7 Р Е Ш Е Н И Е №374 гр. София,05 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря..............Мира Недева..................................и с участието на прокурора......................Тома КОМОВ...............................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 873 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на адв. В. Й. – защитник на осъдения В. Н. Х. за възобновяване на внохд № 2147/14г. на СГС, НО– 7 въззивен с-в и нохд № 2431/13г. на СРС, НО – 3 с-в, предвид наличието касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - т.3 от НПК. В искането и допълнението към него, депозирано на основание чл.351, ал.3 от НПК, се излагат доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с анализа на доказателствения материал и не е даден отговор на възраженията на защитата. Така допуснатите нарушения според защитника са довели до неверен извод, че осъденият е автор на престъплението. Настоява се за връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на В. Х.. В съдебното заседание на касационния съд искането се поддържа от адв. Й. със същите аргументи. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че са изложени мотиви, обосновани със събраните по делото доказателства, което не сочи на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира, че законът е приложен правилно, а наказанието е справедливо, тъй като е наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Осъденият Х., редовно призован, не се явява в съдебното заседание. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 22.05.2013г., постановена по нохд № 2431/13г. по описа на Софийски районен съд НО – 3 с-в, В. Н. Х. бил признат за виновен в това, че на 19.12.2012г. около 04.45ч. в [населено място], [улица], в съучастие като съизвършител със С. Й. М. отнел чужди движими вещи – 1бр. мъжка платнена чантичка на стойност 9.00лв., сума пари от 800лв., 1бр. кожен портфейл на стойност 8.00лв., карта за градски транспорт за 1месец на стойност 50.00лв., черна платнена шапка на стойност 4.80лв., очила с диоптър на стойност 30.00лв., пет броя ключове всеки един на стойност 3.00лв. или всички на стойност 15.00лв. и мобилен телефон, марка „Нокия” на стойност 48.00лв., като всички вещи на обща стойност от 964.89лв. от владението на Ц. Е. М., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, при първоначален „строг” режим в затвор, като на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК било зачетено предварителното задържане на осъдения. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение определеното общо наказание на осъдения Х. на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК по нохд № 10856/2009г. на СРС и по нохд №13090/2010г. на СРС „лишаване от свобода” за срок от десет месеца. Със същата присъда подсъдимият С. Й. М. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.68, ал.1 от НК било постановено изтърпяването от този подсъдим на наложеното му наказание по нохд № 9907/12г. на СРС в размер на шест месеца „лишаване от свобода”. Срещу присъдата били подадени въззивни жалби от подсъдимите, по които било образувано внохд № 3225/13г. на СГС, НО – 2 въззивен състав. С присъда № 296 от 10.10.2013г., съдът отменил първоинстанционната присъда и оправдал подсъдимите Х. и М. по повдигнатите им обвинения. По подаден протест от прокурор при СГП срещу оправдаването на подсъдимите било образувано н.д. № 128/14г. на ВКС на РБ, ІІІ н.о. С решение № 101 от 15.05.2014г. касационният съд отменил новата въззивна присъда и върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуални правила при оценката на доказателствата. С решение от 25.11.2014г., по внохд № 2147/14г. на СГС, НО - 7 въззивен състав, първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично основателно. Твърдението за неизпълнение от страна на въззивния съд на задължението му, произтичащо от нормата на чл.339, ал.2 от НПК, не намира опора в данните по делото. От мотивите на въззивното решение е видно, че СГС изцяло се е солидаризирал с доводите на първоинстанционния съд относно приемането с доверие на показанията на пострадалия М. и свидетелите Г. и Т. от една страна и не кредитирането на обясненията на подсъдимите и свидетелите, присъствали в бар „Мистик” от друга. Лаконичността в мотивите на съдебния акт не винаги предопределя извод за липса на мотиви, доколкото в случая въззивният съд няма задължение да преповтаря съображения, които споделя изцяло. Цитираните във въззивната жалба противоречия в показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се отнасят до отделни детайли, които могат да бъдат обяснени с изминалия период от време от възприемането на събитията и възпроизвеждането им при разпита пред първостепенния съд. По отношение на фактите с характер на косвени доказателства: съобщението от пострадалия за извършеното престъпление; проследяването на оставените от извършителите характерни следи в пресния сняг; преглеждането на записите на охранителните камери в бар „Мистик” (при което било установено, че двамата подсъдими са последните лица, влезли в заведението); направеното извън процесуално признание от осъдения Х. за извършеното и посочването от негова страна на мястото на изхвърляне на вещите, принадлежащи на пострадалия (платнена чантичка, съдържаща кожен портфейл, шапка, очила с диоптър, лична карта, шофьорска книжка и пет ключа), показанията на свидетелите са взаимно кореспондиращи и съответни на описаните в протокола за оглед на местопроизшествие обстоятелства. Макар и лаконично, в мотивите на въззивния съд е изложено съображение, че на осъдения Х. няма как да е било известно местонахождението на изхвърлените вещи, освен ако последният не е извършил деянието. Показанията на свидетелите К., П. и И., че двамата подсъдими не са напускали заведението за времето от 23.30 до 05.00 ч., са били подробно анализирани и отхвърлени като недостоверни от първоинстанционния съд предвид противоречието им с останалия доказателствен материал и приятелските им отношения с подсъдимите, с който извод и въззивната инстанция се е съгласила. С установяването на всички обстоятелства по делото и излагането на мотиви относно кредитирането на едни и отхвърлянето на други от доказателствата, съдилищата са изпълнили процесуалните си задължения за всестранно и пълно разкриване на обективната истина, поради което оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за каквито се твърди в искането, се явява неоснователно. Твърдението за нарушение на закона се свързва с не установяване на авторството на престъплението, което с оглед изложените по - горе съображения също е неоснователно. Деянието, осъществено от осъдения Х. съответства на правната квалификация по чл.198, ал.1 от НК, което налага извод, че законът е приложен правилно. Касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е посочено в искането, поради което настоящият състав намери, че следва да се произнесе по него, въпреки липсата на конкретни съображения в тази насока. Наказателната отговорност на Х. е била реализирана при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Въпреки еднаквия принос на съизвършителите за осъществяване на престъплението, съдът е наложил на Х. по- тежко наказание, като е приел, че той е имал две предходни осъждания. Така направеният извод от първостепенния съд, споделен и от въззивния съд, не може да бъде възприет. Двете предходни осъждания на В. Х. са за престъпления, извършени в реална съвкупност, за които са му наложени наказания с отделни присъди, групирани на основание чл.25, ал.1 от НК по нохд № 13090/2010г. на СРС. Съгласно константната практика на ВКС, в тези случаи е налице едно осъждане. В този смисъл отчитайки във вреда на подсъдимия обстоятелство, което не е налице, съдилищата са наложили на осъдения и несправедливо наказание. Ето защо касационният съд намери, че следва да измени по реда на възобновяването влезлите в сила съдебни актове, като намали наложеното на В. Х. наказание на пет години „ лишаване от свобода”. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяването решение от 25.11.2014г., по внохд № 2147/14г. на СГС, НО - 7 въззивен състав и потвърдената с него присъда от 22.05.2013г., постановена по нохд № 2431/13г. по описа на Софийски районен съд НО – 3 с-в, в частта относно наложеното на осъдения В. Н. Х. наказание „лишаване от свобода”, като намалява размера му на пет години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.