8 РЕШЕНИЕ № 2 София, 08.01.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ КРАСИМИР МАШЕВ като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1957 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството се развива по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК. Образувано е по подадена от ЕТ „Г.-В. П.“ на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение № 218/22.01.2020 г., постановено по т. д. № 3206/2019 г. по описа на САС, ТО, 6 с-в (въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 266/18.05.2021 г. на ВКС по к. т. д. № 1359/2020 г., II т. о.), в частта, в която е потвърдено решение № 61/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 101/2018 г. по описа на ОС-Враца, с което е уважен предявеният от „Чайка турист“ ЕООД срещу ЕТ „Г.-В. П.“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 27780 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от 19.09.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, както и в частта, в която са присъдени сторените по делото разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство. За да обоснове молбата за отмяна на влязлото в сила решение чрез извънредните средства за отмяна, молителят твърди, че въззивното решение се основава на показанията на свидетеля Н. П., чиято неистинност е установена с влязла в сила присъда (одобрено от съда на 10.05.2024 г. споразумение по наказателно дело, което на основание чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда). Твърди, че съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, е формирал своето вътрешно убеждение именно въз основа на неистинните факти, които са потвърдени от този свидетел, признат за виновен за лъжесвидетелстване с влязла в сила присъда. Ответникът по молбата - „Чайка турист“ ЕООД, я оспорва, като развива подробни съображения относно нейната неоснователност. С определение № 2566/09.10.2024 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 307 ГПК, молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на ВКС приема следното: С решението в частта, в която се иска то да бъде отменено чрез уреденото в чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК извънредно средство за отмяна на неправилни влезли в сила решения, Софийският апелативен съд е приел, че е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД и чл. 318 ТЗ за заплащане на сумата 30301,15 лв, представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди от ЕТ „Г.-В. П.” (молител в настоящото съдебно производство) на ищеца в исковото производство – „Чайка Турист” ЕООД, вследствие на виновно неизпълнение на договорно задължение по договора от 28.07.2018 г. за продажба на зърно, по силата на който продавачът ЕТ „Г.-В. П.” се задължил да достави на купувача „Чайка Турист” ЕООД 450 тона пшеница срещу насрещната парична престация – заплащане на продажна цена на 285 лв./т., без ДДС (общо в размер на сумата от 128250 лв.). Продажната цена била платена авансово от купувача – преди предаване на стоката от продавача, поради което „Чайка Турист” ЕООД е изправна страна по договора. Въззивният съд е счел, че в процеса на доказване в исковото производство не е установено правнорелевантното обстоятелство ответникът да е изпълнил точно - в количествено отношение, породените от процесния договор за търговска продажба правни задължения да достави на купувача цялото уговорено количество зърно. Между страните не съществувал спор, а и от събраните по делото писмени и гласни доказателства - приемо-предавателен протокол, съставен на 28.07.2018 г. между представителите на продавача и купувача, както и от показанията на свидетеля Д. Треперешки, шофьор при ищцовото дружество, се установявало, че на релевантната дата продавачът е доставил само 124,480 т. пшеница, а разликата до останалото уговорено количество от 325 т. ЕТ „Г.-В. П.” твърди, че не е успял да достави на купувача поради обстоятелството, че „Чайка Турист” ЕООД неоснователно се е отказало да приеме предложеното му изпълнение, поради което продавачът не следвало да отговоря за твърдените от купувача имуществени вреди - неизпълнението на договорния резултат е станало невъзможно единствено по вина на „Чайка Турист” ЕООД, който неоснователно едностранно бил прекратил договора. Според въззивния съд обаче тези фактически твърдение останали неустановени в процеса на доказване. Показанията на свидетелката П., съпруга на едноличния търговец, съобразно които купувачът сам се отказал от договора, тъй като вече нямал интерес от изпълнението му, както и че търговският договор и приемо-предавателният протокол са антидатирани (не са съставени на посочената в тях дата, а по-късно - на 4.08.2018 г., в дома на продавача, когато страните са постигнали съгласие за прекратяване на договора по инициатива на купувача), не били подкрепени от други доказателства по делото. Показанията на свидетелите – Л. У. и А. П., работници при едноличния търговец, само потвърждавали твърдяното от него и неговата съпруга, но те не били непосредствени очевидци на събитията, за които свидетелствали. Счел е показанията на свидетеля П. и за вътрешно противоречиви в частта, в която се изяснява, че, от една страна, на 31.07.2018 г. представител на купувача се обадил на съпругата на продавача, като заявил, че повече няма интерес от сделката, а, от друга, на следващия ден изпратил още два камиона за товарене на пшеница, на които било натоварено удостовереното в приемо-предавателния протокол от 28.07.2018 г. количество от 124,480 тона. Показанията на свидетелката в тази част били и недопустими - чрез тях страната се домогвала да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ (относно действителната дата на съставянето на приемо-предавателния протокол - че той е съставен вместо на посочената в него дата, на 4.08.2018 г., когато страните са се съгласили да прекратят договора). По същество показанията на П. обслужвали тезата на ответника, поради което въззивният съд не формирал въз основа на тях своето вътрешно убеждение - не били подкрепени от други доказателства по делото, като е взета предвид и евентуалната пристрастност на свидетеля - съпруга на едноличния търговец, извършваща ръководна дейност в семейното предприятие. Апелативният съд обаче е приел за достоверни показанията на свидетелите Н. П. (шофьор при „Агро Сенс” ООД, който е следвало да извърши процесния превоз на зърното, предмет на релевантния договор за търговска продажба) и Ц. Началнишки (управителя на „Агро Сенс” ООД), тъй като те били непосредствени, ясни, конкретни, точни и непротиворечащи си един на друг, а тези свидетели не били в служебна или друг вид зависимост от купувача. Те изяснявали, че на 4 и 5 август 2018 г. „Агро Сенс” ООД е изпратило камиони за товарене на пшеница в склада на продавача, но не били допуснати изобщо да товарят от негови служители. Тези факти се установявали и от останалите събрани по делото доказателства - договор за транспортни услуги и пътни листа, поради което неизпълнението от продавача не е било в резултат на едностранно прекратяване на договора от купувача. Следователно, в процеса на доказване не било установено прекратяване на процесния договор за търговска продажба, респ. че купувачът неоснователно е отказал да приеме предложеното му от продавача изпълнение. Ответникът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, че това неизпълнение се дължи на поведението на купувача или на липсата на негово съдействие в качеството на кредитор. В този смисъл, купувачът притежавал субективното право на избор от двете правни възможности, предписани в правната норма на чл.79, ал. 1 ЗЗД – да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за забавата. Той е упражнил втората правна възможност. Въззивният съд е счел, че в процеса на доказване са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, уредени в разпоредбата на чл. 82 ЗЗД - виновно неизпълнение на ответника; претърпени от ищеца вреди; причинна връзка между неизпълнението и увреждането и предвидимост на вредите. Били доказани неблагоприятните последици от неизпълнението на договора, представляващи заплащането на разходи за извършване на товарни превози, уговорени с трето лице за пренос на недоставеното количество пшеница до продавача, както и заплатена неустойка в посочените в исковата молба размери. От договор за покупко-продажба от 30.07.2018 г., сключен между „Чайка Турист” ЕООД и ЗК „Скакуц-2005“, се изяснявало, че изрично било уговорено, че пшеницата, предмет на този договор, е същата, която е закупена с релевантния договор, доколкото се съдържа изявление, че третото лице е било запознато с качествата и характеристиките на въпросната стока - с оглед писмената декларация за качество на продукцията, представена от производителя ЕТ „Г.-В. П.”. Това обстоятелство се потвърждавало и от показанията на свидетеля И. - главен счетоводител на кооперация „Скакуц-2005“, който установява, че по повод на сключения между тях договор „Чайка Турист” ЕООД му предоставило проби от продукция, произведена от ЕТ „Г.-В. П.” и именно с оглед задоволителните резултати от пробата те се съгласили да сключат договор с „Чайка Турист” ЕООД. Но тъй като впоследствие - по неизвестни за тях причини, до доставка на зърното не се достигнало, купувачът по втория продажбен договор бил принуден спешно да търси доставка от друг търговец, като същевременно си потърсил от „Чайка Турист” ЕООД уговорената компенсаторна неустойка. Била основателна и претенцията за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на купувача от продавача по процесния договор за търговска продажба имуществени вреди, изразяващи се в заплатените транспортни разходи за осъществяване на превоза на недоставения товар. Действително, между страните не е било договаряно продавачът да поеме задължение за заплащане на каквито и да било транспортни разходи и при едно нормално развитие на облигационните отношения между тях, довело до прекратяване на договорната връзка поради изпълнение на договорния резултат, такива суми не би могло да бъдат претендирани от него. Но с оглед на факта, че задължението на едноличния търговец за предоставянето на уговореното количество пшеница виновно не е изпълнено от него, то и заплатените от купувача разходи за транспортни превози се явяват имуществени вреди за него - доколкото те вече били договорени и съответно дължими. Наличието на договорени транспортни заявки безспорно се установявало от заявка за превоз до превозвача „Агро Сенс” ООД, както и от разпита на управителя на това дружество - свидетеля Началнишки, който потвърждава, че задълженията на ищеца към третото лице превозвач са реално поети и то именно във връзка с превоза на договореното количество пшеница. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че купувачът по процесния договор за търговска продажба действително е претърпял загуби чрез заплащането на договорените товарни превози и неустойка в посочените в исковата молба размери. Производството по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК за отмяна на влезли в сила неправилни решения е извънреден способ, чиято цел е да не се допусне установителното и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо да се основава на материалноправно положение между страните, което не отговаря на истинността на фактите или причинно-следствените връзки между явленията и обстоятелствата в обективната действителност, когато те са установявани в процеса на доказване при осъществяване на престъпно деяние – чрез съставяне и използване на неистински документ, чрез лъжесвидетелстване или чрез невярно заключение на вещо лице, които са послужили за формиране на погрешно вътрешно убеждение на решаващия съд. Следователно, основателността на молбата за отмяна на влязлото в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК се обуславя не само от обстоятелството престъплението (в конкретния случай лъжесвидетелстването) да е установено по надлежния ред (влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК), но и показанията, с които е осъществен съставът на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, да от съществено значение за формиране на вътрешното убеждение на съда при решаване на правния спор, предмет на делото. Не би възникнало основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, когато крайният фактически и правен извод на съда не би се променил дори и неистинските показания да бъдат изключени от събраните по делото доказателства. В този смисъл, трябва да съществува връзка между престъпното деяние (в случая по чл. 290, ал. 1 НК) и преценката на съда като правен резултат, т. е. лъжесвидетелстването като деяние, довело до включването на конкретни факти в доказателствения материал, да е предизвикало като последица извод на съда, водещ самостоятелно до постановяване на решението. В конкретния казус един от правнорелевантните факти, на които се основава искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причиняване на твърдените имуществени вреди (заплащане на компенсаторна неустойка по втори договор за търговска продажба на зърно поради невъзможността купувачът по процесния да изпълни по втория; възстановяване на извършени транспортни разходи за превоз на ненатоварената стока, предмет на договора за търговска продажба) представлява необоснованият отказ на продавача да изпълни своето основно правно задължение по процесното продажбено правоотношение да предаде родовоопределените вещи, негов предмет, във владение на купувача, като по този начин ще се достигне до прехвърляне на правото на собственост върху тях (при индивидуализация на вещите - арг. 24, ал. 2, предл. 2 ЗЗД). Въззивният съд е приел за установено неизпълнението на това договорно задължение при съвкупната преценка на показанията на свидетелите Н. П. (шофьор при „Агро Сенс” ООД) и Ц. Началнишки (управителя на „Агро Сенс” ООД) – чрез тях се изяснявало, че на 4 и 5 август 2018 г. „Агро Сенс” ООД е изпратило камиони за товарене на пшеница в склада на продавача, но не били допуснати изобщо да товарят от негови служители. Тези обстоятелства се изяснявали и от договор за транспортни услуги и пътни листа. Наистина, процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи точното и добросъвестното изпълнение на договорното задължение за предаване на стоката, предмет на продажбеното правоотношение, принадлежи на продавача, но с оглед на обстоятелството, че спорът се е съсредоточил върху факта дали безспорно установения факт на непредаване на стоката се дължи на виновно поведение на продавача или на недобросъвестността на купувача, който не е оказал необходимото съдействие на продавача, респ. дали договорът – за остатъка от уговореното количество зърно, е бил надлежно прекратен, поради което е била възстановена съответстващата част на недоставената стока от авансираната продажна цена, свидетелските показания на очевидците относно действително развилите се отношения между страните е от решаващо значение за установяване на тези факти. При прилагане на правилата, уредени в чл. 172 ГПК, и конкретно поради заинтересоваността на свидетеля М. П. (съпруга на едноличния търговец), която е заявила, че купувачът се е отказал от окончателното изпълнение на договора, респ. че процесният договор за търговска продажба и приемо-предавателният протокол са съставени едва след прекратяване на договора по инициатива на купувача, въззивният съд е приел тези свидетелски показания за недостоверни. Поради обстоятелството, че свидетелите А. П. и Л. У. (двамата - работници при продавача) само потвърждавали заявеното от едноличния търговец и показанията на свидетеля М. П., но те не са били непосредствени очевидци на събитията, за които свидетелстват, апелативният съд не е възприел и техните показания. От друга страна, показанията на свидетеля Цветомор Началнишки (управител на превозвача „Агро Сенс” ООД), макар и да са преки (непосредствено изясняват фактите, свързани с предмета на доказване), не са първични, а производни (пресъздават сведения, дадени от очевидци, вкл. и от свидетеля Н. П.) – съобразно приетото от въззивния съд свидетелят Цветомор Началнишки е изяснил, че си спомня за случай през м. 08., когато трябвало да се товари за „Чайка Турист” ЕООД, при превоз по маршрут от [населено място],[жк]до [населено място], като изпратените шофьори му съобщили, че се връщат, тъй като в базата не са им разрешили да товарят. По делото е разпитан само един от шофьорите на превозвача – свидетелят Н. П., който според апелативния съд като очевидец е установил, че на 04-05. август 2018 г. трябвало да товари жито от [населено място],[жк]и да го закара във Варна по поръчка на управителя на „Чайка Турист” ЕООД. Свидетелят пристигнал в базата на продавача (едноличния търговец), но пазачите не го допуснали да товари, поради което той се обадил на управителя на „Чайка Турист” ЕООД, който го помолил да изчака. На следващия ден, след като свидетелят пренощувал в камиона, управителят на „Чайка Турист” ЕООД му се обадил и му заявил, че „земеделците” (без да е ясно какъв смисъл се влага в това понятие) не му вдигат телефона, поради което курсът на П. се оказва празен. За курса бил съставен пътен лист. Именно с влязлата в сила присъда (споразумение по чл. 382, ал. 6 НПК) този свидетел е признат за виновен в извършването на следното престъпно деяние, квалифицирано по чл. 290, ал. 1 НК (лъжесвидетелстване): „На 05.02.2019 г. в [населено място], пред Окръжен съд-Враца, като свидетел по т. д. № 101/2018 г. по описа на същия съд устно съзнателно е потвърдил неистина, че на 04. или 05.08.2018 г. по поръчение на управителя на „Чайка Турист” ЕООД е пристигнал с управлявания от него т. а. „Скания”, с ДК [рег.номер на МПС] в зърно-база в[жк], [населено място], базата на ЕТ „Г.-В. П.”, където пазачи не са го пуснали да товари пшеница”. Следователно, за установяване на факта на отказ на едноличния търговец да натовари остатъка от процесното количество зърно, който е един от юридическите факти, включени във фактическия състав, обуславящ пораждането на имуществената отговорност на продавача за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените на купувача имуществени вреди, въззивният съд е основал своето вътрешно убеждение на неистински факти – удостоверени в показанията на свидетеля, осъден за лъжесвидетелстване, както и на производни свидетелски показания, дадени от свидетеля Цветомор Началнишки, пресъздал пред съда сведения, дадени от шофьорите, които полагат труд при управляваното от този свидетел дружество-превозвач, вкл. и от свидетеля Н. П.. По делото е разпитван и Д. Треперешки (шофьор при „Чайка Турист” ЕООД), но той е установявал факти, които не са свързани с твърдения отказ да се натовари остатъка от уговореното количество зърно, поради което неговите показания са обсъждани от апелативния съд единствено по отношение на спора, по който предявеният иск е отхвърлен – за сумата от 2521,15 лв., представляваща транспортни разходи, извършени по курса Враца-Варна и по обратния курс Варна-Монтана, поради обстоятелството, че стоката не отговаряла на предвидените в договора технически и производствени показатели. Освен на тези показания въззивният съд е основал своето вътрешно убеждение при установяване на правнорелевантните факти по делото (арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК) и на договора за превоз и пътните листа към него, но при предоставената от първоинстанционния съд процесуална възможност (в проведеното на 05.02.2019 г. о. с. з.) с молба от 17.02.2019 г. процесуалният представител на ЕТ „Г.-В. П.” е оспорил процесните пътни листа, вкл. и по отношение на тяхната доказателствената стойност – изразил е съмнение за тяхната достоверност, тъй като липсвали дори два последователни номера на пътните листове, каквото би било нормално при излизане на четири камиона в рамките на 35 минути. Това оспорване се е поддържало и във въззивната жалба. Следователно, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства апелативният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно факта на неизпълнение на договорното задължение на продавача (да предаде във владение на купувача остатъка от уговореното количество зърно) въз основа на едно първично пряко гласно доказателствено средство (ведно с оспорените пътни листа) - показанията на свидетеля Н. П., които с оглед на влязлата в сила присъда за лъжесвидетелстване следва да се считат за неистинни. При така приетите за изяснени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правния извод, че решаващите съждения на въззивния съд, чието решение след недопускането му до касационно обжалване с определение № 266/18.05.2021 г. на ВКС по к. т. д. № 1359/2020 г., II т. о. е влязло в сила, са основани на данни, удостоверени в показания на свидетел, който е признат за виновен в лъжесвидетелстване, поради което молбата по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение се явява основателна. Тъй като тези показания следва да се изключат от доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 ГПК след връщане на делото на въззивния съд – на друг състав, той трябва да започне новото разглеждане на делото от стадия на съдебното дирене – за да се даде възможност на страните да установяват фактите, които са били изяснявани с показанията на свидетеля, признат с влязла в сила присъда за виновен в лъжесвидетелстване. Съгласно тълкувателните разяснения по т. 4 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебните разноски, извършени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, какъвто е настоящият случай, се присъждат с оглед изхода на спора от съда, на който делото се връща. При същите процесуални предпоставки въззивният съд трябва да се произнесе и по сторените от ответника в настоящото производство съдебни разноски. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК РЕШИ: ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение № 218/22.01.2020 г., постановено т. д. № 3206/2019 г. по описа на САС, ТО, 6 с-в, в частта, в която е потвърдено решение № 61/03.04.2019 г., постановено по т. д. № 101/2018 г. по описа на ОС-Враца, с което е уважен предявеният от „Чайка турист“ ЕООД срещу ЕТ „Г.-В. П.“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 27780 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди поради неизпълнение на договорно задължение по договор за покупко-продажба на зърно № W 22-2018/28.07.2018 г., ведно със законната мораторна лихва от 19.09.2018 г. до окончателното ѝ заплащане, както и в частта, в която са присъдени сторените по делото разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд от стадия на съдебното дирене. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.