Ключови фрази


12

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
[населено място], 10.07.2020г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1695/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. и К. Н. против решение № 120/ 08.04.2019 г. по т.д.№ 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му , с която е отменено решение № 98/17.10.2018 г. по т.д.№ 36/2018 г. на Окръжен съд Хасково, в частта му, с която „Юробанк България„АД е осъдена да заплати на касаторите , на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, сумата от 18 969,26 евро, с равностойност 37 100,65 лева , ведно със законната лихва върху същата , считано от 02.03.2018 г., като вместо това са отхвърлени активно субективно съединените искове с това основание. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Считат, че съдът не е изследвал съдържанието на спорните договорни клаузи - чл.1 ал.1 и чл.6 ал.2 , в частта им касаеща отпускането и връщането на кредит в швейцарски франкове и изцяло чл.23 ал.2 от сключения от същите с „Юробанк България„ АД договор за кредит № HL29451/23.11.2007 г., в изследване на тяхната действителност, за което е и служебно задължен, а обосновава изводите си избирателно – върху част от доказателствата. Според касаторите съдът е нарушил разпоредбата на чл.235 ал.2 ГПК ,тъй като не е основал решението си на всички събрани доказателства и в съответствие с всички наведени доводи, в частност - игнорирал е заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Позовавайки се на представена с исковата молба рекламна брошура на ответната банка, съдът не е обсъдил показанията на св.П., с която ответникът е сключил аналогичен договор за кредит, при идентични условия и начин на сключване, нито е съобразил достоверна ли е подадената на ищците с тази брошура информация от банката, относно устойчивостта на швейцарския франк и котирането му спрямо еврото, както и че е било известно в банковите среди, че поскъпването на швейцарския франк е предстоящо и очаквано. Намират решението необосновано, тъй като формираните изводи не кореспондират на заключението на СИЕ. Според касаторите съдът не е съобразил, че реално отпуснатият им кредит не е бил в швейцарски франкове, а в евро. В противоречие със съображението си, че прогласената в друго съдебно производство нищожност на клаузата на чл.23 ал.1 от договора следва да бъде зачетена и в настоящото, въззивният съд е отхвърлил иска, позовавайки се на образованието и квалификацията на ищците. Съдът не е отчел заявени с исковата молба обстоятелства / изявления на бившия изпълнителен директор на „Пощенска банка „ АД – А. Я. от 2007 г., изявления на бившия управител на БНБ И. И. още през 2005 г./, че предоставената им чрез брошурата информация при сключването на договора за кредит не само е била невярна, но и умишлено подвеждаща. Видно от заключението на СИЕ, дадените с брошурата прогнози не са се сбъднали, поради което и позоваването на същата, в решаващ за правния резултат извод на съда, обосновава очевидната неправилност на въззивното решение. Касаторите намират произволна и непочиваща на факти и доказателства констатацията на съда, че нямат качеството на „среден потребител в областта на кредитирането и банковото дело „, след като не са отчетени конкретните специалности на двамата и обстоятелството, че никой от тях в професионалното си битие не упражнява банкова, инвестиционна, кредитна или най-общо финансова дейност. Независимо от последното, според касаторите се касае за липсваща, недадена информация, поради което и най-квалифицираният потребител не би могъл да бъде санкциониран относно разбирането и оценката й, изхождайки от професионалната му квалификация. При това положението на по-слаба страна / за кредитополучателя в случая / се основава не само на степента му на информираност, но и на възможността му да преговаря по условията на договора, каквато е доказано, че не са имали / св. А. / . Съдът не е изложил мотиви защо не споделя изводите на първоинстанционния съд относно неравноправността на спорните клаузи. Не е съобразил, че клаузата на чл.6 ал.2 е нищожна и на друго основание – задължава кредитополучателите да върнат нещо, което не са получили, предвид реалното усвояване на кредита в евро, а не в швейцарски франкове.
Ответната страна – „Юробанк България„ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Акцентира на обстоятелството, че липсва формулиран правен въпрос, а изложението по чл.284 ал.3 ГПК, вкл. в частта обосноваваща очевидна неправилност на въззивното решение, съдържа доводи за неправилност на същото , на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК. Обосновава неотносимост на част от цитираната от касаторите съдебна практика – на ВКС и СЕС. Намира процесната хипотеза идентична с тази по дело С 186/16 на СЕС, в решението по което изрично е посочено, че договорите за кредит, индексирани в чуждестранна валута не могат да се приравнят на договори за кредит в чуждестранна валута / какъвто е и процесният /. Поради това страната намира неотносимо решение по дело С 26/13 на СЕС, цитирано и в посоченото от касаторите решение № 295 по т.д.№ 3539/2015 г. на ВКС, основавайки се на усвояване и издължаване процесния кредит в чуждестранна валута, а не при използване на шв. франк като „ виртуална валута„. Страната споделя решаващия извод на въззивния съд, че доколкото спорните клаузи на чл.1 ал.1 и чл.6 ал.2 от договора се отнасят към основния предмет на дейност, то тяхната неравноправност е преценима само на базата на преценка яснота и разбираемост , съобразно средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, какъвто среден потребител съдът е изключил, че са ищците, предвид образованието и професията им .Относно формулираните въпроси в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,ответната страна е възразила, че първият е неотносим към предмета на касационното обжалване, предвид обжалваната част от въззивното решение, че отговор на втория не е спорен в съдебната практика, а третият е неотносим , като некореспондиращ с действителните процесуални действия и изложени от въззивния съд мотиви.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, в съответствие с предмета на касационното обжалване и касационните доводи за неправилност на въззивното решение, съобрази следното :
Ищците са предявили два осъдителни иска, относими към различни времеви периоди от съществуването на правоотношението им с ответника, на основание сключен договор за ипотечен кредит / решението по втория – отхвърлен, е влязло в сила, като необжалвано от ищците /, като с първия от тях претендират „Юробанк България„АД да бъде осъдено да им заплати сумата от 19 663,18 евро / в левова равностойност 38 457,84 лева / ,която сума съставлява разлика между курса на швейцарския франк спрямо евро/ лева към датата на усвояване на сключения договор за кредит и курса на същия към евро/ лева към всяка от датите на погасителните вноски. Позовават се на нищожност, на основание чл.143 вр. с чл.146 ЗЗП, на клаузите на чл.1 ал.1 и чл.6 ал.2 , както и на чл.23 от сключения договор за кредит, като твърдят, че при сключването му не са били информирани относно съществуващия валутен риск от сключване на договора за кредитиране в швейцарски франкове и издължаването му в швейцарски франкове, нещо повече – били са умишлено подведени относно устойчивостта на швейцарския франк, поради което единствено те са поели тежестта от неблагоприятните промени в курса му / поскъпването му спрямо еврото и лева /. Позовават се на по-късното изготвяне на Приложение № 1 към договора, негова неразделна част, в което за пръв път е упомената сумата в швейцарски франкове, отпускана им като равностойност на 85 000 евро, съгласно договореното в чл.1 ал.1. Позовават се и на близо два месеца по-късното предоставяне на погасителния план по кредита. Твърдят, че въпреки уговореното предоставяне на кредит в швейцарски франкове, реално са усвоили кредит в евро, каквато по начало валута им е била необходима, с оглед целта на кредита. Сочат абсолютна неяснота на чл.1 ал.5 от договора , определящ курса на валутата, чрез който следва да се изчисли размера на кредита в швейцарски франкове към датата на усвояването му. Твърдят, че клаузите - не индивидуално уговорени, неясни, подвеждащи и непълни - са довели до поемане на валутния риск единствено от кредитополучателите. Разликата в курса на шв. франк към еврото към датата на усвояване кредита и към датата на всяка отделна погасителна вноска е положителна величина, с размера на който банката се обогатява неоснователно, за сметка на кредитополучателите. От друга страна касаторите сочат, че договорът не предвижда механизъм за противодействие срещу постоянно повишаване на валутния курс, което води до драстично нарастване размера на необходимата за закупуване на шв. франкове сума в евро и лева, за сметка на непроменливата абсолютна стойност в шв. франкове. Недобросъвестността на банката, в процеса на предоставяне на информация за условията на кредита, страната съзира в непредоставянето на конкретни негови параметри : стойността на кредита в швейцарски франкове към датата на сключване на договора / с оглед по- късното съставяне на приложение № 1 / ; факторите от които се влияе формирането на курсовете на банката „купува„ и „продава„ за съответните валути ; размера на месечните погасителни вноски в шв. франкове / с оглед по-късното предоставяне на първия погасителен план /, както и в непредоставянето на специализирана информация относно очакваните промени в обменния курс на тази валута.
Ответникът оспорва предявените искове и твърдението за „ прикрита сделка в евро„ . Договорената сума в швейцарски франкове е постъпила по блокираната / с оглед споразумението между страните / сметка на ищците едва от която последващо е превалутирана в евро и преведена по разплащателната им сметка. Усвояването в шв. франкове първоначално е в унисон с желанието на кредитополучателите да се възползват от по-ниските лихви по кредити в шв. франкове, а превалутирането в евро обслужва конкретната цел на кредита – закупуване на жилище , цената по което е дължима в евро. Позовава се на влязло в сила съдебно решение по друго дело, между същите страни и на основание същия договор за кредит, с което е отхвърлен иска за нищожност на клаузата на чл.1 ал.5, чл.6 ал.4, както и иск за нищожност на чл.23 ал.1 от договора, доколкото цялата последна разпоредба е предявена като нищожна и в настоящия процес. Позовавайки се на разрешенията в решение по дело С 186/ 16 на СЕС, предвид аналогичност на хипотезата, ответникът акцентира на обстоятелството, че атакуваните разпоредби съставляват основен предмет на договора и не могат да се считат неравноправни, ако са изразени на ясен и разбираем език. Макар изискването за ясен и разбираем език да предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация , която да им позволи да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие, даденото разрешение, според касатора, визира възможността въз основа на тази информация да се установи както възможното поскъпване и обезценяване на чуждестранната валута, в която е договорен кредита, така и потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения от средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен. Такъв среден потребител ответникът отрича да са ищците, с оглед образованието и професията на всеки от двамата, както следва : ищцата – магистърска степен по специалността „Организация, проектиране и обработка на икономическа информация” във Висшия финансово – стопански институт „ Д.А.Ценов „ – Свищов, ищецът – „ Финанси, кредит и застрахователно дело„ в същия Институт, а последващо – магистърска степен по право в Университета във Велико Търново , съдружници и управители във „Виста„ ООД – дружество, предоставящо счетоводни и консултантски услуги. Отделно, според ответника, самите клаузи на чл.1 ал.1, чл.6 ал.2 и чл.23 ал.2 от договора за кредит са ясни и разбираеми, а и са индивидуално уговорени. Акцентира на обстоятелството, че доколкото промяната в обменния курс на валутата се влияе от условията на финансовите пазари, като обективен фактор, извън влиянието на банката, валутния риск от сключването на договора е поделен с кредитополучателите, тъй като равностойно възможно би било и последващо обезценяване на шв.франк. В този смисъл се оспорва информираността на банката относно предстоящото развитие и колебания в обменния курс на швейцарския франк. Клаузата на чл.23 ал.2 е информативна, декларативна по характер, не съдържа поемане на задължение от страна на кредитополучателите, но фигурирането й в договора е само по себе си предупреждение за ищците, че съществува и че поемат валутен риск.
В допълнителната искова молба ищците не са оспорили соченото от ответника образование и професия , но са акцентирали на момента на получаването му – 1986/87 г., със съдържание далеч от настоящото икономическо развитие и това на банковия сектор в областта на кредитирането.Професията на ищцата се сочи като технически ориентирана – към компютърна обработка на икономическа информация / програмиране на счетоводни и ТРЗ програми /. Заявяват, че при сключването на договора за кредит не само не са получили необходимата полезна информация, но са били изрично убеждавани в предимствата на сключването на кредита в швейцарски франкове.
С влязло в сила решение между същите страни – № 245/10.08.2017 г. по т.д.№ 823/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, частично потвърдило решение № 70/24.06.2016 г. по т.д.№ 120/2015 г. на Окръжен съд – Хасково, е призната нищожността, като неравноправни, на основание чл.143 т.10 и т.12 вр. с чл.146 ЗЗП и чл.26 ал.1 пр. първо ЗЗД , клаузите на чл.3 ал.1 и ал.5, чл.6 ал.3, чл.13 ал.1 и чл.23 ал.1 от процесния договор. Отхвърлени са исковете за нищожност на чл.1 ал.5 и чл.6 ал.4 от процесния договор. Банката е осъдена да заплати на ищците, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, сумата от 7 571,05 шв. франка, в левова равностойност от 12 176,52 лева, представляваща разлика между предварително договорени анюитетни вноски и заплатените от ищците 60 анюитетни вноски за времето от 28.09.2009 г. – 28.04.2014 г. , включително такса за управление на кредита, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2014 г., както и лихва за забава върху същата, за периода 28.02.2011 г. – 28.02.2014 г..Производството по иска за обявяване нищожност на чл.23 ал.2 от договора е прекратено, след като въззивният съд е приел, че исковата молба не съдържа обстоятелствена част по такъв иск за нищожност, следователно е налице произнасяне на първоинстанционния съд по непредявен иск, с оглед което решението му е обезсилено.
Спорните клаузи от договора за кредит гласят : чл.1 ал.1 – Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 83 000 евро, по курс „купува„ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България„ АД в деня на усвояване на кредита, както следва : равностойността в швейцарски франкове на 28 735 евро по преждепосочения курс , в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот / индивидуализиран в договора / и равностойността в швейцарски франкове на 54 265 евро , по същия курс, в деня за усвояване на кредита, за други разплащания , а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на настоящия договор ; чл.6 ал.2 – Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която той е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1 , но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката , погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на кредита и в лева или евро,след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България „ АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката; Чл.23 ал.2 – Кредитополучателят декларира,че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл.21-23 от този договор и че е съгласен с настъпването им.
Прогласените за нищожни по предходно съдебно дело между същите страни клаузи от процесния договор гласят : Чл.3 ал.1 – „ За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на същата за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начислявание на лихвата и договорна надбавка от 1,65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е 4,5 %; Чл.3 ал.5 – Действащият БЛП на Банката не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони . Договорените в настоящия договор надбавки не се променят; чл.6 ал.3 – В случай, че по време на действие на договора Банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие ; Чл.13 ал.1 – Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията , лихвите, таксите и комисионите, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута, при евантуалното му превалутиране по реда на чл.21. Изменението в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор; Чл.23 ал.1 – Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лева, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, вкл. в случаите по чл.6 ал.2 повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като приема напълно да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди/пропуснати ползи, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Първоинстанционният съд е постановил решение с което е прогласил нищожността на клаузите на чл.1 ал.1, чл.6 ал.2 и чл.23 ал.2 от договора за кредит и уважил осъдителния иск, предмет на касационното производство. Въззивният съд е обезсилил решението в тази му установителна част, предвид липсата на изрично предявен установителен иск за нищожност на клаузите, но е отхвърлил осъдителния иск, като не е признал нищожност на същите, на основание чл.26 ал.1 пр. първо ЗЗД вр с чл.143 вр. с чл.146 ЗЗП. Решаващият му извод се основава на преждекоментираното възражение в защитата на ответника, че спорните клаузи на чл.1 ал.1 и чл.6 ал.2, относно сключването и връщането на кредита във валута шв. франкове, се отнасят към основния предмет на договора и не могат да се приемат за неравноправни, освен ако не са съставени на ясен и разбираем език / чл.145 ал.2 ЗЗП /, но за средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, каквито – предвид образованието и професионалната си дейност – не приема да са ищците. Съдът е признал, че следва да се зачете прогласената нищожност, с влязло в сила решение, на чл.3 ал.1 и ал.5, чл. 6 ал.3, чл.13 ал.1 и чл.23 ал.1 от процесния договор, във връзка с възнаградителната лихва, както и приел, че ответникът не е установил твърдението си процесните клаузи да са индивидуално уговорени . Съдът е приел, че кредитополучателите са получили информация при сключването на договора за кредит / брошури, представени с исковата молба / , от която и с оглед осведомеността си, предвид образование / като е без значение годината на придобиването му / и професия, са могли да разберат съществуването и поемането на валутен риск. В този смисъл същите не са били неравнопоставени или по-слаба, спрямо банката,страна . Отречена е недобросъвестност на банката, макар че, въз основа на заключението на икономическата експертиза, е прието че договорената валута на кредита е по същество виртуална валута, в която същият не е усвоен, с оглед депозирането й по блокирана банкова сметка на ищците,с която същите не могат да се разпореждат .Същевременно съдът е приел, че не може да се отговори дали усвояването на кредита е могло да стане в брой.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторите не са формулирали конкретен правен въпрос, а възпроизвеждайки касационните си доводи за неправилност на въззивния акт са цитирали практика на ВКС и СЕС, считана за релевантна и конфронтираща с въззивното решение / така решения по т.д.№ 3539/2015 г., чиито мотиви са възпроизведени дословно, по т.д.№ 1599/2017 г., както и определения по т.д.№ 2327/2017 г. , т.д.№ 60402/2016 г. ,т.д. № 752/2018 г. ,т.д.№ 2795/2017 г. и по т.д.№ 1864/2018 г. / , вкл. съдебна практика, досежно приложението на чл.269 ГПК, чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК и задължението на въззивния съд да се произнесе въз основа на всички доказателства и по всички доводи на страните / така решения по гр.д.№ 196/2014 г. на 3 г.о. и по гр.д.№ 1056/2010 г. на 2 г.о. на ВКС /. Поддържа се и очевидна неправилност, в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обоснована с липсата на осъществена от въззивния съд преценка на спорните клаузи по съдържание, независимо от задължението му да следи за неравноправност / нищожност / и без изричен довод на страните. Позоваването на представената от самите ищци брошура, предоставена им от банката при сключване на договора, касаторите намират несъответна по съдържание на формирания от съда извод за предоставяща достатъчна информация относно наличието и последиците на валутния риск, с оглед което този извод се явява необоснован – противоречащ на логиката и опитните правила. Липсата на адекватно съдържание в коментираната брошура касаторите извеждат от факта, че същата съдържа примерен вариант на кредит в шв. франкове за 30 години напред, при отклонения в средните стойности през последните 5 години +/- 5 %, който като резултат драстично се разминава с действително установимите стойности, съобразно реалното поскъпване на шв. франк по време на действие на сключения договор / + 29,71, +24,71 %/, съгласно заключението на СИЕ. Следователно, според касаторите, предоставената информация не може да се зачете като реална прогнозна информация, а е умишлено подвеждаща, за което обстоятелство се позовават на изявленията на бивш управител на „Пощенска банка „ АД – А. Я. през 2007 г. и на бившия управител на БНБ – И. И. от 2005 г., посочени в изложението на касационните доводи, които въззивният съд не е коментирал. Очевидна неправилност, като основана на явна необоснованост на решението, касаторите съзират и в несъобразяването от въззивния съд на обстоятелството, че при непредоставена им информация – по същество липса на информация относно валутния риск и неговото икономическо проявление – тяхното образование и професионална квалификация са ирелевантни, в смисъл на безполезни за обосноваване на каквато и да било адекватна представа относно икономическите последици от сключването на договора за кредит в съответната валута. Липсата на информация касаторите конкретизират като липса на яснота относно: курса на шв. франк към датите на погасителните вноски, към датата на сключване на договора, за определяне размера на предоставения кредит, с оглед по-късното сключване на Приложение № 1, коментирано по-горе, неяснота относно начина на изчисляване на прилагания курс купува шв. франк/евро към датата на усвояване на кредита. Касаторите се позовават и на неотчетеното обстоятелство, че качеството им на по-слаба страна не се извежда единствено от степента на информираност като потребители, но и от възможността им да преговарят по условията на договора, очевидно отречена. Страната съзира вътрешно противоречие в мотивите на съда , доколкото от една страна е счел, че следва да бъде зачетена установената по друго дело нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, конкретно на чл.23 ал.1, както и че е доказано,че валутата в която е сключен договора за кредит има функцията на виртуална парична единица, но независимо от това не е уважил осъдителния иск. Следователно, според касаторите, изводите на съда не се основават на формално валидни умозаключения, логически следствия от приетите условия.
Формулирани и обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са и следните въпроси : 1/ Длъжен ли е националният съд да съобрази решението си, при иск на потребител срещу търговец, със служебна преценка по чл.143 ЗЗП на неравноправността на договорните клаузи по потребителския договор, имащи отношение към иска , дори да не е сезиран с изричен иск за прогласяването им за нищожни ? ; 2/ Длъжен ли е националният съд да съобрази решението си, при иск на потребител срещу търговец, с вече постановено съдебно решение, в което със сила на пресъдено нещо е прогласена нищожността на клаузи от договор, имащи отношение към самия иск ? и 3/ Допустимо ли е националният съд да откаже разглеждане неравноправността на клаузи в потребителския договор, като се мотивира само с образованието на потребителя ?
В първата част от изложението, неформулирането на конкретен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. За прецизност следва да се посочи, че определенията , постановени в производства по чл.288 ГПК, по начало не формират съобразима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика .
Не е ясно в каква логическа връзка с решаващите мотиви на въззивното решение е посочен първия от изрично формулираните,в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпроси, доколкото с това си съдържание би могъл да се отнесе към обезсилената част от първоинстанционното решение, която не е предмет на касационното обжалване.
Вторият въпрос очевидно е свързан с довода на касаторите, че съдът е бил длъжен да съобрази вече прогласената нищожност на чл.23 ал.1 от договора, доколкото и тя, аналогично на чл.6 ал.2, урежда поетия изключително от кредитополучателите валутен риск, съответно всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк. Така формулиран, обаче, въпросът не предпоставя еднозначен,универсален отговор. Твърде общо е въведена в същия предпоставката – „имаща отношение към иска нищожност на клауза „ . Конкретизирането му , в съответствие с обстоятелствата по спора, от друга страна би го трансформирала във фактологичен, а не по универсалното приложение на правна норма или правен принцип. Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий, не се явява обоснован, с формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, допълнителния селективен критерий в тази хипотеза, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена непълната, неясна или противоречива правна норма, на която съдът основава решаващ свой извод, в отговор на формулирания въпрос, по тълкуването на която да е формирана противоречива съдебна практика, нито е цитирана еднозначна такава, но с обосноваване неправилността й, с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като / макар относим към решаващия извод на атакувания съдебен акт, с който въззивният съд е отказал да коментира неравноправност на спорните клаузи, изхождайки от образованието на ищците, за да обоснове тяхната яснота и разбираемост за същите / въпросът визира образованието като единствено коментиран от съда критерий, въпреки че формално съдът се е позовал на предоставена от банката прогнозна информация относно промяната в курса на швейцарския франк. Допълнителният селективен критерий,обаче, е незащитим в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, по аналогични на изложените в предния параграф съображения.
Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава е налице при видимо тежко нарушение на закона – прилагането му с противоположен на вложения от законодателя смисъл, на отменена или несъществуваща правна норма, при фрапантно нарушение на съдопроизводствени правила, от което директно е обосновима неправилност на правния резултат, но и при необоснованост, вследствие на грубо нарушение на логическите и опитни правила, изводимо пряко от съдържанието на въззивното решение. Изложените от касаторите доводи за необоснованост на извода, че същите нямат качеството на по-слаба страна при сключването на договора за кредит, с оглед притежаваното от тях образование и професия, доколкото този извод не е обоснован от една страна със съдържанието на придобитите и прилагани професионално от ищците знания, а от друга – с анализ на предоставената им информация, като достоверна и достатъчна, като не е съобразявана и възможността им да преговарят по условията на договора, предпоставят очевидна неправилност, доколкото правният резултат, извън тази преценка, безспорно би бил различен / с оглед цитираната и от ищците , известна на състава и споделяна от същия съдебна практика , при аналогична редакция на визираните като неравноправни разпоредби на чл.6 ал.2 и чл.23 - така реш.№ 155 по т.д.№ 2561/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС / .
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско
отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 120/ 08.04.2019 г. по т.д.№ 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд .
УКАЗВА на С. Н. и К. Н., в едноседмичен срок от уведомяването, да представят доказателство за заплатена по сметка на ВКС държавна такса от 742 лева.
След представяне на доказателство за плащането или изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС – за насрочване или на състава - за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: