Р Е Ш Е Н И Е №. 97 гр. София, 24.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2301 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А. срещу решение №2483 от 30.11.2017 г. по гр.д.№2916/2017 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №785 от 07.02.2017 г. по гр.д.№7103/2013 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Е. А. А. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск по чл.282 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.12.2011 г. В жалбата се излагат съображения, че решението в посочената част е неправилно. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил всички обективни критерии за определяне на присъденото обезщетение като справедливо, а е отчел неотносими и неверни обстоятелства, които са без значение при определяне на паричната компенсация. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” /НББАЗ/ заявява становище за неоснователност на жалбата. Н. Д. У. и М. А. С. - трети лица помагачи на страната на НББАЗ не заявяват становище. С определение №167 от 15.03.2019 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по спорния по делото въпрос относно размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на майка му, следва да се съобразят възрастта на пострадалата и на ищеца към момента на инцидента – 53 години, съответно 32 години, установените добри отношения между тях приживе и търпените страдания по повод смъртта на преждевременно починалия родител. Намерил е, че в случая сумата от 90 000 лв. е справедливо, по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обезщетение за доказаните болки и страдания, предвид и социално икономическите условия на живот в страната към 2011 г. и факта, че са живели самостоятелно, в различни домакинства, а ищецът е един от седемте наследници по закон на починалата, която е оставила преживял съпруг и общо шест деца, т.е. мъката по общата загуба може да се споделя, а и ищецът не е посочил и не е доказал особени обстоятелства, които да обосновават по-висок размер на обезщетението, като например – социално-икономическото положение на пострадалата или причинени във връзка със загубата здравословни проблеми на ищеца. Изложил е съображения, че при положение, че получаваните от ищеца доходи са в размер на около 2 000 лв. годишно /видно от представената декларация по повод искането му за освобождаване от такси и разноски/, сумата от 90 000 лв., не може да не му осигури някакво утешение и спокойствие за дълъг период от време. Отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС. Според цитираните разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди. Въззивното решение е постановено в отклонение с цитираната задължителна практика по тълкуването на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, поради несъобразяването на въззивния съд с всички обективно съществуващи и установени факти и неотчитане в тяхната цялост на визираните по-горе критерии за определяне на справедливо обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди. В този смисъл и тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на пострадалата, съдържанието на съществувалата между нея и сина й духовна и емоционална връзка /сочещо на силна привързаност и трайни емоционални връзки, между починалата 53 годишна жена и 32 годишния й син/, интензитета и необратимия характер на понесените морални болки и страдания от последния, както и обществено - икономическите условия в страна към момента на проявление на вредите, настоящият състав приема, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди /обстоятелствата, че са живели самостоятелно, в различни домакинства, а ищецът е един от седемте наследници по закон на починалата, сами по себе си не обосновават по-висока или ниска степен на близост между ищеца и пострадалата/, възлиза на сумата от 120 000 лв. В светлината на изложеното въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено, като на касатора следва се присъди допълнително обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от 01.11.2014 г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски пред първата и пред въззивната инстанция и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, в частта, с която ответникът е осъден да заплати: на адвокат К. възнаграждение над сумата от 3 537 лв.; в полза на СГС, държавна такса над сумата от 3 600 лв. и разноски над сумата от 450 лв. Ответникът по касация дължи на касаторите направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1 720 лв., както и направени разноски пред въззивната инстанция в размер на още 1 685 лв. Ответникът по касация дължи на адвокат К. заплащане на основание чл.38 от ЗА на сумата от още 593 лв. за производството пред СГС, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК - заплащане на държавна такса за касационното производство в размер на 600 лв. и заплащане на държавна такса за производството пред първоинстанционния съд в размер на още 1 200 лв. и на направени пред СГС разноски в размер на още 150 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №2483 от 30.11.2017 г. по гр.д.№2916/2017 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №785 от 07.02.2017 г. по гр.д.№7103/2013 г. на СГС, е отхвърлен предявеният от Е. А. А. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” иск по чл.282 от КЗ /отм./ за разликата над сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.12.2011 г., в частта му, с която решение №785 от 07.02.2017 г. по гр.д.№7103/2013 г. на СГС е отменено в частта, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” е осъдено да заплати: на адвокат К. възнаграждение над сумата от 3 537 лв. и в полза на СГС, държавна такса над сумата от 3 600 лв. и разноски над сумата от 450 лв. и в частта му, с която Е. А. А. е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”ищецът разноски пред първата и пред въззивната инстанция, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” БУЛСТАТ131425370 да заплати на основание чл.282 от КЗ /отм./ на Е. А. А. [ЕГН] допълнително сумата от 30 000 лв. /разлика между сумата от 90 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП от 26.12.2011 г., ведно със законната лихва от 01.11.2014 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” БУЛСТАТ131425370 да заплати на Е. А. А. [ЕГН], сумата от 1 720 лв., разноски пред ВКС и сумата от още 1 685 лв., разноски пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” БУЛСТАТ131425370 да заплати на адвокат П. К. от САК, на основание чл.38 от ЗА, сумата от още 593 лв. за производството пред СГС. ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” БУЛСТАТ131425370 да заплати да заплати по сметка на СГС, сумата от още 1 200 лв., държавна такса и сумата от още 150 лв., разноски, а по сметка на ВКС, сумата от 600 лв., държавна такса. Решението е постановено при участието на Н. Д. У. и М. А. С. като трети лица помагачи на страната на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.