Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

София, 17.01. 2020 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 192/2019 година по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
П. Н. Г., М. Г. М., Н. Г. М. и В. Д. Г. са обжалвали въззивното решение № 300 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 365/2017 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решението на Районен съд – Димитровград № 44 от 17.02.2017 г. по гр.д. № 30/2016 г. изцяло и вместо него е постановено друго, с което съдът е:
Намалил саморъчното завещание от 09.09.2002 г., с което М. Г. С. е завещал на Н. Г. М. цялото си имущество, с 1/3 ид. ч., като е възстановил на П. Н. Г. и М. Г. М. запазената им част по 1/6 от наследството;
Признал е за установено по отношение на Н. Г. М. и В. Д. Г., че П. Н. Г. и М. Г. М. са собственици по наследяване всяка от тях на: 15 782/71 352 ид. ч. от УПИ ..... с площ от 2 973 кв.м. съгласно заключението на вещото лице, в кв. ..... по ПУП на [населено място], [община]; 1/4 ид.ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв.м., лятна кухня и гараж и останалите подобрения и 1/6 ид.ч. от следните земеделски имоти по плана за земеразделяне на [населено място]: 1. Нива с площ от 9,998 дка, представляваща имот № ..... ; 2. Нива с площ от 9,997 дка, представляваща имот № ..... ; 3. Нива с площ от 11,501 дка, представляваща имот № ..... ; 4. Нива с площ от 4,006 дка, представляваща имот № ..... ; 5. Нива с площ от 0,589 дка, представляваща имот № ..... , като е отхвърлил предявените искове над уважения размер до пълния предявен размер от 1/3 ид.ч. за всяка една от ищците;
Признал е за установено по отношение на П. Н. Г. и М. Г. М., че Н. Г. М. е собственик по наследяване на: 40 788/71 352 ид. ч. от УПИ ..... с площ от 2973 кв.м., в кв. ..... по ПУП на [населено място], [община], заедно с 2/4 ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв.м., лятна кухня и гараж и останалите подобрения и на 4/6 ид.ч. от земеделските земи, като е отхвърлил иска за останалата част;
На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменил констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ...., том ...., рег.№ 3454, нот.дело № ...../2015 г. от 09.07.2015г. на нотариус Р.В. с рег.№ 398 на Нотариалната камара, с който Н. Г. М. е призната за собственик по завещание на над 40 788/71 352 ид. ч. от УПИ ..... , с площ от 3013,928 кв.м. в кв. ..... по ПУП на [населено място], [община], на над 1/2 ид. ч. от построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв. м., лятна кухня и гараж и останалите подобрения и на над 2/3 ид.ч. от земеделските имоти в землището на [населено място].
Допуснал е на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване в полза на П. Н. Г. и М. Г. М. на прехвърлените от Н. Г. М. на В. Д. Г. с нотариален акт № ...., том ...., рег. № 5756, нот.д.№ ...../2015 г. на нотариус Р.В. с рег.№ 398 на Нотариалната камара 40 788/71 352 ид.ч. от УПИ ..... с площ от 3013, 928 кв.м. в кв. ..... по ПУП на [населено място], 1/2 ид.ч. от построените в имота сгради и 2/3 и.ч. от описаните в нотариалния акт земеделски земи за сумата от 2 871 лв., която всеки един от изкупвачите следва да заплати на В. Д. Г. в едномесечен срок от влизането в сила на настоящото решение.
Трите касационни жалби са приети за допустими и са допуснати за разглеждане с определението по чл.288 ГПК № 386 от 16.07.2019 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при наличие на противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, да изложи аргументи защо не възприема едното от тях/ и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: приложима ли е разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл.33, ал.2 ЗС.
По първия поставен въпрос обжалваното решение противоречи на представеното от касаторите решение на ВКС , І т.о.№ 107 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 4680/2013 г. и цитираните в него други решения на ВКС, в които се приема по приложението на чл.202 ГПК , че при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях.
По втория поставен въпрос настоящият състав на ВКС приема, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС не е приложима по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазените части на наследниците по закон са възстановени след отчуждаване на имота от наследника по завещание. Правото да се претендира изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС възниква само в полза на лице, което е било съсобственик на отчуждения имот към момента на разпоредителната сделка. Ако към този момент иск за възстановяване на запазена част все още не е бил предявен и не е бил уважен, съсобственост между заветника и наследника по закон не е била налице и съответно наследникът по закон, чиято запазена част от наследството е възстановена впоследствие, не е материалноправно легитимиран да предяви иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване. При отчуждаване на завещани имоти, за които е предявен иск за възстановяване на запазена част по чл.30 ЗН, отношенията между наследниците по закон, чиято запазена част от наследството се възстановява с решението по чл.30 ЗН и лицата, които са придобили завещаните имоти от заветника се уреждат по предвидения в чл.37 ЗН ред: Ако отчуждението на завещаните имоти е станало преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата
молба за намалението, те могат да се отменят по иск на наследника със запазена част, но само ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. Ако отчуждението на завещаните имоти е извършено след изтичане на една година от откриване на наследството, наследникът със запазена част не може да претендира от третото лице, придобило собствеността върху завещаните имоти, нито за собственост на тези имоти, нито за връщането им в наследството, нито за изкупуването им. В този случай наследникът със запазена част има право само на облигационна претенция спрямо заветникът, който се е разпоредил с наследствените имоти.
По основателността на касационните жалби: С оглед изложеното основателен е доводът в касационната жалба на П. Н. Г. и М. Г. М. за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви защо не кредитира едно от двете противоречиви заключения, приети по делото по въпроса за това дали саморъчното завещание на М. Г. С. от 09.09.2002 г. е написано и подписано от него.
По относимия към предявения иск за собственост въпрос дали саморъчното завещание на М. Г. С. от 09.09.2002 г. е било написано и подписано от него, по делото са изготвени и приети две заключения на съдебно-почеркови експертизи. В първото заключение, вещото лице инж.В. М. М. е достигнало до категоричен извод, че завещанието от 09.09.2002 г. не е написано и подписано от М. Г. С.. При сравняване на завещанието с представения по делото сравнителен материал от почерка и подписа на М. С., вещото лице е констатирало различия на основно характеристики на движенията: степен на обработеност, относителна разтегнатост по хоризонтала. Различията в траскрипциите обуславяли и съществени различия на частни идентификационни признаци на почерка.
Във второто прието по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза на в.л.д-р С. Г. Б., Л. Т. К. и К. П. Ц. липсва категорично заключение относно това дали завещанието е написано и подписано от М. С.. Вещите лица са посочили, че текстът на завещанието и подписът вероятно са изпълнени от едно и също лице и че текстът на саморъчното завещание и текстът в опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС от 25.03.1956 г. /находяща се на стр.186-187 от първоинстанционното дело/ са изпълнени от едно и също лице. Според тези вещи лица обаче отсъствието на сравнителни образци от подписи на М. Г. С., положени по време, близко до това на съставянето и подписването на саморъчното завещание, не дава възможност да се извърши пълноценно сравнително изследване, поради което не може да се установи дали подписите-образци и подписа на завещателя под саморъчното завещание са положени от едно и също лице. Има съвпадение във формата на движение при изписване на буквата „Г“ и формата на движение при изписване и свързване на елементите на буквата „М“, но количеството на тези съвпадения е недостатъчно, за да се ангажират вещите лица с категорично мнение дали завещанието е написано и подписано от М. С.. Обратно, върху подписите в представените сравнителни материали /заявление до Кмета на [населено място] от 16.03.1946 г., записка за вписване на нотариален акт за продажба от 06.06.1946 г., заявление-декларация от 25.03.1956 г., опис-декларация на полски имоти от 25.03.1956 г. и трудова книжка № 134 от 09.11.1964 г./ се установява съвпадение в степента на обработеност, вида, съдържанието и структурната сложност на траскрипциите, наклона, а също и във формата на движение при изписването на елементите на буквите „М“ и „Г“, във формата, посоката и продължителността на движение при изписване на парафната част на траскрипциите. Тези съвпадения били характери, устойчиви и достатъчни за категоричен извод, че подписите върху изброените по-горе документи /сравнителен материал/ са положени от едно лице. Констатирани са и съвпадения в общите признаци на почерка в тези документи и в подписа на лицето под представеното генерално пълномощно.
Предвид на това, че представеното саморъчно завещание е частен документ, на основание чл.193, ал.3, изр.2 ГПК в тежест на лицата, които се ползват от този документ /в случая заветницата Н. М. и лицето, което е закупило процесните имоти от нея-В. Г./ е било да докажат при условията на пълно и главно доказване, че документът е истински- че е написан и подписан от завещателя. При наличие на две заключения, едно от които дава категоричен извод, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, а второто- че вещите лица не могат да се ангажират с категорично становище по въпроса, следва да се приеме, че ответниците Н. М. и В. Г. не са доказали истинността на завещанието: това, че завещанието е написано и подписано от М. Г. С.. Поради това и на основание чл.25, ал.1 ЗН саморъчното завещание на М. Г. С. от 09.09.2002 г. следва да се счете за нищожно.
Предвид на това и с оглед представените по делото доказателства за собствеността на М. Г. С. върху процесните имоти /нотариален акт № ...., том ...., нот.д.№ ..... от 22.02.1996 г., публично завещание от 24.09.1945 г., записка № 8 от 06.06.1946 г. на нотариус при Х. областен съд за вписване на Акт № ...., том ..... от 06.06.1946 г., решение № 10-18 от 23.03.1998 г. на ОСЗ- [населено място] и решение № 16-27 от 23.03.1998 г. на ОСЗ- [населено място]/ следва да се приеме за установено, че процесните имоти са съсобствени между наследниците на М. Г. С. по закон, а не на заветницата Н. М.. Видно от удостоверение за наследници изх.№ 203 от 08.12.2015 г. на [община], след смъртта си на 23.06.2006 г. М. Г. С. е бил наследен от единствения си син Г. М. Г.. След смъртта на Г. Г. на 03.12.2007 г. същият е оставил за наследници съпругата си П. Н. Г. /ищца по делото/ и двете си дъщери Н. Г. М. /ответница/ и М. Г. М. /ищца/. На основание чл.5, ал.1 ЗН и чл.9, ал.1 ЗН всяка от тях притежава по 1/3 ид.ч. от имотите на М. Г. С.. Поради това предявеният от П. Н. Г. и М. Г. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото им на собственост върху общо 2/3 ид.ч. от процесните имоти е основателен и следва да се уважи.
При определяне правата на ищците върху процесния имот не следва да се взема предвид обстоятелството дали ответницата Н. М. е придобила имотите по давност, тъй като съгласно чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно, а само по възражение на страната, а в конкретния случай ответницата Н. М. не е направила такова възражение до изтичане на предвидения в закона преклузивен срок- най-късно с отговора на исковата молба, находящ се на л.93-95 от първоинстанционното дело- т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обстоятелството, дали процесните имоти са били индивидуална собственост на М. С. или са били съпружеска имуществена общност между него и Д. Р. С., е без всякакво правно значение за обема на придобитите от наследниците на М. С. права при положение, че завещанието на М. С. от 09.09.2002 г. е нищожно на основание чл.25, ал.1 ЗН и че след смъртта си на 23.07.2002 г. Д. С. е оставила за наследник същото лице, което е наследило и М. С.- единствения им син Г. Г., според удостоверение за наследници изх.№ 207 от 23.12.2015 г. на [община], който е наследодател както на ищците П. Г. и М. М., така и на ответницата Н. М.. Поради това всички представени по делото доказателства относно това дали М. С. и Д. С. са били в брак към момента на придобиване на процесните имоти са напълно неотносими към спора и не следва да се обсъждат.
Поради уважаването на иска за собственост за 2/3 ид.ч. от процесните имоти на главното заявено от ищците основание /наследяване от М. С. и Г. М. Г./, ВКС не следва да се произнася по предявения от ищците евентуален иск за признаване правото им на собственост върху процесните 2/3 ид.ч. от имотите на основание давностно владение.
По същите съображения, по които се уважава предявеният от ищците иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от процесните имоти, следва да се отхвърли предявеният от ответницата Н. М. инцидентен установителен иск за собственост по завещание на тези имоти.
По предявения от ответника В. Г. установителен иск за собственост ВКС не следва да се произнася, защото във въззивното решение, с което делото е пререшено, няма произнасяне по този иск, а ищецът В. Г. не е подал в срока по чл.250, ал.1 ГПК молба за допълване на въззивното решение за произнасяне по този иск.
Предвид приемането на завещанието на М. С. от 09.09.2002 г. за нищожно и уважаването на главния иск за собственост, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на М. С.. Съответно - не дължи произнасяне по направеното от ответницата Н. М. възражение за погасяване на този иск по давност.
Съдът не дължи произнасяне и по въпроса каква сума ищците дължат на ответницата Н. М. за направените от нея подобрения в имота, тъй като иск за заплащане на такава конкретно посочена сума за подобрения не е бил предявен от Н. М..
По иска с правно основание чл.33, ал.1 ЗС от представения по делото нотариален акт № ...., том ...., рег.№ 5756 по нот.д.№ ..... от 13.11.2015 г. е видно, че ответницата Н. Г. М. е продала на В. Д. Г. процесните имоти за сумата 9 900 лв. Доколкото предвид нищожността на завещанието от 09.09.2002 г. към 13.11.2015 г. Н. М. не е била собственик на 2/3 ид.ч. от тези имоти, договорът за продажба на тези идеални части от имотите няма вещно-прехвърлително действие. По отношение на останалата 1/3 ид.ч., която е била собственост на Н. М. по наследяване по закон от М. С., съсобственият характер на процесните имоти ги подчинява на режима на чл.33, ал.1 ЗС, уреждащ условията за продажба от съсобственик на своята част на трето лице, поради което Н. М. е имала право да продаде своята част от процесните имоти на третото на съсобствеността лице В. Г., но само ако преди това я е предложила на ищците при същите условия. По делото не се събраха доказателства в тази насока, нещо повече въобще не се твърди преди продажбата от 13.11.2015 г. Н. М. да е предлагала на ищците да изкупят тази част от имотите. Неизпълнението на посоченото задължение поражда правото на ищците да изкупят тази част при действително уговорените условия. Поради това ищците са материалноправно легитимирани да предявят иска по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване. Тъй като този иск е предявен преди изтичане на посочения в чл.33, ал.2 ЗС двумесечен срок от продажбата /продажбата е от 13.11.2015 г., а исковата молба по делото е предявена по пощата на 11.01.2016 г./ искът е основателен и следва да се уважи- следва да се постанови изкупуване от ищците на притежаваната от ответницата Н. М. 1/3 ид.ч. от процесните имоти за сумата 3 300 лв. /1/3 от уговорената в договора за продажба от 13.11.2015 г. продажна цена за всички имоти/.
Неоснователно и недоказано е твърдението на ответниците, че посочената в нотариалния акт продажна цена на имотите не отговоря на действително уговорената и заплатената. В нотариалния акт изрично е записано, че сумата 9 900 лв. е действителната цена на имотите. Твърдението на ответниците, че в нотариалното дело се съдържало обратно писмо, от което можело да се установи, че действително уговорената цена е друга, не е доказано: ответниците не са представили никакви доказателства в подкрепа на това свое твърдение. Направените във въззивната жалба на В. Г. доказателствени искания в тази насока /за прилагане на нот.д.№ ...../2015 г. на Нотариус № 398 – Р. В., в което се съдържало обратно писмо за действително платената цена за имотите/, са преклудирани, тъй като подобни твърдения не са заявени с отговора на исковата молба, а се правят за първи път във въззивната жалба. Освен това, доколкото това доказателствено искане не е свързано с доказването на нововъзникнало или неизвестно на Н. М. и В. Г. обстоятелство /които като страни по договора за продажба още при подписването му на 13.11.2015 г. биха знаели, ако са уговорили друга продажна цена/, правилно въззивният съд е отказал събирането на нотариалното дело на основание чл.266 ГПК.
Неоснователно е и твърдението на ответниците за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания за разпределението на доказателствената тежест за представяване на доказателства за действителната цена на продадените с нотариалния акт от 13.11.2015 г. имоти. Първоинстанционният съд има задължение да дава указания за доказване само на обстоятелства, за които в исковата молба и съответно в отговора на исковата молба страните са изложили спорни твърдения или които са относими към прилагането на императивни правни норми от значение за решаване на спора. В случая до приключване на първоинстанционното дело ответниците не са заявили, че имотите са били продадени на цена, различна от посочената в нотариален акт № ..... от 13.11.2015 г. /това твърдение е направено за първи път във въззивната жалба на ответника В. Г./, поради което и първоинстанционният съд не е имал задължение да дава указания за събиране на доказателства за действителната продажна цена на имотите. Съответно не са били налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК за допускане и събиране на такива доказателства от въззивния съд.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в общ размер от 3 293,42 лв., представляващи 1 630,42 лв. разноски за първата инстанция, 1 365 лв. разноски за втора инстанция съгласно представените списъци за разноски, 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване и 238 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 300 от 23.07.2018 г. по в.гр.д.№ 365/2017 г. на Хасковския окръжен съд, гражданска колегия и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Н. Г. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Хасковска област, [улица] на В. Д. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап. ..., че П. Н. Г.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], Хасковска област, [улица] М. Г. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. ..... са собственици по наследство на общо 2/3 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1. УПИ ..... с площ от 3013,928 кв.м, находящ се в кв. ..... по ПУП на [населено място], [община], с административен адрес: [населено място], [улица], заедно с построените в имота двуетажна жилищна сграда с Р. от 160 кв.м., лятна кухня и гараж с обща Р. от 42 кв.м., стара къща с Р. от 9 кв.м., навес с оградни стени с Р. от 16 кв.м., второстепенна сграда-плевня с Р. от 35 кв.м., второстепенна сграда с Р. от 55 кв.м., навес без оградни стени с Р. от 15 кв.м., второстепенна сграда- обор с Р. от 9 кв.м., навес с оградни стени с Р. от 10 кв.м., навес с оградни стени с Р. от 18 кв.м. и второстепенна сграда с Р. от 12 кв.м.;
2. Нива с площ от 9,998 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.“Д.“, представляваща имот № ...., парцел ..... от масив ..... по плана за земеразделяне на [населено място], при граници на имота: имот № ...., имот № ..... и имот № ....;
3.Нива с площ от 9,997 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.“Д. А.“, представляваща имот № ...., парцел ..... от масив ..... по плана за земеразделяне на [населено място], при граници на имота: имот № ...., имот № ...., имот № ..... и имот № ..... и имот № ....;
4.Нива с площ от 11,501 дка, шеста категория, находяща се в землището на [населено място], м.“Б.“, представляваща имот № ...., парцел ..... от масив ..... по плана за земеразделяне на [населено място], при граници на имота: имот № ...., имот № ...., имот № ...., имот № ..... и имот № ....;
5. Нива с площ от 4,006 дка, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], м.“П.“, представляваща имот № ...., парцел ..... от масив ..... по плана за земеразделяне на [населено място], при граници на имота: имот № ...., имот № ...., имот № ...., имот № ..... и имот № ..... и
6. Нива с площ от 0,589дка, седма категория, находяща се в землището на [населено място], м.“Е..л.“, представляваща имот № ...., парцел ..... от масив ..... по плана за земеразделяне на [населено място], при граници на имота: имот № ...., имот № ...., имот № ...., имот № ..... и имот № ..... .

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ...., том ...., рег.№ 3454 по нот.д.№ ..... от 09.07.2015 г., с който Н. Г. М. е призната за собственик по завещание от 09.09.2002 г. по отношение на 2/3 ид.ч. от описаните в този нотариален акт имоти.

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Н. Г. М. с горепосочения адрес срещу П. Н. Г. и М. Г. М. с посочените адреси иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаването й за собственик по завещание на гореописаните имоти.

ДОПУСКА на основание чл.33, ал.2 ЗС изкупуване в полза на П. Н. Г. и М. Г. М. на 1/3 ид.ч. от прехвърлените от Н. Г. М. на В. Д. Г. с нотариален акт № ...., том ...., рег.№ 5756 по нот.д.№ ..... от 13.11.2015 г. имоти, за сумата 3300 лв. /три хиляди и триста лева/, която следва да се заплати на купувача В. Д. Г. в едномесечен срок от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Н. Г. М. и В. Д. Г. с горепосочените адреси да заплатят на П. Н. Г. и М. Г. М. на основание чл.78 ГПК сумата 3 293,42 лв. /три хиляди двеста деветдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.