Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * установителен иск в заповедно производство * запис на заповед * менителничен ефект * каузално правоотношение


4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 44/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 126

гр.София, 26.08.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 44/2011 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З.”В.-94”, [населено място] и Б. Г. Б. /лично и в качеството му на представляващ кооперацията/, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Л. М. от В. срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 293/28.10.2010 год., постановено по в.гр.дело № 662/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд № 50/30.04.2010 год. по гр.дело № 748/2009 год., с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл.422, ал.1 ГПК и е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно на ищеца сумата 10 600 лева по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от 13.03.2006 год. с падеж 20.07.2006 год. за същата сума с издател кооперацията и авалист-втория ответник-физическото лице Б. Б..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, игнорирал е като неотносима и извън предмета на делото твърдяната връзка между абстрактната сделка и каузални правоотношения между поемателя и издателя на записа на заповед, произтичащи от договор за заем. Навеждат се доводи и за нарушаване на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса по чл.422 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] изразява становище, че направените оплаквания са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С определение № 322/27.04.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касаторите материалноправен въпрос подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта, както и по процесуалния въпрос относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставените материалноправни и процесуални въпроси, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Горнооряховския районен съд по гр.дело № 748/2009 год., с което е уважен предявеният от [фирма], гр.Г.О. иск по чл.422 ГПК като е прието за установено, че двамата ответници дължат солидарно сумата 10 600 лева – вземане по издадената по реда на чл.417, т.9 ГПК заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед от 13.03.2009 год. с издател З.”В.-94”, [населено място], авалиран от втория ответник Б. Б.. Прието е, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, съдържа необходимите реквизити, подписан е от издателя и авалиста, което е необходимото и достатъчно условие за да възникне вземането. В тази връзка е направен решаващият извод, че основанието и размера на вземането произтичат от самия менителничен ефект, без да е необходимо да се изследва и доказва твърдяното наличие на каузално правоотношение и реалното предаване в заем на сумата 10 600 лева, тъй като каузалната сделка е извън предмета на спора.
При тези данни основателни се явяват оплакванията в касационната жалба за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставения материалноправен въпрос. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка, след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата свързани с изпълнението на задълженията по каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува или не. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№ 113/04.10.2010 год. по т.дело № 1074/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; р.№ 121/01.07.2009 год. по т.дело № 55/2009 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. В случая, постановявайки обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от цитираната съдебна практика, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Аналогично е положението и по поставения процесуален въпрос. Съгласно константната практика на ВКС относно правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед, а длъжникът да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително – погасяване на задълженията му по каузалната сделка. С оглед твърдението на ищеца за наличие на договор за заем /който е реален договор по смисъла на чл.240 ЗЗД/, послужил като основание за издаване на процесния запис на заповед, подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства реалното предаване на сумата, като тежестта на доказване носи заемодателя. В този смисъл са р.№ 141/08.03.2010 год. по т.дело № 798/2007 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о.; р.№ 102/25.07.2011 год. по т.дело № 672/2010 год. на ВКС, ТК-ІІ т.о., р.№ 149/05.11.2010 год. по т.дело № 49/2010 год. на ВКС, ТК-І т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК.
В случая, с оглед данните по делото, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС по поставените материалноправни и процесуални въпроси, поради което настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени, а делото – да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа и обсъди направените от ответниците възражения относно твърдяната каузална сделка, за обезпечаването на която е издаден процесния запис на заповед.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 във вр. с ал.3 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 239/28.10.2010 год., постановено по в.гр.дело № 662/2010 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/



/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: