Р Е Ш Е Н И Е № 13 Гр. София, 11 януари 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Н. Любенов разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 792/2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. К., защитник на подс. С. И. П. против решение № 171/16. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 194/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд. С жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК като наред с това е заявена и необоснованост на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с приетата от съда правна квалификация на деянието като се поддържа, че убийството е извършено при условията на неизбежна отбрана. Тезата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е обоснована с твърдения за отсъствие на собствен анализ на доказателствената съвкупност и почти буквален препис на мотивите към първоинстанционната присъда, с такива за необсъждане на възраженията на защитата по доказателствата и по приложимия материален закон, както и с доводи, че въззивният съд е основал изводите си върху негодни доказателствени средства. Сочи се, че вследствие тези неблагополучия в аналитичната дейност на втората инстанция е дадена неправилна квалификация на деянието и отделно от това е наложено явно несправедливо наказание. При условията на алтернативност е направено искане за оправдаване на подсъдимия, за намаляване на наказанието му или за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Подс. С. П. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли наказанието му да бъде намалено. Повереникът на частните обвинители намира, че жалбата е неоснователна и настоява въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира обжалваното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда по н. о. х. д. № 1908/2019 год. Софийски градски съд е признал подс. С. И. П. за виновен в това, че на неустановена дата в периода 13. 09. 2018 год. – 21. 09. 2018 год. в [населено място] умишлено умъртвил А. М., като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59 от НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по реда на ЗМВР и с мярка за неотклонение по реда на НПК. В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалби на частния обвинител и на подсъдимия и с решение № 171/16. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 194/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден. Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт в законно установения срок. Разгледана по същество, същата е основателна. Преди да бъдат обсъдени доводите на касатора във връзка с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК следва да се отбележи, че голяма част от аргументацията в жалбата е насочена към оспорване обосноваността на атакуваното решение. Тези доводи не държат сметка, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е съд по фактите. Тя не проверява доколко фактическите констатации на долу стоящите съдилища се подкрепят от събраните по делото доказателства и е обвързана от изводите им относно правно значимите обстоятелства. Именно поради тази особеност на производството по глава двадесет и трета от НПК законодателят не е извел необосноваността като самостоятелно касационно основание, а предметът на касационната проверка извън хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, в която коментираният казус безспорно не попада, е ограничен единствено до това дали въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав не дължи отговор на аргументите за необоснованост на проверяваното решение. Несподеляема е тезата за предубеденост на съдебния състав поради това, че в протокола за съдебно заседание от 12. 05. 2022 год. са вписани изявления на лица, които не са конституирани като страни по делото. Обстоятелството, че в коментирания документ е отразено настоятелното искане на свид. Д. Г. (лицето, полагало грижи за пострадалия през детските му години) да се даде ход на делото, не насочва към предварително формирано убеждение у състава на въззивния съд за виновността на подсъдимия. Такова не може да бъде установено и при прегледа на извършените от съда и вписани в протокола процесуални действия. Критика търпят единствено съображенията, с които е оставено без уважение искането на защитата за допускане на повторна съдебнопсихиатрична експертиза, защото преценката за необходимостта от попълване на делото с нови доказателства е свързана единствено с това дали събирането им е наложително за разкриване на обективната истина или не, а не с това дали искането за допускане на нови доказателства е направено в определен срок. Основателно обаче е оплакването, отнасящо се до съдържанието на въззивния съдебен акт. Внимателният прочит на решението недвусмислено показва, че апелативният съд е ползвал формален подход при изготвянето му и така се е дистанцирал от изискванията на процесуалния закон. Независимо дали приема нови фактически положения по реда на чл. 316 от НПК или се солидаризира с изведените такива в мотивите към проверяваната присъда въззивната инстанция си остава съд по фактите. Като инстанция по същество тя може да възприеме оценката на доказателствените източници, направена от долустоящия съд, но едва след като самостоятелно анализира доказателствата и средствата за тяхното установяване по вътрешно убеждение. При това във всички случаи е длъжна да изложи своите собствени изводи касателно допустимостта, относимостта и убедителността им като отговори и на възраженията на обвинението и защитата в тази насока. Недопустимо е доказателственият анализ и отговорът на доводите на страните да бъдат заменяни с декларативно присъединяване към съображенията на първостепенния съд и с представянето им като свои на втората инстанция посредством ползването на съвременните технологии и на метода сору-paste. Тъкмо по този начин е процедирал апелативният съд. С изключение на част от съображенията на първата инстанция по повод приетото от нея, а впоследствие и от САС, че след като нанесъл на подсъдимия порезното нараняване в областта на дясното коляно А. М. оставил оръжието, решението представлява буквален препис на мотивите към присъдата като декларативно е посочено, че фактическите констатации на първата инстанция са обосновани, а изводите ѝ относно достоверността на обясненията на подсъдимия в частта им относно собствените му действия и действията на пострадалия са правилни. Изложеното не влиза в колизия с многократно посочваното от касационната инстанция, че когато въззивният съд не направил различни фактически констатации, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите към първоинстанционната присъда, защото приетото първоначално от държавното обвинение в обвинителния акт, а впоследствие и от градския съд в присъдата касателно развитието на инкриминирания инцидент неизменно е било оспорвано от защитата, а конкретно по отношение на проверявания от САС съдебен акт на вниманието на въззивната инстанция са били поставени доводи за немотивирано отхвърляне като недостоверни на обясненията на С. П. и за игнориране на други доказателствени източници, което според защитата е довело и до незаконосъобразен и немотивиран отказ да се приеме предложената от адв. К. теза за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. Наред с това настоящият съдебен състав намира, че контролираната инстанция не е проявила дължимата процесуална активност за разкриване на обективната истина по делото. Предвид факта, че други лица извън двамата участници в конфликта не са присъствали в апартамента, обясненията на подс. П. са били от съществено значение за изясняване на правно значимите обстоятелства. Още първостепенният съд е изтъкнал, че в коментираното гласно доказателствено средство се съдържат вътрешни противоречия относно това оставил ли е пострадалият ножа след като порязал подсъдимия или не, както и досежно това дали физическото съприкосновение между двамата е предшестващо или последващо тези действия на М.. Този извод в крайна сметка е бил възпроизведен и в обжалваното решение. В същото време П. е заявил, че въпросите на страните по начина, по който са зададени, го объркват. Всичко това е следвало да мотивира въззивния съд да проведе съдебно следствие като допусне разпит на подсъдимия, ако разбира се същият желае да даде допълнителни обяснения по делото, за да изясни какво в действителност се е случило между двамата на инкриминираната дата. Един от аргументите за отхвърляне на версията на С. П. за борба с пострадалия за ножа е бил несъответствието на твърденията му за начина на хващане на оръжието с установената от комплексната съдебномедицинска и биотрасологична експертиза порезна рана по лявата му китка. Експертът съдебен лекар се е позовал на съдържащите се във фотоалбума към протокола за освидетелстване фотографии с №№ 5 и 6. Същевременно по отношение на следата по лявата длан на подсъдимия, надлежно измерена и фиксирана в снимка № 7, е изказано мнение, че не представлява увреждане, а е една от естествените линии на ръката. Самият фотоалбум обаче съдържа черно-бели фотографии и при безспорно установено, че протоколът за освидетелстване е непълен и не съдържа констатации за всички увреждания на П., е било необходимо направените при освидетелстването снимки да бъдат предоставени на цифров носител, така както градският съд е процедирал по отношение на фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие. Едва след прилагането на такъв носител по делото и след назначаването на съответната експертиза би могло да се приеме по несъмнен начин или категорично да се отхвърли заявеното от подсъдимия, че се е опитал да отблъсне агресията на пострадалия, хващайки кухненския нож с лявата си ръка. Изясняването на обстоятелството дали между двамата младежи е имало борба за оръжието или не е от съществено значение, ако не за правната квалификация на деянието, то най-малкото за размера на наказанието. Изложеното дотук дава основание за извод, че контролираната инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени в касационното производство. Това обосновава необходимост от отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на допускане на доказателства без да бъдат обсъждани останалите доводи в касационната жалба за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 171/16. 06. 2022 год., постановено по в. н. о. х. д. № 194/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав, от стадия на допускане на доказателства. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.