О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 649 София, 08.12.2022 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2411/2022 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Б. от [населено място] срещу определение № 722 от 16.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 310/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, потвърждаващо протоколно определение от 20.04.2022 г. по гр. д. № 4183/2021 г. на Старозагорски районен съд, с което, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е спряно производството по предявения от настоящата частна касаторка против „ЮроБанк България“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС до приключване на наказателното производство по досъдебно производство № 142/2022 г. на Софийска градска прокуратура. Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като съдът не е установил наличието на престъпно обстоятелство, а се е позовал единствено на образуваното досъдебно производство срещу неизвестен извършител, като не е взел предвид липсата на пълен идентитет между предмета на това производство и предмета на исковото производство. Счита, че наказателното производство не е от значение за изхода на гражданския спор, доколкото предмет на доказване в него са други релевантни факти, а не дали е извършено престъпление и кой е извършителят. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира отговорността на банка, като доставчик на платежни услуги, спрямо неин клиент по реда на чл. 79 ЗПУПС при наличието на досъдебно производство, без да е привлечено лице като обвиняем; 2. Налице ли е основание за спиране на гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител; 3. Налице ли е основание за спиране на гражданското дело по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато липсва тъждество между ответника по исковата молба и привлечения като обвиняем по досъдебното производство; 4. Елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗПУПС ли е установяването на престъпление и по конкретно извършено ли е нерегламентирано използване на платежни инструменти и данни от тях от трето лице; 5. Въпросът за това налице ли е „неразрешена платежна операция“ по смисъла на чл. 79 ЗПУПС може ли да бъде разгледан от гражданския съд“. По отношение на първите три въпроса се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване съответно на: определение № 290 от 01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о. (за първия въпрос), определение № 782 от 29.11.2013 г. по ч. гр. д. № 7165/2013 г. на ВКС, IV гр. о. (за втория въпрос) и определение № 709 от 02.12.2019 г. по ч. т. д. № 1882/2019 г. на ВКС, II т. о. (за третия въпрос), а за останалите два въпроса – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, аргументирано с липсата на „развита съдебна практика“. С молба от 22.07.2022 г. частната касаторка е представила и ново доказателство – постановление от 11.05.2022 г. на Софийска градска прокуратура за спиране на досъдебното производство № 15025/2022 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 142/2022 г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради обстоятелството, че извършителят не е открит. Ответникът по частната касационна жалба – „ЮроБанк България“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че са осъществени предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по делото поради образуваното досъдебно производство по пр. пр. № 142/2022 г. на СГП. Приел е, че уважаването на предявения срещу банката иск е функционално обусловено от установяването на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като посредством присъдата на наказателния съд евентуално ще бъде установено използването от трето лице на данните от дебитната карта на ищцата без нейно съгласие за създаването на виртуална карта в приложението „Apple Pay“, свързана с дебитната й карта и така са извършени процесните транзакции. Според съдебния състав, тези обстоятелства са относими към предмета на доказване в производството по чл. 79 ЗПУПС – извършването на операции, неразрешени от притежателя на банковата сметка и платежния инструмент. Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Обуславящи за изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2019 г. на ОСГТК на ВКС, са само първите два от поставените в изложението въпроси. Останалите три въпроса са ирелевантни, съответно: Въпрос № 3 не съответства на данните по делото, доколкото в случая изобщо няма привлечено лице като обвиняем по досъдебното производство, за да се преценява дали е налице тъждество с ответника по исковата молба (каквото всъщност не би и могло да съществува, доколкото ответникът е юридическо лице), а последните два въпроса изобщо не са били обсъждани в мотивите на обжалвания акт. По отношение на преценените като значими въпроси е доказано поддържаното от частната касаторка основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В своята практика (обективирана и в цитираните от жалбоподателката съдебни актове), Върховен касационен съд последователно приема, че: Съдът спира гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при разглеждането му констатира престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на гражданскоправния спор, но не съществува процесуална възможност за установяването им в рамките на исковия граждански процес; Извършването на проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, ако в хода на разглеждане на делото съдът сам не е констатирал престъпните обстоятелства и не е преценил, че те са от значение за правилното решаване на гражданския спор и че е невъзможно да бъдат установени в исковото производство - чл. 124, ал. 5 ГПК; Спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство.“ Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тази практика, тъй като не е съобразил, че по образуваното по сигнал на самата ищца (настоящата частна касаторка) досъдебно наказателно производство липсва привлечено лице като обвиняем, поради което не може да бъде направен извод за идентичност на дееца и извършеното от него престъпление с тези, твърдени в исковото производство. Не може да бъде споделена също преценката на решаващия въззивен състав за обусловеност на изхода на гражданския спор от образуваното наказателно производство. Предявената искова претенция срещу „ЮроБанк България“ АД произтича от сключен между страните договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка с дебитна карта и за ползване на услугата „Интернет банкиране“, като е основана на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, предвиждаща отговорност на банката за неразрешените платежни операции. Фактическият състав на тази отговорност не включва като задължителен елемент установяване с влязла в сила присъда на използването от трето лице на данните от дебитната карта на ищцата без нейно съгласие. Ето защо, образуваното наказателно производство е ирелевантно за ангажиране на договорната отговорност на банката. Освен това, не съществува законова пречка релевантните за настоящия спор обстоятелства, във връзка с които е образувано и досъдебното производство, а именно – извършването на операции, неразрешени от притежателя на банковата сметка и платежния инструмент, да бъдат установени и в самия гражданския процес. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното определение е неправилно е следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 722 от 16.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 310/2022 г. на Старозагорски окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 722 от 16.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 310/2022 г. на Старозагорски окръжен съд и потвърденото с него протоколно определение от 20.04.2022 г. по гр. д. № 4183/2021 г. на Старозагорски районен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :