5 Р Е Ш Е Н И Е № 50 С., 27.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седми април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 271 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., представлявана от адв. К. Н., срещу решение № 1961 от 31.10.2013г. по гр.д. № 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, в която след частична отмяна на решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 30 000 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като изводите му за съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 2/3 са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства. Твърди, че съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза водачът на л.а. „Хюндай Елантра” е имал възможност да възприеме пресичащата пешеходка и да спре, преди да я удари, което той не е направил. Поради това поддържа, че единствено водачът на лекия автомобил е виновен за настъпилото ПТП. Касаторката твърди още, че по делото няма събрани доказателства относно това, къде точно на пътното платно се намира мястото на удара, както и че не може да й се вмени принос, тъй като не е предприела пресичане на пътното платно внезапно. Поради това счита, че не може да й се вмени принос за настъпване на ПТП и то в определения от въззивния съд размер. По изложените съображения моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва касационната жалба. Счита за правилен извода на въззивния съд, че вина за настъпване на процесния вредоносен резултат има не само водача на л.а. „Хюндай Елантра”, а и касаторката като пешеходка, която е предприела пресичане, като е изскочила внезапно на пътното платно и на място, където пресичането е забранено, на булевард с интензивно движение в тъмната част на денонощието, при голям трафик, дъждовно време и на необозначено за пресичане място. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
С определение № 53 от 06.02.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката М. Г. К. иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 8 000 лева до 12 000 лева, по релевантния за изхода на спора правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че е била блъсната на пешеходна пътека и е счел за основателно възражението за съпричиняване на увреждането от нейна страна, тъй като в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП е пресякла на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, при интензивен трафик и дъждовно време. С оглед на това съдът е определил размера на съпричиняването на 2/3 и, намалявайки определеното обезщетение в размер на 12 000 лева, е присъдил на ищцата сумата 4 000 лева.
Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил доколко действията на пострадалата са допринесли за вредоносния резултат и не е отчел, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците.
По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл.226, ал.1 КЗ следва да бъде разрешен по същество.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено, че ищцата е пресичала пътното платно на [улица]на необозначено за това място. Съгласно приетия като доказателство протокол за ПТП ударът е настъпил в района на № 37, намиращ се според неоспореното заключение на САТЕ на около 30 метра преди кръстовището с [улица]и на около 25-30 метра от пешеходна пътека. Настоящият състав не възприема показанията на свидетеля К., който живее с ищцата на семейни начала, по въпроса за мястото, на което е пресичала пътното платно, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Поради това следва да се приеме, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на произшествието.
При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при интензивно движение и дъждовно време. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза от техническа гледна точка в момента, в който е възникнала опасността от настъпване на ПТП, за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране и е могъл да бъде избегнат, ако последният своевременно е възприел пресичащата пешеходка и е спрял, за да я пропусне да премине. От показанията на водача, разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, и от заключението на автотехническата експертиза се установява, че ударът е настъпил, докато водачът е изпреварвал движещия се пред него лек автомобил. Твърдението на ответника, че пострадалата ищца е предприела внезапно пресичане на пътното платно, остана недоказано. Съгласно заключението на автотехническата експертиза ищцата е започнала пресичане, след като е възприела спиращ неизвестен автомобил в дясната лента за посоката на движение на лекия автомобил „Хюндай Лантра”, преценявайки, че водачът му й дава възможност да пресече пред него. С оглед на това, съобразявайки поведението на виновния водач и на пострадалата ищца, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл.20 ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде определен на 1/4. С така определеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 12 000 лева и на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отменено решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС за уважаване на предявения от М. Г. К. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 4 000 лева до 8 000 лева и искът в тази част е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 9 000 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата още 5 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото ПТП. В останалата му част – в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 9 000 лева до 12 000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищата разноски съобразно уважената част от иска в размер на 105 лева. На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Н. адвокатско възнаграждение за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 2 340 лева. На основание чл.78, ал.8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 870 лева. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 200 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1961 от 31.10.2013г. по гр.д. № 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, с която е отменено решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС за уважаване на предявения от М. Г. К. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за разликата над 4 000 лева до 8 000 лева и искът в тази част е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 9 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.5 да заплати на М. Г. К., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решението по гр.д.№ 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав/ за неимуществени вреди от причинени телесни увреждания при настъпило на 08.10.2011г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2011г. до окончателното плащане, както и сумата 105 лева /сто и пет лева/ - разноски за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.К. И. Н., [населено място], [улица], ет.3 сумата 2 340 лева /две хиляди триста и четиридесет лева/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Г. К. да заплати на ЗАД [фирма] сумата 870 лева /осемстотин и седемдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 200 лева /двеста лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|