6 Р Е Ш Е Н И Е №. 60 гр. София, 23 март 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 198/2016 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу постановения на 21.12.2015г., по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК, съдебен акт на Софийски окръжен съд /ОС/, по внохд №472/2015г., с който е отменена изцяло осъдителната присъда №236 от 20.07.2015г. на Районен съд /РС/ – Сливница, по нохд №582/2015г. В депозирания касационен протест се релевират допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила и несъблюдаване на материалния закон, като се предлага упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 от НПК, чрез отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски ОС. В подкрепа на очертаните касационни основания се излагат съображения за налични пороци в реализирания от съда доказателствен анализ, обективирани в безусловното кредитиране на заявеното от свидетеля С. С. пред въззивната инстанция, и в пренебрегване на останалите гласни и писмени доказателствени средства по делото, довели до неправилно приетата в атакуваната въззивна присъда недоказаност на престъпната субективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.251, ал.1 от НК, и до оправдаване на В. А. по повдигнатото му обвинение. Поставя се акцент на ирелевантността на обстоятелствата, сочещи на формата, съдържанието и начина на задаване на относими към наличието на подлежащи на деклариране парични суми въпроси от длъжностните лица на преминаващите граничния пункт, за изискуемия се в нормата на чл.251 от НК умисъл, при тълкуване на предписанията на чл.11а от Валутния закон. Обръща се внимание и на правната незначимост на очертаните във въззивния акт възприятия на митническия служител К. Ц. за притежавано от подсъдимия, в държана от него кожена чантичка, множество банкноти в евро, в предхождащ личния му преглед момент, при обосноваване на заключението на решаващия орган за липса на вина. В съдебно заседание на 18.03.2016 година пред настоящата инстанция, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, при визираните в него оплаквания и отправени до съда процесуални искания. В. А. участва лично и с упълномощен защитник в инициираната от прокурора процедура, като в хода на пренията пледират за законосъобразност на въззивния акт, който следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, взе предвид следното: С присъда №236 от 20.07.2015г., обявена по нохд №582/2015г., РС-Сливница е признал В. А. за виновен в това, че на 17.07.2015 година, на митнически пункт Калотина, нарушил разпоредбите на чл.11а, ал.1 и ал.5, чл.14г от Валутния закон /ВЗ/, и чл.2, ал.1,чл.8, ал.3, чл.9, ал.1 и 2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на Министъра на финансите, относно режима на сделките, вноса, износа, или други действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране, като не декларирал писмено при внос от Република Сърбия в Република България пред митническите органи, в изискуемата се декларация, внасяната от него валута, в особено големи размери – 109 690 евро, с левова равностойност 214 534,99 лева, поради което и на основание чл.251, ал.1 и чл.54 от НК, му наложил наказание - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл.66 от НК с тригодишен изпитателен срок. С атакувания въззивен акт от 21.12.2015г., Софийски ОС, в образувано по жалба на подсъдимия производство, е отменил първоинстанционната осъдителна присъда по нохд №582/2015г. и оправдал В. А. за извършено престъпление по чл.251, ал.1 от НК. Касационният протест е основателен. Ангажираните в протеста касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК са относими към реализираната от въззивния съд доказателствена дейност, и формираните в резултат на нея фактически изводи, като допуснатите нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата са довели до неправилно приложение на материалния закон. В рамките на осъщественото въззивно следствие, при провеждане на разпита на С. С., Софийски ОС е дерогирал императивните предписания на чл.281 от НПК и възприемайки с кредит на безусловно доверие депозираните от него показания, очертал фактология в атакувания съдебен акт, несъответна на останалите инкорпорирани по делото гласни и писмени доказателствени средства, което формирало и необоснованото заключение на контролираната инстанция за недоказаност на престъпната субективна съставомерност на извършеното от подсъдимя В. А. инкриминирано деяние, с правна квалификация по чл.251, ал.1 от НК. В открито съдебно заседание на 21.12.2015 година, при изслушване на конституирания в качеството на свидетел участник в наказателното производство, въззивният състав е пренебрегнал заявеното от него, сочещо на обстоятелството, че при митническата проверка на пункт Калотина, подсъдимият А. не отговорил на отправеното на „развален турски език” питане на служителя „има ли пари”, „защото не могъл да разбере въпроса”. Тези твърдения не кореспондират с показанията на лицето, дадени на 17.07.2015г., в хода на досъдебната фаза на процеса, обективиращи слухови и зрителни възприятия за адресирано до тях запитване на български и турски език от митническия инспектор за налични пари, алкохол и цигари за деклариране, на което В. А. „казал, че няма”; и на тези от 20.07.2015г. пред първостепенния съд, описващи влошено здравословно състояние на подсъдимия при преминаване на границата на Р България със Сърбия, поради което същият мълчал, притеснен от „болки в стомаха”. Липсата на корелация в направените от С. С. волеизявления, предпоставя правоприлагане на чл.281 от НПК и прочитане на показанията на свидетеля, депозирани пред досъдебните органи и РС-Сливница, при предвидената в нормата процедура, с последващ задълбочен анализ на съдържимите се в тях фактически данни, преценка на корелативното им съотнасяне с останалата доказателствена маса и изследване на причините за съществуващите противоречия, което Софийски ОС е игнорирал. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че свидетелските показания са валидни, ако са дадени устно и непосредствено пред съда, разглеждащ делото и решаващ въпросите- извършено ли е престъпното деяние и правната му квалификация, автор ли е подсъдимият на престъплението, каква е вината му и наказанието, което следва да се наложи. За да се разкрие обективната истина и се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по предвидения в НПК ред, доказателствата, нужни за изясняване на фактите по повдигнатото обвинение. Само по този начин той може да основе решението си върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично. Допустими са изключения от принципа на непосредственост, но същите са ограничени и техният обхват не следва произволно да се разширява. Ето защо свидетелят, съгласно предписаното в чл.139, ал.5 от НПК трябва да бъде поканен да изложи във форма на свободен разказ всичко, което му е известно по делото, като в хипотезите, визирани в чл.281, ал.1 - ал.10 от НПК и при лимитираните в процесуалната разпоредба предпоставки, депозираните в хода на досъдебното производство или пред друг състав на съда негови показания се прочитат. Едва след изпълнение на тези си задължения решаващият орган е длъжен да запита лицето кои свои твърдения поддържа и може да се позове на заявеното от него при обявяване на съдебния акт, след внимателно обсъждане на релевираните факти и на констатираните несъответствия в тях, и при обстоен коментар на обстоятелствата, на които последните се дължат.1,2 Неспазването на установения нормативен регламент при провеждане на разпита на С. С. е възпрепятствало приобщаването на дадените от него показания в досъдебното производство и пред съда по нохд №582/2015г., с произтичащите от това последици- изключване възможността за тяхното използване при постановяване и мотивиране на въззивния акт, и създаване на процесуални пречки за прецизна оценка на истинността им, при извеждане на заключение за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние. Допуснатото съществено процесуално нарушение при събиране на очертаните доказателства, осуетило изпълнение на задълженията на решаващия орган за обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими за повдигнатото обвинение обстоятелства, се кумулира с установените недостатъци в доказателствената дейност при последващата интерпретация на гласния доказателствен източник, в атакуваната присъда. При грубо несъблюдаване на установената служебна, финансова и лична зависимост на свидетеля от подсъдимия А. /пряк началник на С. С. /; чрез проявена безкритичност при анализа на заявеното от лицето в пределите на производството по внохд №472/2015г., сочещо по своето естество на оценъчни съждения, а не на възприети и пресъздадени факти от действителността; с формален подход към съдържимата се информация за инкриминираното деяние в показанията на митническите служители К. Б. и К. Ц., категорично доказващи съзнателното недеклариране, при внос от Сърбия в България, на намиращата се в турския гражданин В. А. валута, в размер на 109 690 евро /ценена за достоверна, единствено в съответстващата на твърдяното от свидетеля С. част/; и демонстрирайки незачитане към писмената документация, въззивната инстанция е приела правдивост на разказа на разпитания, и въз основа на това формулирала изводите за невиновно поведение на подсъдимия на инкриминираната дата. Вината е основно субективно качество на престъпното посегателство, елемент на субективната страна на конкретното престъпление, свързана с определено психическо състояние на дееца, изразяващо неговото субективно отношение към общественоопасния характер на деянието и последиците. ____________________________________________________________________________________________________________________ 1.П. Ст., „Наказателен процес на Н. Република България”, изд. ”Наука и изкуство” 1979г., стр.614-616. 2.Р 360-75-ІІ, Р 615-75-ІІ, Р 514-76-ІІІ, Р 437-78-ІІ, Р 276-84-ІІ, Р 459-84-ІІ, Р 158-2001-І, Р 633-2009-І, Р 395-2010-ІІІ на ВС и ВКС на РБ. По своето съдържание тя се отличава с интелектуален момент, включващ представите - отражение на реалността в съзнанието, при което се формира знание за характера и свойствата на деянието, за промените в съществуващата действителност, които то предизвиква и причинната връзка между тях; и волевият момент - проекция на насочеността на волята и желанията на субекта, което се изразява в това, че той е искал, съзнателно допускал или е могъл да предвиди и предотврати общественоопасния резултат, който характеризира неговото деяние като престъпление. Вината, в нейните основни разновидности /умисъл и непредпазливост/ се обективира във фактическите действия на извършителя, поради което задълбоченото изясняване на тяхната конкретика, на базата на комплексната оценка на събрания в съответствие с процесуалните предписания, и проверен доказателствен материал, е необходимо условие за обосноваността на формираното правно заключение за субективните измерения на инкриминираното посегателство, което в разглеждания казус не е съобразено. В контекста на очертаната аргументация и за пълнота на изложението, настоящият касационен състав счита за нужно да отбележи, че и при приетата за доказана фактология в атакуваната присъда, акцентираното от въззивния съд обстоятелство, сочещо на начина на задаване на въпроса за наличие на подлежащи на деклариране пари от митническия служител Ц., който поради несъвършенства във владеенето на турски език създал затруднения на В. А. да разбере отправеното питане, не изключва интелектуалните и волеви характеристики на изискуемия се от чл.251 от НК умисъл. Императивните предписания на чл.11а от ВЗ и чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1 по приложението му очертават задължение за деклариране пред съответните органи, в писмена декларация на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000 евро, или на тяхната равностойност в левове или друга валута, за или от трета страна, която не е държава - член на Европейския съюз. То произтича по силата на закона, извършва се по инициатива на лицето, което ги държи и не е обвързано с покана от страна на митническите служители, последното от които визирано като хипотеза в чл.11б от ВЗ и чл.3 от цитирания подзаконов нормативен акт. В подкрепа на предложените съображения за налични съзнателни представи у подсъдимото лице за нарушено от него задължение за деклариране, са и убедително установените по делото фактически положения за статуса на В. А. /турски гражданин, постоянно работещ и живеещ в Германия от 2012г., често пътуващ и посещаващ родината си/, и че преди паспортния контрол на граничен пункт Калотина са били поставени информационни табла с указания на турски, български и английски език за подлежащите на деклариране пред митническите органи предмети, вещи и стоки, а на линията на самата митническа проверка тези указания са изписани на седем езика, включително на турски език /виж обясненията на В. А., свидетелските показания на С. С. и К. Б./. Правно ирелевантно е и това, че личният преглед на В. А. е извършен от митническия инспектор К. Ц., непосредствено след като последният видял „значителната сума пари, която била показана доброволно от подсъдимия” – факт, на който Софийски ОС обръща особено внимание, за да обезпечи приетата недоказаност на престъпната субективна съставомерност на инкриминираното деяние по чл.251, ал.1 от НК. Очертаното обстоятелство, обсъдено при съпоставяне с житейския опит на В. А., и преценено в корелация с данните за възприети и пренебрегнати информационни табели, и за отправено от митническия служител запитване за подлежащи на деклариране парични суми, на което лицето не реагирало с изискуемото се попълване на писмена декларация, не удовлетворява изискванията на чл.11а от ВЗ и чл.2, ал.1 от Наредба №Н-1 по приложението му, и не обосновава липса на виновно поведение. В коментирания смисъл, при оценката на доказателствения материал, съдът е нарушил правилата на обективната логика на изследваните факти и събития, свързани с визираното в наказателноправната норма престъпление. Мотивиран от изложеното, настоящият състав в пределите на възложената компетентност упражни правомощията си чл.354, ал.3, т.т.2 и 3, вр.чл.348 ал.1, т.т.1 и 2 от НПК по отношение на атакувания акт на Софийски ОС, с който е отменена осъдителна присъда №236 от 20.07.2015г., по нохд №582/2015г., по описа на РС-Сливница и подсъдимият В. А. оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.251, ал.1 от НК. Наказателното дело следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, при което в съответствие с процесуалните изисквания да бъде разпитан свидетеля С., с последващ прецизен анализ на депозираните от него показания, поотделно и във взаимовръзка с останалите гласни и писмени доказателствени средства, като изводите за предвидената в нормата на чл.251 от НК форма на вина /умисъл/, се изградят след обективна оценка на съвкупността от доказателства по делото и при съблюдаване на закона. Воден от горното и на сочените основания, Върховният касационен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда от 21.12.2015г. на Софийски ОС, постановена по внохд №472/2015г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане, от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.