Р е ш е н и е № 53 гр.София, 21.02.2012г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: светла бояджиева боян цонев при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 546 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е основно решение от 28.07.2010г. и допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на ОС Смолян, от Д. Т. К. и от [фирма] . С определение от 01.11.2011г. ВКС е допуснал касационно обжалване само на допълнително решение от 18.10.2010г по гр.д.№325/2010г. по жалби на [фирма] и Д. Т. К. поради съществуваща вероятност обжалваното допълнително въззивно решение да е нищожно или недопустимо. Жалбоподателят Д. Т. К. поддържа, че постановеното допълнително решение е недопустимо и моли да се обезсили. Жалбоподателят ”А. - А. – М.” редовно призован не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение и допълнителното такова въззивният съд, като е отменил частично решение от 27.04.2010г., по по гр.д. дело № 289/2009г. на Районен съд Мадан, е осъдил [фирма] да заплати на Д. Т. дължимото се и неплатено за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г. сумарно брутно трудово възнаграждение за разликата над 4220,70 /четири хиляди и двеста и двадесет лева и 70 стотинки/ лева , до претендирания размер от 5908,98 лева, сума в размер на разликата над 348,57 лева до претендирания размер от 601,69 лева, представляваща дължима се законна лихва за неплатените трудови възнаграждения за периода от 01.10.2008г до 31.12.2008г., считано от 1-во число на съответния отработен месец до предявяване на иска, на основание чл. 128 т.2 от КТ дължими се допълнителни възнаграждения за отработено време за периода 01.08.2004г до 30.09.2008г в размер разликата над 476лева до пълния претендиран размер от 1 162,68 лева, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД дължимата се законна лихва върху главницата за разликата над 476,08 до 1398,63 лв. за периода от възвикване на задължението до 30.11.2009г. датата на предявяване на иска, както и законната лихва до окончателното плащане на сумата. За да уважи иска съдът е приел за установено е, че за времето след 2007г. е направена фактическа корекция на заплащаното на ищеца трудово възнаграждение, като същото е нараснало на 7 М., каквато възможност закона допуска в разпоредбата на чл. 118, ал.3 КТ - работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Съдът е приел, че за претендирания период следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер на седем минимални работни заплати. С оглед основателността на иска по чл.128, ал.2 КТ съдът е намерил за основателни и акцесорните искове за лихви и за допълнително възнаграждение за отработено време, като същите бъдат определени върху сумата 5908, 98 лв. По молба на Д. Т. съдът е постановил и решение за допълване диспозитива на основаното решение, като е осъдил [фирма] да заплати на Д. Т. “ дължимото се за периода от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. сумарно трудово възнаграждение за разликата над 4 220,70 лева до претендирания размер от 5508,98 лева, ведно с лихва от възникване на задължението до 30.11.2009г. и дължимата се лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата”. Касационно обжалване на решението на въззивния съд по жалбите на Д. Т. К. и на [фирма] е допуснато само по отношение на допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на Окръжен съд Смолян, а основното решение е влязло в сила. Обжалването е допуснато на основание т.1 от ТР№ 1 от 2010 г. на ОСГК ТК на ВКС с оглед съществуваща вероятност обжалваното допълнително въззивно решение да е нищожно или недопустимо. В случая е налице несъответствие в диспозитива на допълнителното решение с оглед на приетото за установено в мотивите в основното и допълващо го решение. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет. Липсата на удовлетворителен за страна резултат по конкретни доводи не съставлява пропуск и непроизнасяне по част от спорния предмет, тъй като чрез искането за допълване на съдебното решение не могат да се допълват мотивите на съдебния акт. Произнасянето на допълнително решение по чл.250, ал.1 ГПК не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение. В конкретния случай съдът по същество е постановил още веднъж диспозитив по искания, по които вече е налице произнасяне в диспозитива на основното решение. Ето защо с постановеното допълнително решение е налице недопустимо повторно произнасяне на съда по едни и същи искания, поради което с оглед разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК същото следва да се обезсили, като делото следва да се върне на въззивния съд за надлежно произнасяне по молба от 30.08.2010г. за допълване на решение от 28.07.2010г. с оглед посочените по- горе предпоставки за това. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : о б е з с и л в а допълнително решение от 18.10.2010г. по гр.д.№325/2010г. на ОС Смолян. В Р Ъ Щ А делото на ОС Смолян за произнасяне по молба от 30.08.2010г. на Д. Т. за допълване на решение от 28.07.2010г. по гр.д.№325/2010г. на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: