Р Е Ш Е Н И Е №. 105 гр. София, 12.06.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 28 май, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №5/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр.София срещу решение №1538 от 11.10.2011 г. по в.т.д. № 523/2011 на САС, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №240 от 16.03.2009 г. по т.д. №421/2008 г. на СГС и определение от 03.04.2009 г. на същия състав за допълване на решението в частта за разноските и е прекратено като недопустимо производството по иска на касатора срещу [фирма]-София за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство с решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.дело №7791/1992 г. – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт на 4/5 идеални части от правото на собственост върху масивна жилищна сграда в [населено място], [улица] . В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска. Ответната страна изразява становище за недопускане до касационно обжалване и неоснователност на касационната жалба . С определение №708 от 08.10. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на иска по чл. 431 ал.2 от ГПК/отм./ за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт при наличие на влязло в сила съдебно решение по иск по чл.108 ЗС, с което въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на ответното дружество като придобито по силата на същия апорт е решен окончателно между страните. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което приема за недопустимо производството по иска на касатора срещу [фирма]-София за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство с решение от 21.03.1994 г. на СГС по ф.дело №7791/1992 г. – увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт на 4/5 идеални части от правото на собственост на масивна жилищна сграда в [населено място], [улица] при липса на елемент от сложния фактически състав на правото на апорт по чл.72 ал.1 от ТЗ-отразяване в дружествения договор на съдружниците с апортни вноски, вида на тези вноски и паричната им оценка и основанието на правата, съставът на въззивния съд се позовава на влязло в сила решение №694/23.02.2010 г. на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 264/2009 , с което е признато за установено по отношение на ищеца по настоящето дело [фирма], че ответникът по настоящето дело [фирма] е собственик на 4/5 идеални части от имота, доколкото е налице вписването на увеличаване на капитала на това дружество с апорта на този имот в търговския регистър. Решаващият съд е приел, че като последица от това съдебно решение въпросът за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот на [фирма] е решен окончателно между страните и не може да бъде пререшаван, което изключва активната легитимация на ищеца по настоящето дело [фирма], а от там и процесулната такава /правото му на иск/, а от тук и на на правния интерес от така предявения иск. По процесуалноправния въпрос и по основателността на касационната жалба настоящият състав на ВКС приема следното: Предмет на настоящия иск предявен на основание чл.431 ал.2 ГПК/отм./ е установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство: увеличаване на уставния капитал на ответното дружество чрез апорт на 4/5 идеални части от правото на собственост на масивна жилищна сграда в [населено място], [улица] от четири физически лица. Така вписаният факт, според изложеното в исковата молба, не е възникнал валидно, поради порок при учредяване на самата непарична вноска : липса на елемент от сложния фактически състав на правото на апорт по чл.72 ал.1 от ТЗ-отразяване в дружествения договор на съдружниците с апортни вноски, вида на тези вноски и паричната им оценка и основанието на правата. Съгласно ТР №1/2002 по тълк. дело №1/2012 година на ОСГК на ВКС последиците от уважаването на този иск ще действат по отношение, както на съдружниците в дружеството, така и на трети лица само занапред, т.е. за периода от вписването на увеличението на капитала вследствие на опорочено възникналия апорт до влизане в сила на самото съдебно решение по иска по чл.431 ал.2ГПК /отм./ вписването запазва действието си по отношение на тях. От своя страна влязлото в сила съдебно решение по спора между същите страни за принадлежността на правото на собственост върху недвижимия имот-предмет на апорта, решен в полза на ответника Ж.-1 АД не преклудира със сила на пресъдено нещо възможността на [фирма] да води настоящия иск за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство-увеличение на капитала вследствие порок на самия апорт, доколкото двата иска се различават по основание и типа на търсената защита и следователно обективните предели на СПН на решението по иска за собственост не преклудират възможността от воденето на иска по чл.431 ал.2 ГПК-отм. / аргумент от чл.298 ал.1 ГПК съответстващ на чл.221 ГПК-отм./ Следва да се отчете и че правото на защита срещу вписване на несъществуващо обстоятелство в търговския регистър няма как да бъде осъществено по реда на възражение в производството по иска за собственост и същото може да бъде реализирано само по исков ред чрез изрично признатата процесуална възможност за това. Не е налице и липсата на процесуалноправна легитимация на ищеца като надлежна страна по спора като преграждаща правото му на иск за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, доколкото същата следва не от материалноправната му легитимация /въпрос по същество/на собственик на имота, както е приел съдът, а от наличието на спор между страните относно валидността на възникване на вписаното обстоятелство, такъв какъвто е изложен в самата искова молба/ в тази насока:Р №492/24.06.2005 г. по т.д. №740/2004 на ТК, І т.о. на ВКС/. Относно третото основание, за да счете иска за недопустим-липсата на правен интерес, съдът не е изложил мотиви защо счита, че такъв интерес не е налице, а го е свел до последица от липсата на процесуалноправна легитимация, с оглед последиците от решението по спора за собственост. Правният интерес, обаче като процесуална предпоставка за наличието на право на иск не произтича от процесуалната легитимация на ищеца /разгледано по-горе/, а се явява самостоятелна такава и се преценява конкретно за всеки един иск. Принципно правен интерес от искова защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. В случая правният интерес от иска по чл.431 ал.2 ГПК-отм. произтича именно от действието на решението за установяване на вписването на несъществуващо обстоятелство в полза на ответника занапред /цит. ТР №1/2002 по тълк. дело №1/2002 г. на ОСГК на ВКС / и като последица неговото евентуално бъдещо заличаване в търговския регистър-чл.604 ГПК, съответстващ на чл.498 ГПК-отм., което би представлявало нов факт в правоотношенията във връзка с правото на собственост върху апортираното имущество за периода след постановяване на съдебното решение по иска по чл.108 ЗС и следователно извън обективните времеви предели на силата на пресъдено нещо на това решение. С оглед изложеното обжалваното решение се явява процесуално незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане и произнасяне по същество. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1538 от 11.10.2011 г. по в.т.д. № 523/2011 на САС, с което е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение №240 от 16.03.2009 г. по т.д. №421/2008 г. на СГС и определение от 03.04.2009 г. на същия състав за допълване на решението в частта за разноските и е прекратено като недопустимо производството по иска на [фирма]-гр.София срещу [фирма]-София за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващо обстоятелство. ВРЪЩА делото на друг състав Софийски апелативен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. ОСОБЕНО мнение на съдия Боян Балевски –докладчик по търговско дело №5/12 г.по описа на ВКС, ІІ т.о. . Принципно правен интерес от искова защита е налице винаги, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно по разумната субективна преценка на носителя на застрашеното право. В случая ищецът [фирма] не се явява изобщо акционер с права в капитала на ответното Ж.-1 АД. Следователно заличаването занапред на вписаното увеличение на капитала посредством незаконосъобразно извършен апорт по никакъв начин не влияе върху обема на правата, които ищецът би имал, ако беше акционер, при вземането на решения във връзка с компетенциите на общото събрание на акционерите по чл. 221 ТЗ или с оглед останалите права на акционера. От своя страна ищцовото дружество не става по силата на заличеното вписване собственик на съответните 4/5 идеални части от апортирания имот, доколкото [фирма] не е вносител на апортираното имущество, нито негов притежател. Дружеството-ищец не се и явява и правоприемник на правата на вносителите-физически лица, доколкото с влязлото в сила съдебно решение е прието, че сделките за замяна със същото имущество станали след апорта като придобивни основания в полза на ищеца са непротивопоставими на правата на ответното дружество Ж. 1 АД, а самите четири нотариални акта, материализиращи тези сделки са отменени по чл.431 ал.2 ГПК-отменен. Следователно с действието занапред на едно позитивно решение по настоящия иск с последици бъдещо заличаване на апорта в търговския регистър/чл.604 ГПК, съответстващ на чл.498 ГПК-отм/ не би се създала никаква промяна в правната сфера на ищеца и в насока придобиване на права върху самото имущество предмет на апорта. Хипотетично такава може да настъпи само при ново, т.е. последващо заличаването на вписания апорт, правно разпореждане в полза на ищеца от страна на третите лица с права върху имота, което обаче е бъдещо несигурно събитие, а правният интерес като процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, респективно такава за допустимост на решението по него не може да бъде поставян на преценка под условие: с оглед евентуални бъдещи, т.е. след влизането в сила на съдебния акт разпоредителни действия на трети лица в полза на ищеца. Същите са само правни очаквания за последния, доколкото зависят изцяло от волята на тези трети лица. С оглед изложеното считам, че така предявеният иск е недопустим и обжалваното въззивно решение, с което се обезсилва първоинстанционното като недопустимо се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а не да се отменя като незаконосъобразно. Съдия: / Боян Балевски/