Р Е Ш Е Н И Е
№ 452
София, 30 ноември 2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова наказателно дело № 932/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Г. Я. и на неговия защитник - адв.М. М. срещу въззивна присъда № 9 от 19.09.2022г., постановена по внохд № 207/22г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
В срока по чл.351 ал.4 от НПК е депозирано допълнение към касационната жалба от подсъдимия Я..
В жалбата на адв.М., защитник на подсъдимия са заявени касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционна, както и за присъждане на направените от подсъдимия разноски.
Подсъдимият Г. Я. в лично подадената от него жалба и допълнение към нея навежда аналогични оплаквания и искания с тези на защитника си.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП счита, че въззивният съдебен акт не страда от пороците, които се сочат в жалбите. Съдът не е допуснал нарушения при оценката на доказателствата, както и по отношение на изводите, наложили отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова такава. Намира за неоснователни твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Изцяло споделя, като правилни изводите на въззивния съд за извършено от подсъдимия по-леко наказуемо престъпление, за което за изтекли давностните срокове за наказателно преследване. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на АС – Велико Търново в сила.
Адвокат М. М., защитник на подсъдимия Я. моли за уважаване на касационната жалба по посочените в нея касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Позовава се на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Излага аналогични доводи на тези, релевирани с жалбата. Намира, че извършената с присъдата преквалификация на деянието от престъпление по чл.248а, ал.3 от НК в такова по чл.248а, ал.2 от НК е незаконосъобразна и в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като подзащитният му не се е защитавал срещу това обвинение и разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК е приложена, без да му е взето становище по приложението на давността. Поддържа и доводите за обективна и субективна несъставомерност на деянието. Моли за отмяна на постановената от АС – Велико Търново присъда и потвърждаване присъдата на ОС – Русе, както и за присъждане на направените от доверителя му разноски пред двете инстанции.
Подсъдимият Я. поддържа касационната си жалба и допълнението към нея по изложените съображения. Заявява, че не е осъществил съставите както на престъплението, за което първоначално му е повдигнато обвинение, така и на това, за което е признат за виновен, тъй като само е представлявал дружеството като пълномощник. Също така излага доводи в подкрепа на твърдението си, че в декларацията не е посочил неверни данни, тъй като всички парцели са се намирали под режима на „Натура 2000“ и са отговаряли на изискванията за „добро земеделско състояние“, съгласно подзаконовите нормативни актове. Твърди, че всичко случило се е резултат от подаден от него сигнал до Министерство на земеделието за нарушения на мярката „Натура 2000“. Моли съда да постанови съдебен акт, който за отговаря на разпоредбите на закона към м.май 2014г.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 22 от 30.05.2022г., постановена по нохд № 594/2021г. Окръжен съд – Русе е признал подсъдимия Г. Й. Я. за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатите му обвинение за престъпления по чл.248а, ал.1, пр.1(изм.), вр. ал.2, пр.1(изм.), вр. чл.2, ал.1 от НК и по чл.278в, ал.1 от НК.
С въззивна присъда № 9 от 19.09.2022г., постановена по внохд № 207/22г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда в частта, с която подсъдимият Г. Я. е признат за невиновен в това, че на 09.05.2014г. в [населено място], чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция, като управляващ и представляващ по пълномощно юридическо лице- /фирма/ с ЕИК[ЕИК], в общо заявление за плащания на площ 2014г. с УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./ от Закона за подпомагане на земеделските производители и приложените към него таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет и две карти с очертаванията на БЗС, да е представил неверни сведения - че ползва и обработва земеделски парцели - постоянни пасища, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние - изискванията на чл.9, ал.2, т.3 вр. с ал.1 и чл.19 от Наредба №5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища/отм., с които кандидатствал за подпомагане /субсидия/ по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕОза земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за земеделски земи“, за земеделски парцели- постоянни пасища в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], - БЗС с №№ от СИЗП /Система за идентификация на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението да не са били в добро земеделско и екологично състояние и впоследствие да не са били поддържани в такова - за да получи средства от фондове,предоставени от Европейския съюз на българската държава-„Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в размер на 117 632,64лв. и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“- 82% /за средствата по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в размер на 162 457,50лв., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 от НК, като вместо това е ПРИЗНАЛ подсъдимия Г. Й. Я. за виновен в това, че на 09.05.2014г. в [населено място], чрез Общинска служба „Земеделие“- Русе, пред ДФ „Земеделие“-Разплащателна агенция, като представляващ по пълномощно юридическо лице- /фирма/, в общо заявление за плащания на площ 2014г. с УИН 18/210514/65303 от 09.05.2014 г. по реда чл. 32, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 /изм. и доп./ от Закона за подпомагане на земеделските производители и приложените към него таблица на използваните парцели за 2014г., ведно с тридесет и две карти с очертаванията на БЗС, представил неверни сведения, че ползва и обработва земеделски парцели- постоянни пасища, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние- изискванията на чл.9, ал.2,т.3 вр. с ал.1 и чл.19 от Наредба № 5 от 10.03.2010г. / за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища/ отм., с които кандидатствал за подпомагане /субсидия/ по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/ и за подпомагане по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕОза земеделски земи“ в размер общо на 364,89 ха, от които 356.05 ха и по мярка 2013 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000 /60/ЕО- за земеделски земи“, за земеделски парцели- постоянни пасища в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], - БЗС с №№ от СИЗП /Система за идентификация на земеделски парцели/, като в действителност към датата на подаване на заявлението не са били в добро земеделско и екологично състояние, за да получи средства от фондове, предоставени от Европейския съюз на българската държава - „Европейски земеделски фонд за гарантиране на земеделието“ -100% /за средствата по СЕПП/, в размер на 117 632,64лв. и „Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони“- 82% /за средствата по Натура 2000/ в размер на 44 824,86 лв., всичко общо в размер на 162 457,50 лв., поради което и на основание чл.248а, ал.2, пр.1 /изм./ вр. ал.1 вр. чл.2, ал.1 от НК и чл.81,ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.4 от НК вр. с чл.305 ал.5 пр.1 вр. с чл.24 ал.1 т.3 от НПК не му налага наказание.
Със същата присъда подсъдимият Я. е признат за невиновен и оправдан да е извършил деянието като лице, което едновременно управлява и представлява юридическото лице, както и за това, че впоследствие инкриминираните земеделски парцели не са били поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Оправдан е и по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.248а, ал.3, пр.1/изм./, вр. ал.2, пр.1 /изм./ вр. чл.2, ал.1 от НК.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски.
Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.278в, ал.1 от НК.
Касационните жалби са допустими, но неоснователни.
На първо място следва да бъдат очертани пределите на касационната проверка. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия и защитника му, които жалби са насочени само към наказателно-осъдителната част на въззивната присъда, поради което тази част на присъдата, с която е потвърдена оправдателната първоинстанционна присъда по обвинението по чл.278в, ал.1 от НК не подлежи на проверка от касационния съд. Първоначално заявените касационни основания в двете жалби са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. От съдържанието на същите обаче е видно, че изложените аргументи са само в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. В допълнението към касационната жалба на подсъдимия единственият довод досежно касационното основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е във връзка с твърдение за неспазена процедура при приложението на чл.24, ал.2, пр.1 от НПК. Същото следва да бъде разгледано, след като се обсъдят доводите, касаещи нарушения при приложение на правото, тъй като прекратяването на наказателното производство на горното основание е следствие от приложението на чл.81, ал.3 от НК. Оплакванията на касаторите за нарушения на материалния закон могат да бъдат групирани в две групи: твърдения да несъставомерност на деятелността на подсъдимия, квалифицирана по чл.248а от НК и нарушения при тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК.
Настоящият състав, намира, че следва да посочи някои принципни аспекти, касаещи състава на престъплението по чл.248а, ал.3, вр. ал.2 от НК, инкриминирано на подсъдимия, които почиват на установеното в практиката и доктрината. Основният състав на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, а именно по чл.248а, ал.2 от НК има комплексен обект на закрила, включващ: обществените отношения, които гарантират сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондове на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове. Предмет на престъплението не са средствата от фондовете, а сведения, като съвкупност от данни, които лицето, кандидатстващо за финансиране с такива средства, дължи да предостави на органа, компетентен да извърши разпоредителните действия с тях. Данните могат да бъдат предоставени устно или писмено, в изискуема форма или свободна такава, да се съдържат в декларация, молби, справки и други документи. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми – първата, която има значение за настоящия казус(с оглед на повдигнатото обвинение) ще бъде осъществена, когато деецът предостави пред длъжностното лице от органа - разпоредител със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да са значими за получаването на средствата. Престъплението ще е довършено в момента, когато адресатът на сведения получи възможността да се запознае с тях. Субективната страна на престъплението по чл.248а, ал.2 от НК изисква пряк умисъл и специална цел, а именно да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива предоставени от ЕС на българската държава.
Субект на престъплението по този основен състав е лице, което в лично качество или, като представляващо друго лице, кандидатства за финансиране със средства от еврофондовете и представи неверни сведения или затаи такива, при задължения за предоставяне. С оглед субекта на престъплението е предвиден квалифициран състав по чл.248а, ал.3 от НК - изискващ допълнително, особено качества на субекта, като съгласно действалата към момента на деянието редакция на посочения текст, това лице е следвало да управлява и представлява юридическо лице, или да е търговец.
Горното налага извод за законосъобразност на постановеното оправдаване на подсъдимия по чл.248а, ал.3 от НК (изм.) По делото не е спорно, че подсъдимият не може да бъде субект на квалифицирания състав по ал.3 на чл.248а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на деянието. По несъмнен начин е установено, че той е бил представляващ по пълномощно юридическото лице – /фирма/, но не и управител на същото, поради което не е налице една от предвидените две кумулативни предпоставки(посочени по-горе) относно качеството на субекта. Ето защо е безпредметно да се обсъждат доводите на подсъдимия и защитата му по този въпрос. Той е оправдан по горепосочения квалифициран състав и срещу това оправдаване не е постъпил протест от прокуратурата. По отношение на основния състав – този по чл.248а, ал.2 от НК, по който подсъдимият е бил признат за виновен, субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице(както беше посочено по-горе).
На следващо място неоснователни са твърденията на касаторите за обективна и субективна несъставомерност на деянието по чл.248а, ал.2 от НК. Въззивният съд е изложил убедителни аргументи в подкрепа на изводите си за съставомерност на деянието по този състав, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Невярно е твърдението на подсъдимия, че всички декларирани от него имоти попадат под защита на „Натура 2000“. По делото е установено по несъмнен начин, че дружеството /фирма/ е кандидатствало както за подпомагане по мярка 2013 “Плащания по Натура 2000“, така и за подпомагане - субсидия по Схема за единно плащане на площ(СЕПП). Претенцията на подсъдимия от името и за сметка на дружеството във връзка със заявените за подпомагане земеделски земи била следната: 100% за средства по СЕПП в размер на 117 632,64лв. и по „Европейски фонд за развитие на селските райони“ – 82%(за средства от Натура 2000) в размер на 44 824,86лв. Невярно е твърдението, че съдът не е обсъдил бланкетната норма, с която е запълнен съставът на инкриминираното престъпление и по-точно не е изяснил в какво се изразява същността на представените от подсъдимия неверни данни. Въззвинят съд е обсъдил относимите разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители и Наредба № 5 от 10.03.2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащания на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища(отм.) и е приел, че допуснатите нарушения касаят предоставяне на неверни сведения за това, че дружеството ползва и обработва земеделски парцели – пасища, съгласно условията за поддържане на земята в добро земеделски и екологично състояние. В чл.9 от Наредбата са посочени условията, на които следва да отговаря използвана земеделска земя, за да се приеме, че същата е в „добро земеделско състояние“. В тази връзка е необходимо да се посочи, че при първоначалното подаване на заявлението автоматичната система е констатирала три типа грешки, но това не е било пречка за валидно подаване на заявлението. В последствие в периода от 15.10.2014г. до 21.10.2014г. св.А.-старши експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД „Земеделие“ – Разград е извършил проверка на място на парцелите, заявени от /фирма/, като за част от декларираните установил, че се обработват и стопанисат съобразно отразеното в декларацията, но тези които са заявени за пасища в голямата си част не отговарят на изискванията, тъй като преимуществено са били заети от гъста дървесна и храстовидна растителност. Също така констатирал, че голяма част от тези терени(заявени като пасища) попадат в рамките на защитената зона „Натура 2000“, но били недопустими за директни плащания по СЕПП, предвид техни особености- скалисти участъци; компактни гори; непроходимост, тъй като не били почистени от храсти гъста дървесина. Направените констатации, конкретно за всеки отделен терен са били отразени в контролен лист. Ето защо този състав намира за правилни изводите на апелативния съд за съставомерност на деятелността на подсъдимия по чл.248а, ал. 2 от НК.
По-нататък, с постановено оправдаване на подсъдимия по квалифицирания състав на чл.248а, ал.3 от НК и признаването му за виновен по основния по чл.248а, ал.2 от НК, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, както твърдят касаторите. Според тях нарушението се изразява в това, че подсъдимият не се е защитавал срещу обвинението по ал.2 от НК, като е следвало съдът да го уведоми за същото. Последното е в разрез със закона и би довело до недопустимо преждевременно изразяване на формирано вътрешно убеждение и становище на съда по същество на казуса. Принципно допустимо и в съответствие с нормативната уредба е при констатирана несъставомерност или недоказаност на квалифициращите признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение, деецът да носи наказателна отговорност по основния състав, който е неразделна част от цялостната квалификация на деянието. Допълнителна защита при такава преквалификация не е предвидена, тъй като виновното поведение на подсъдимото лице по основния състав е по-леко наказуемо от това по квалифицирания, а и деецът се е защитавал срещу фактическото обвинение, което е формирало изводите относно обективните и субективни елементи както по основния състав, така и досежно квалифициращите признаци.
На следващо място правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 от НК, като не е наказал подсъдимия, след като е преценил, че за престъплението по чл.248а, ал.2 от НК( редак. към момента на деянието) е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Това от своя страна е довело до прекратяване на наказателното производството. Освен че законът за давността е приложен правилно, не е допуснато и процесуално нарушение на текста на чл.24 от НПК, както твърдят подсъдимия и защитата му. Процедурата по чл.24, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК във връзка с необходимостта да бъде поискано съгласие за прекратяване на производството от страна на подсъдимия, не е приложима в настоящият случай, тъй като абсолютният давностен срок за наказателно преследване по повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл.248а, ал.3 от НК не е бил изтекъл. Само при тази хипотеза, становището на подсъдимият да поискан да продължи наказателното производството или същото да бъде прекратено, е от значение за хода на производството, като при искане за прекратяване съдът не се произнася по въпросите на вината.
Обобщено, контролираният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения. Твърденията на подсъдимия за причините, довели до образуване на производството срещу него, произтичащи от подадена от него жалба до Министерство на земеделието, са ирелевантни към настоящият казус.
Неоснователно се твърди от защитата, че предходните съдебни инстанции не са се произнесли по всички направени разноски и не са му присъдили, поисканите от него разноски и по-точно тези относно адвокатското му възнаграждение. Освен, че не е ясно към кого е отправена претенцията на защитника(кой дължи тези разноски), настоящият състав на касационния съд намира, че предходните инстанции са спазили разпоредбата на чл.301, ал.1, т.12 от НПК и с присъдата си са се произнесли и по разноските. По същество не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.187 и сл. от НПК. При осъдителни присъда разноските се възлагат в тежест на подсъдимия, като сред тях е и адвокатското възнаграждение за служебно назначен защитник, но не и за договорен такъв. Въззивният съд е отговорил на аналогично направено пред него искане от адв.М., като изцяло се споделят мотивите му за неговата неоснователност.
Всичко гореизложено налага извод за оставяне в сила на въззивната присъда, постановена от АС – Велико Търново.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 9 от 19.09.2022г., постановена по внохд № 207/2022г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: