Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
София, 06 март 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. тринадесети ноември …........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Цветинка Пашкунова ........................
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ...............................
.. Даниела Атанасова ............................
при секретар .. Илияна Петкова ..................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 1336 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок е постъпило искане от страна на осъдения Т. С. за възобновяване на ВНОХД № 508/13 год. по описа на Сливенския окръжен съд. С постановеното по делото решение № 18 от 03.02.14 год., което не подлежи на касационен контрол, е потвърдена присъда № 764 от 26.09.13 год. по НОХД № 2083/12 год. на Сливенския районен съд, с която С. е признат за виновен и осъден по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК. Искането е на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 НПК. След възобновяването алтернативно се иска: да се отменят присъдата и решението и делото да се върне за ново разглеждане или да се прекрати наказателното производство, като се оправдае осъдения; да се намали изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК от пет на три години.
Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и неговата защита на основанието и доводите, залегнали в същото.
Прокурорът счита искането за неоснователно. Пледира за оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посочените в него основание и доводи и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда С. е признат за виновен в това, че на 09.05.12 год., в землището на [населено място], /община/, в лек автомобил /марка/, /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , държал акцизни стоки по чл. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове – 8 000 кутии цигари с по 20 къса всяка, /марка/, без бандерол, какъвто се изисква по чл. 25, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия на обща стойност 60 000.00 лв., като случаят не е маловажен и предметът на престъплението е в големи размери, поради което и на осн. чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години.
На осн. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от право да развива дейност, свързана с продажба на акцизни стоки – тютюневи изделия за срок от две години.
Съдът е отнел на осн. чл. 234, ал. 3 НК е предмета на престъплението в полза на държавата и се е произнесъл по направените по делото разноски.
С въззивното решение присъдата е потвърдена.
Голяма част от съдържанието на искането е свързана с доводи за необоснованост на фактическите изводи, което не е касационно основание, поради което не се обхваща от разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. В тази част ВКС не дължи отговор. Следва единствено да се отрази, че инстанциите по фактите задълбочено са обсъдили защитната версия на осъдения, че цигарите са на свидетеля П. П. и С. не е знаел, че са без бандерол. Показанията на П. са проверени чрез разпита на свидетеля И. и са съпоставени с материалното му положение на безработен. На базата на правилен анализ на събраните по делото доказателства са дали вяра на полицейските служители и са игнорирали показанията на свидетелите У. и С..
Не е нарушен процесуалния закон във връзка с правото на подсъдимия да даде показания. След даване ход на съдебното следствие, С. е заявил, че не се признава за виновен и обяснения ще даде на по-късен етап, но нито той, нето защитата му са поели инициативата за това. Предоставено му е правото за лична защита, която осъденият е осъществил и на последна дума. С въззивната жалба не е направено искане за упражняване на това право. Реализирането е такова в производството пред окръжния съд. При това, не може да се вини съда, че е нарушил правото на защита на осъдения, доколкото не е налице активна роля от страна на С. или адвоката му за неговото упражняване в първата инстанция. Окръжният съд е анализирал обясненията му, дадени във въззивното производство, съвместно с останалия доказателствен материал в решението си.
Законосъобразно съдилищата по фактите са отказали разпит на свидетел. Такъв следва да се допусне в производството по делото, когато лицето е индивидуализирано и обстоятелствата, за които ще даде показания, са относими към предмета на доказване. Свидетелката У. не е индивидуализирала пътуващия с нея мъж. След разпита и защитата не е проявила активност чрез допълнителни въпроси да се установят имената му и адрес за призоваване. Не е формулирала и обоснована връзка между евентуалните показания на лицето и елементите от състава на престъплението и най-вече намерените след преследване в управляваната от осъдения кола тютюневи изделия без бандерол, категоричното извънсъдебно признание на осъдения, че превозва цигари без бандерол и обстановката, довела до разкриването им.
В жалбата се твърди, че за да установи истината, съдът е следвало да констатира противоречия между твърдяното от осъдения, полицейските служители и останалите по делото свидетели и те да се поставят в очни ставки. На първо място, такова искане от страна на защитата не е направено пред инстанциите по същество. Та второ място, проверката на свидетелски показания чрез поставяне на лицата в очна ставка се извършва при установено съществено противоречие в техните изявления за относими по делото обстоятелства, които те са възприели по едно и също време и място. В конкретния случай, пресъздадените от полицейските служители факти и направеното извънпроцесуално признание на С. за предмета на престъплението, нямат общо с твърденията на П. за собствеността на цигарите, както и със свидетелските показания на У. и С., доколкото последните не са присъствали на извършената проверка на колата и заявеното от осъдения за откритото в нея.
Доводът за допуснато нарушение на закона, като основание за възобновяване на делото, е свързан с твърдението, че възприетото от съдилищата от правна страна не съответства на доказателствения материал. Същият не може да бъде споделен. Събраните и проверени по съответния ред доказателства водят до категоричния извод, направен от контролираните инстанции, че от обективна и субективна страни С. е осъществил престъпния състав на чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 НК.
На осъдения е наложено минимално предвиденото в закона за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода, като са отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите му характеристични данни и чистото му съдебно минало във връзка с реабилитацията му на основание чл. 88а НК. Пропуснато е да се преценят ръстът и динамиката на този вид престъпления и равностойността на предмета, надхвърляща многократно критерия за големи размери. При това, определеният в рамките на закона изпитателен срок, не е явно несправедлив.
Посочените съображения водят до извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на искането, поради което същото следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения Т. О. С. за възобновяване на ВНОХД № 508/13 год. по описа на Сливенския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |