното производство. Посочил е, че от значение за прекъсване на давността е предприемането на изпълнителни действия, поради което в тежест на кредитора по направено възражение за давност е да установи този факт. Изложил е доводи, че макар изпълнителните дела да са образувани през 2011г. и 2014г., т.е. преди постановяване на решението по ТР №2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за това дали отмяната на ППВС №3/1980г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, има обратно действие, не обуславя различен изход по делото. Изтъкнал е, че ако отмяната на ППВС №3/1980г. няма обратно действие, то давността започва да тече след 26.06.2015г. и към датата на откриване на производството по несъстоятелност - 27.12.2018г. същата не е изтекла и правно ирелевантно е дали са предприемани изпълнителни действия, вземането не е погасено по давност, съществува и искът следва да бъде уважен. В другата хипотеза, ако се приеме, че отмяната на ППВС №3/1980 г. има обратно действие и давността върху вземанията, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, въззивният съд е приел, че давността е била прекъсвана с валидни изпълнителни действия по принудителното изпълнение на вземанията по изпълнителното дело, поради което за периода 17.02.2012г. – 27.12.2018г. не е изтекла предвидената в закона обща погасителна давност за погасяване на установеното с влязъл в сила съдебен акт по гр.д.№5979/2009г. по описа на СГС парично задължение на длъжника „Л. голф ризорт“ АД към ищеца и взискател по изп.д.№20117170400261/11 г., по описа на ЧСИ Р. Т., рег. №717 с район на действие ВОС, и изп.д.№20147170400448/14г. по описа на ЧСИ Р. Т., рег.717 с район на действие ВОС. Като валидни изпълнителни действия е изтъкнал налагането на запор със запорно съобщение до ТБ „Банка ДСК“ ЕАД и ТБ „Българска банка за развитие“ АД с дата 18.04.2018г. по аргумент от т.5 на ТР №3/2015 от 10.07.2017г. по т. д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Посочил е, че липсват оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при приемането на запорните съобщения като писмени доказателства, но дори и да се приеме, че същите са преклудирани, то налагането на запор върху дружествени дялове, вписано в ТР на 27.06.2014г. е валидно изпълнително действие, което е прекъснало давността, поради което до датата 25.01.2019г. давността не е изтекла. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Касаторът се позовава на предпоставката по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото няма такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №84/19.02.2021г. по т.д.№2416/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.