РЕШЕНИЕ
№ 186
София, 25.10.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря АНИ ДАВИДОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №5147/2016 година.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2946/09.8.2016 г., подадена от адвокат Д. Х. – процесуален представител на ищцата Б. А. К. от [населено място], област Б., против въззивно решение №3398/27.6.2016 г. по гр.д.№149/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №1742/29.7.2015 г. по гр.д.№221/2014 г. по описа на Районен съд - Сандански, с което е отхвърлен предявеният от Б. А. К. от [населено място], област Б., против А. Г. Г. от [населено място], област Б., иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б."в" от ЗЗД, съгласно която разпоредба дарението може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде на дарителят издръжка, от която той се нужда. Прието е, че преди да се обсъдят материалните предпоставки за уважаването на този иск, следва да се обсъди възражението на ответника за предявяването му след изтичането на едногодишния давностен срок по чл. 227, ал.2 от ЗЗД, като възражението е прието за основателно, тъй като срокът по посочената правна норма е започнал да тече на 19.11.2012г. - датата на съставянето на нотариалната покана, в която М. Г. е посочила, че има нужда от издръжка в размер на 250лв. Съдът е стигнал до извод, че нормата на чл. 227, ал.2 от ЗЗД ясно сочи, че срокът започва да тече откакто на дарителят са станали известни обстоятелствата за отменяване на дарението, като в случая доказателство за това е именно посочената нотариална покана. Прието е, че нормата е категорична, че до изтичането на този срок, т.е. на срока, започнал да тече откакто фактите са станали известни на дарителя, искът може да бъде предявен от наследниците му, ако той почине преди изтичане на срока. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че разпоредбата не предвижда, че от смъртта на дарителя започва да тече нов срок за неговите наследници, че за тях по силата на цитираната разпоредба придобиват правото да упражнят негово право - на дарителя, да развали дарението, но в срока, който е имал той. Поради това е направен извод, че в полза на наследниците не започва да тече нов срок от смъртта на дарителя. Ето защо е прието, че срокът за предявяване на иска е изтекъл на 19.11.2013 г., а той е предявен по - късно, а именно на 04.03.2014г. и това го прави неоснователен.
Не е зачетено поддържаното от ищцата твърдение, че за наследниците срокът по чл. 227, ал.2 от ЗЗД започва да тече от смъртта на техния наследодател.
Освен изложеното въззивната инстанция е обсъдила и спора по същество, като претенцията е неоснователна, за което са изложени подробни мотиви и с оглед разрешенията дадени в ТР№1/2013 от 21.10.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГК на ВКС,
С определение №549/18.5.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение №3398/27.6.2016 г. по гр.д.№149/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд по въпроса „Към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка? Може ли едногодишния срок по чл.227, ал.3 ЗЗД да изтече, докато съществува нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания ?“
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното:
По естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната норма на чл.227, ал.3 ЗЗД, съгласно която „Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това“.
Формално тълкувана правната норма би довела до извод, че срокът по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя. Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск с правно основание чл.227, ал.1 ЗЗД. Знанието на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента, от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 ЗЗД. Когато е налице покана, преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл.227, ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването й от надарения.
По съществото на касационната жалба.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба – А. Г. Г., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката Б. К. – адв. Н., и се депозира писмена защита.
Ответникът по касационната жалба А. Г., посредством процесуалния си представител – адв. С., е депозирал писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в писмените им защити, становището на процесуалния представител на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:
Решението на Благоевградския окръжен съд е процесуално недопустимо.
С оглед отговора на поставения въпрос предявеният иск е процесуално недопустим. Срокът предвиден в чл.227, ал.3 ЗЗД е преклузивен и за него съдът следи служебно. С оглед събраните по делото доказателства следва да се приеме, че изпратената нотариална покана на дарителката от 19.11.2012 г. е станала известна на надарения на 05.02.2013 г., на която последният е изпратил отговор до нея, и който тя е получила на 07.02.2013 г., видно от представената и неоспорена обратна разписка, доколкото не съществуват категорични доказателства към кой момент нотариалната покана е достигнала до надарения. От този момент тече едногодишният преклузивен срок по чл.227, ал.3 ЗЗД. Този срок е изтекъл на 05.02.2014 г., към който момент искът по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД не е бил предявен в хипотезата на чл.227, ал.3, изречение второ. Предявяването на иска на 04.3.2014 г. от ищцата – наследница на дарителката, е извън този преклузивен срок, което води до неговата недопустимост.
Поради това въззивната инстанция се е произнесла по един недопустим иск и обжалваното решение, с което е потвърдено първоинстанционното такова следва да се обезсили, а производството по делото прекрати.
С оглед изхода от спора в настоящото производство касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 1000 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 предложение последно и ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №3398/27.6.2016 г. по гр.д.№149/2016 г. по описа на Благоевградския окръжен съд и потвърденото с него решение №1742/29.7.2015 г. по гр.д.№221/2014 г. по описа на Районен съд – Сандански.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |