Р Е Ш Е Н И Е № 48 София 19.02.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в открито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 4192 по описа за 2013 година и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от А. П. П. против решение № 602 от 26.03.13г.,постановено по гр.дело № 493/13г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5122/6.12.12г.по гр.дело № 17767/12г.на Варненския районен съд.С него са уважени предявените срещу същата страна от И. Г. К. и Е. –М. К. искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД. С определение № 1295 от 19.11.13г.на състав на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по ТД № 7/13г.на ОСГТК на ВКС по въпроса : дължи ли се неустойка за забава по чл.92 ал.1 ЗЗД когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Съгласно приетото в ТР № 7/13г. на ОСГТК на ВКС не се дължи неустойка на забава по чл.92 ал.1 ЗЗД,когато двустранен договор,който не е за продължително или периодично изпълнение,е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване за вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне,ако такава е била уговорена. С обжалваното решение е прието,че между страните е съществувало облигационно правоотношение,основано на предварителен договор за продажба,по отношение на придобития в СИО от продавачите И. и Е.-М. К. чрез възмездна правна сделка недвижим имот с нот.акт № г.Прието е за безспорно,че купувачът А. П. не е изпълнил договорното си задължение да заплати пълния размер на продажната цена до 30.10.10г.,нито е доказал съществуването на обстоятелства,които да изключват ангажирането на неговата отговорност.В тази връзка са изложени съображения,че действително използваемата площ на имота е по-малка от посочената в акта за собственост и в скицата,както и че имотът попада в защитена зона,но тези факти са основание за разваляне на договора и намаляване на уговорената цена,но П. не е доказал предприемането на такива действия.Ето защо съдът е счел,че настъпването на уговорения срок и пасивното поведение на ответника ангажират отговорността му за заплащане на неустойката по чл.4.2 от договора. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон.Касаторът поддържа,че ищците неточно са изпълнили задължението си като продавачи,тъй като са предложили за продажба вещ със значителни недостатъци,поради което с писмения отговор е направил изявление за разваляне на предварителния договор. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК,намира следното: Решението е неправилно. По делото е установено,че с предварителен договор от 9.09.09г.И. К. като продавач и в качеството на пълномощник на съпругата си Е.-М. К. се е задължил да продаде на купувача А. П. поземлен имот,находящ се в землището на [населено място],обл.,местност К.,представляващ изоставена нива с пространство от 1038 кв.м.,съставляваща ПИ № 075042 по плана за земеразделяне землище [населено място],идентичен на УПИ в кв. п.,с площ от 966 кв.м.,за сумата 125 000 евро.Купувачът е капарирал сумата 12 500 евро,а останалата сума – 112 500 евро се е задължил да изплати не по-късно от 30.10.10г. – чл.2.1.Страните са се задължили да сключат окончателен договор в нотариална форма най-късно до 31.11.10г.- чл.2.2.Ако купувачът откаже да заплати останалата част от продажната цена до 30.10.10г.той губи даденото капаро и е длъжен да заплати неустойка в размер на 6 000 евро – чл.4.2. От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че част от процесния имот,с площ от 150 кв.м.,попада във водния басейн на К.,друга част от 250 кв.м.попада в заливната площ между водната линия и брега,а неправилно отразен асфалтов път отнема от площта още 148 кв.м.Площта на процесния имот,оставаща незасегната от водния басейн,заливната част и асфалтовия път,е 454 кв.м. Безспорно е между страните,че ответникът не е изплатил остатъка от уговорената продажна цена.В отговора по чл.131 ГПК е заявил,че разваля предварителния договор на основание чл.210 ал.2 ЗЗД. При тези данни по делото настоящият съдебен състав намира,че неправилно въззивния съд е приел,че не са налице обстоятелства,които да изключват отговорността на ответника да плати претендираната неустойка.Безспорно е установено,че действителната площ на имота е по-малка от посочената в предварителния договор,тъй като части от него попадат във воден басейн,част е в заливната площ на брега и водната линия,а част е заета от асфалтов път.Действителната част от имота е по-малка с повече от 1/10 част от посочената в договора площ от 1038 кв.м./966 кв.м./, а именно 454 кв.м.,тъй като водните басейни,заливната част на бреговата ивица и водната линия, и инфраструктурните съоръжения са извън гражданския оборот и не могат да бъдат предмет на гражданскоправни сделки.Реалната площ от недвижимия имот,описан в предварителния договор,която би могла да се прехвърли с окончателен договор или по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД,е 454 кв.м.При разликата в посочената в договора площ и действителната площ на имота ,която би могла да се закупи от купувача,за него е възникнало правото да се откаже от договора на основание чл.210 ал.2 ЗЗД,което право е упражнил със заявеното изрично в отговора на исковата молба.С оглед и приетото разрешение в ТР № 7/2013г.на ОСГТК на ВКС в случая няма виновно неизпълнение на договора от страна на купувача,поради което продавачът няма основание да търси присъждане на неустойка. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените за трите инстанции разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК общо в размер на 5699.40 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 602 от 26.03.13г.по гр.дело № 493/13г.на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.92 ЗЗД,предявени от И. Г. К. и Е. –М. К.,със съдебен адрес:гр., [улица], ,адв.Р. И. против А. П. П. от [населено място], [улица], вх.,ет.,ап. за сумата 11 734.98 лв,представляваща неустойка по чл.4.2 от предварителен договор ,сключен между страните на 9.09.09г. ОСЪЖДА И. Г. К. и Е. –М. К. да заплатят на А. П. П. сумата 5699.40 лв /пет хиляди шестстотин деветдесет и девет лв и четиридесет ст/разноски по делото за трите инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.