3 Р Е Ш Е Н И Е № 324 София, 10.07. 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 147 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. С молба вх. № 1070 от 14.11.2011 година, подадена от К. С. К. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал.1, т.1, т.2 и т. 5 ГПК на решение от 20.01.2010 г. по гр.д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-ХVІ-7 от 01.01.2009 г. на Софийски районен съд, 54 състав по гр.д. № 17426/2009 г.; на определение № 157 от 23.03.2011 г. на ІV г.о. по ч.гр.д. № 4/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11275/2009 г., и на определение № 487 от 30.09.2011 г. по ч.гр.д. № 474/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, страната е била лишена от възможност за участие в производството по делата; че атакуваното съдебно решение е основано на неверни свидетелски показания, както и че след влизане на решението в сила е открила нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото. Ответника по молбата за отмяна 102 ОУ „П. В.”, [населено място] не взема становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна на влезлите в сила решение и определения е неоснователна по следните съображения: С решение от 20.01.2010 г. по гр.д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № ІІ-ХVІ-7 от 01.01.2009 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 17426/2009 г., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от К. С. К. от [населено място] против 102 ОУ „П. В.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед от 20.01.2009 г.; за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. В хода на първоинстанционното и въззивно производство ищцата е била представлявана от адв. К. К. и адв. П. Б. от САК, редовно призовавани и участвали във всички съдебни заседания, на които е присъствала и ищцата лично. Страната не е била лишена от възможност за участие в делата, по които е била надлежно представлявана, поради което поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 305, ал.1, т.5 ГПК не е налице. Определение № 157 от 23.03.2011 г. на ІV г.о. по ч.гр.д. № 4/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2010 г. за връщане на касационната жалба против въззивното решение, подадена от К. С. К., както и определение № 487 от 30.09.2011 г. по ч.гр.д. № 474/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 157 по ч.гр.д. № 4/2011 г. на ВКС, са постановени в съответствие с чл. 278, ал.1 ГПК в закрито съдебно заседание, поради което личното право на участие на страната не е нарушено – предпоставките за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК не са налице. Въведените оплаквания за незаконосъобразност на разпореждане от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11275 от 2009 г. за връщане на касационната жалба против въззивното решение не следва да бъдат разглеждани като неотносими към основанията за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Законосъобразността на разпореждането е била предмет на производството по ч.гр.д. № 4/2011 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, с което инстанционният контрол за неправилност на разпореждането е изчерпан. Неоснователен е и доводът за наличие на предпоставки за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато неистинността на показанията на свидетелите е установена по надлежния съдебен ред – с влязла в сила присъда по чл. 290 НК или с решение за установяване на престъпното обстоятелство, постановено в производство по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК. Неистинността на свидетелски показания, дадени по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, не може да бъде установявана в производството по чл. 307, ал.1 ГПК, нито твърдението на молителя, че показанията са неистински съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Молителката не представя новооткрити доказателства, които не са могли да и бъдат известни или не е могла да се снабди с тях своевременно до приключване на гр.д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд, поради което не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 1070 от 14.11.2011 година, подадена от К. С. К. от [населено място] за отмяна на решение от 20.01.2010 г. по гр.д. № 11275 от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-ХVІ-7 от 01.01.2009 г. на Софийски районен съд, 54 състав по гр.д. № 17426/2009 г.; на определение № 157 от 23.03.2011 г. на ІV г.о. по ч.гр.д. № 4/2011 г. на Върховния касационен съд, с което е потвърдено разпореждане от 13.05.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 11275/2009 г. и на определение № 487 от 30.09.2011 г. по ч.гр.д. № 474/2011 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд на основание чл. 300, ал.1, т.1, т.2 и т. 5 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: