Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                  № 95                         гр. София, 16 март 2010 година                         В   ИМЕТО   НА    НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                       ЧЛЕНОВЕ:  Кети Маркова                                                             Севдалин Мавров     при секретар Лилия  Гаврилова  и с участието на прокурор от ВКП -  Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова  наказателно дело № 28/2010 г.   Делото е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от подсъдимият П. П. П., чрез адвокат Ю от САК, срещу въззивно решение от 19.12.2009 год. постановено по внохд№679/09 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по нохд№2499/09 год. на СГС. В жалбата се навежда явна несправедливост на наказанието-основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, защото то е определено в нарушение на чл.36 НК. Не са оценени в достатъчна степен от съдилищата: всички обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия, съответното му психично състояние, семейното и материално положение; в последната си дума, той е изразил съжаление за извършеното, т.е. престоят му до момента в арестта е допринесъл да настъпи положителна промяна да осъзнае извършеното и да промени поведението си; от СПЕ е установено, че подсъдимият епизодично е въвлечен в извършване на деянието и не употребява системно наркотици ; оказал е пълно съдействие на органите на разследването, като е предал доброволно намиращите се в него наркотични вещества; инициативата за разпространение на наркотичното вещество не е изхождала от подсъдимия; поведението му е формирано от волята на свид. Янкулова - тя е проявила инициатива да закупи наркотично вещество. Цялостното му поведение в рамките на досъдебното производство е насочено да съдейства в пълна степен, за разкриване на обективната истина по делото. Не може да се направи преценка , от намерения в него наркотик, каква част е била за лична употреба, а също и колко е щял да разпространи? Целите на наказанието в чл.36 от НК напълно биха се изпълнили и с по-леко наказание от наложеното, с по-малък изпитателен срок и по-малка глоба . В този смисъл се иска приложение на чл.354, ал.2, т.1 НПК. В съдебно заседание подсъдимият П. П. П. се явява лично. Адвокат Ю. Д. , определен от САК като служебен защитник на подсъдимия в предходните две инстанции , ВКС назначи за служебен защитник на подсъдимия и пред последната инстанция. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за справедливост на наказанието и неоснователност на жалбата. Изтъква довод, че наложеното наказание, което се оспорва като несправедливо, не е изиграло възпиращата си роля спрямо подсъдимия, който е задържан под стража по обвинение за същото престъпление. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по дерото , съобрази доводите в жалбата и становищата на страните и прие следното : ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда №269/14.07.2009 година, постановена по нохд№2499/09 год. на СГС подсъдимият П. П. П.,е признат за виновен , че от неустановена дата до 13.30 часа на 20.01.2009 година, без надлежно разрешително, на публично място в гр. С., на ул. &. ул."Тракия"е държал различни видове високорискови наркотични вещества - марихуана в 65 броя прозрачни полиетиленови пликчета, разпределени в грамаж от : 18 броя с общо нето тегло 8,79 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,3% на обща стойност 52,74 лева ; 12 броя с общо нето тегло 9,65 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2% на обща стойност 57,90 лева; 21 броя с общо нето тегло 16,65 грама, с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 1,8% на обща стойност 99,90 лева; 14 броя с общо нето тегло 12,41 грама,с процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,2% на обща стойност 74,46 лева ; таблетки амфетамин, разпределени в групи светлооранжеви и черни полиетиленови топчета и различни цветове таблетки: 10 броя светлооранжеви полиетиленови топчета с общо нето тегло 6,36 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7% на стойност 190,80 лева; 4 броя светлооранжеви полиетиленови топчета , с общо нето тегло 2,48 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7%на стойност 74,40 лева ; 9 броя черни полиетиленови топчета с общо нето тегло 2,27 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7% на стойност 68,10 лева ; 8 броя черни полиетиленови топчета с общо нето тегло 2,09 грама с процентно съдържание на наркотично-действащ компонент 2,7%на стойност 62,70лева; таблетка,бяла на цвят с лого „сърце" с нето тегло 0,17 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент 3,9% на стойност 5,10 лева; таблетка, бяла на цвят с лого , с нето тегло 0,18 грама с процентно съдържание на активния наркотично-действащ компонент 0,4% на стойност 5,40 лева; метилен-диокси-метамфетамин/МДМА/ разпределен в различни по цвят таблетки, с общо нето тегло 0.48 грама, с процентно съдържание на активен наркотично-действащ компонент 1.3% - на стойност 12 лева, с цел разпространение, на обща стойност на високорисковите наркотични вещества 715,25 лева, и разпространявал високорискови наркотични вещества, като продал на К. С. Я. прозрачно самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо марихуана с нето тегло 0.74 гр., с активен наркотично-действащ компонент тетрахидроканабинол 1,2% на стойност 4,44 лева, поради което и на основание чл.354а ал.2 пр. 2 алт. 2 и алт. 3 вр.чл.55 ал. 1 т.1 и ал.2 НК е осъден на "лишаване от свобода"за срок от три години и глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл.66 ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от свобода" за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.354а ал. 6 НК съдът е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението, а при условията на чл.59 ал. 1 НК е зачел времето,през което подсъдимият П е бил задържан. С присъдата си съдът се е произнесъл по сторените по делото съдебни и деловодни разноски. Производството е проведено при съкратено съдебно следствие , по реда на гл.XXVII НПК. Фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота, при изцяло признатите от подсъдимия факти на обвинението, правилно установени по реда на НПК от събраните доказателствени източници. Признанието на подсъдимият П на описаните в обвинителния акт факти, е намерило пълна подкрепа в събраните и приобщени от съда доказателства от досъдебното производство. Изводите за отговорността и наказанието на подсъдимия са законосъобразни. Оценката на определящите вината на подсъдимия обстоятелства е направена при спазване на задължително приложимите правила за индивидуализация на наказанието по чл.55, ал.1, т.1 НК. В кръга от фактически данни, които е следвало да бъдат обсъдени относно личността на подсъдимия и тежестта на деянието, съдилищата не са пропуснали нито едно установено обстоятелство от събраните доказателствени източници. Отчетени са фактите, че подсъдимият П е започнал с епизодична употреба на марихуана, година преди инкриминирания период, без проява на зависимост. Отчетено е обстоятелството, че не страда от психично заболяване и е психично годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /СППЕ,л.73-л.76/. ВКС споделя законосъобразността на изводите на инстанционните съдилища, че престъпленията по чл.354а от НК са с висока степен на обществена опасност, а в конкретния случай тя е завишена, поради осъществяване престъпното деяние от състава и в двете му алтернативно предвидени форми . Оценена е високата степен на обществена опасност на деянието, поради едновременното наличие на различни видове наркотик, държани и подготвени от дееца за разпространение на поначало неограничен брой лица и значителният брой на отделните дози, подготвени за разпространение. Тяхното минимално количество като грамаж, установено като техническа характеристика за всяка една опаковка марихуана или хапче амфетамин , или МДМА, не е съизмеримо със степента на вредния за човешкото здраве ефект. Следователно обществената опасност на деянието и дееца относно конкретното престъпление са правилно индивидуализирани като съответни на данните по делото. Тези данни законосъобразно са оценени като отегчаващи вината на дееца обстоятелства. Оценени са и специфичните качества на дееца и субективните му особености, при които е реализирал престъпното си поведение. За извършеното престъпление, предвиденото наказание е „лишаване от свобода" за срок от ПЕТ до ПЕТНАДЕСЕТ години и ГЛОБА в размер от 20 000 до 100 000 лева, а наложените на дееца наказания лишаване от свобода от три години и глоба 10 000 лева, са твърде под предвиденият в санкционната част на състава специален минимум.. Това снизхождение е оправдано с действието на императивното правило на чл.58а НК, вр. с чл.55 НК, предвид дължимия в производството по реда на чл.373, ал.2, вр. чл.371,т.2 НПК „бонус” за процесуалното поведение на подсъдимия. Отчетено е и предупредителното въздействие на наказанието, съгласно генералната превенция . Не може да се сподели основателност на възраженията на защитата на подсъдимия П,че наказанията не са съобразени с определящите вината му обстоятелства и че не са анализирани смекчаващите такива. Наказанията са в предвидените минимални размери именно защото са съобразени с доводите на защитата и данните по делото за млада възраст на подсъдимия П цялостното по поведение за разкриване на обективната истина. Данните че и понастоящем е задържан под стража за престъпление от този вид, оправдават определяният максимален срок на отлагане изпълнението на наказанието по чл.66, ал.1 НК. , в размер на пет години. Доводът на защитата да се отчита повторно самопризнанието на подсъдимия и при определяне на наказанието е неоснователен, тъй като то е залегнало в основанието за приложението на съкратеното съдебно следствие/ спр. ТР№1/06.04.2009 година на ОСНК на ВКС/ . Неоснователно е твърдението в жалбата, че предметът на деянието е минимално количество наркотично вещество, а инициативата за разпространението му не е била на подсъдимия, а на трето лице . Фактите сочат обратното, разнообразието на държаните различни видове високорискови наркотични вещества от подсъдимия и разпределението им по дози , намерени във владението на подсъдимия, докато е бил на улицата, не оправдават тези аргументи на защитата. ВКС споделя мотивите на СГС относно степента на вината на подсъдимия и за справедливостта на размера на наложените на подсъдимия наказания. Воден от тези мотиви ВКС на РБ , съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 19.12.2009 год. постановено по внохд№679/09 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъдата по нохд№2499/09 год. на СГС.   Решението не подлежи на обжалване .     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :