Р Е Ш Е Н И Е № 60155
София, 02.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1693 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. М., действащ със съгласието на законния си представител Х. М. М., представляван от адв. С. Ч., срещу решение № 1211 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 5861/2019г. на САС, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4307 от 13.06.2019г. по гр.д. № 15117/2016г. на СГС, ГО, 11 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 55 000 лева до 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.09.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди вследствие получени при настъпилото ПТП телесни увреждания, тъй като въззивният съд не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни обстоятелства. Сочи, че по делото е установено тежкото протичане на възстановителния процес с усложнения от възпаления – абцес, с оперативни интервенции, поставяне на импланти и продължителен престой и всичко това, съчетано с ниската възраст на ищеца, е допринесло за особено тежкото преживяване на случилото се. Поради това моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в посочения размер.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД оспорва касационната жалба. Намира, че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, като в мотивите си е посочил обстоятелствата, които е преценил като значими за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че присъденото обезщетение е завишено и не е съобразено с възприетото в мотивите на въззивния съд наличие на съпричиняване. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила.
Третото лице-помагач С. С. А. не представя отговор на касационната жалба.
С определение № 302 от 31.05.2021г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, по материалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд е приел за установено, че на 16.09.2015г., в [населено място], обл.Плевен, на [улица], при управление на МПС - л.а. марка „БМВ 320И", с ДК ЕН 7847 ВТ, без да има необходимата правоспособност за това, С. С. А. е нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДвП, а именно чл.5 ал.1, чл. 20 ал.1 и ал.2, чл.70 ал.1 и чл.117, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. Х. М. /на 10г./, изразяващи се в счупване на долната челюст и счупване на таза, като след деянието е избягал от местопроизшествието. Посочил е, че това се установява от протоколно определение от 27.10.2016г. постановено по НОХД № 2541/2016. по описа на PC Плевен, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, тъй като водачът се е признал за виновен.
Въззивният съд е достигнал до извод, че от своя страна пострадалият също е в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.113 ЗДвП, но е посочил, че поради липсата на жалба от страна на застрахователя, е недопустимо влошаване положението на жалбоподателя по смисъла на чл.271 ал.1 ГПК.
Във връзка с размера на обезщетението въззивният съд е обсъдил заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, въз основа на което е приел за установени следните обстоятелства:
Вследствие на станалото ПТП ищецът е получил следните травми: Контузия, оток и повърхностни рани в челната област на окосмената част на главата. Многофрагментна фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес. Фрактури на горните рамене на пубичната кост двустранно. Липсват КТ данни за травматични увреждания на черепни кости, мозъчни обвивки и мозъчен паренхим, както и за сублуксация С1-С2. След ПТП на ищеца е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Г. С." - Плевен, където е проведена компютърна томография /КТ/ на глава и шия. От изследването се установява: Многофрагментна фрактура на лява мандибула с дислокация на фрагменти. Установява се контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на главата. Оток в областта на долната челюст. Още същата нощ детето е транспортирано и прието за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия. Постъпва в Детска противошокова зала в 05,30ч. в съзнание, няма спомен за случилото се, изпълнява нареждания, движи четирите крайника. След извършване на необходимите изследвания и консултации, на 18.10.2015г. е проведено оперативно лечение по отношение лицево-челюстната травма под обща интубационна анестезия - Разрез на 1 см. под ръба на долната челюст. Репониране на фрагментите на долната челюст вдясно и фиксиране с плака и винтове. Гладък следоперативен период, с умерени болки в оперативната област, без неврологична симптоматика. Ищецът е изписан в добро общо състояние, спокойна оперативна област, стабилна оклузия. Свалени конци. Дадени указания за хигиенно-охранителен режим и контролни прегледи.
За периода 06.10. - 12.10.2015г. е проведено повторно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от болка и подуване под долната челюст вдясно, затруднено отваряне на устата, повишена температура. В клинични условия са били установени данни за развитие на възпалителен процес в областта на долната челюст. Под локална анестезия е извършена инцизия и дренаж на гнойна колекция. Проведено медикаментозно лечение. Изписан е в добро общо състояние, без оплаквания. За периода 28.03. - 04.04.2016г. е проведено поредно трето лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия поради оплаквания от болки в областта на долната челюст вдясно. Извършено е оперативно отстраняване на фиксиращата плака и винтове на долната челюст. Дренаж. Проведено е медикаментозно лечение.
Въззивният съд е приел, че причинените контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на главата са причинили на ищеца болка и страдание. Многофрагментната фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес, трайно е затруднило дъвченето и говореното за повече от 30 дни. Фрактурите на горните рамене на пубичната кост двустранно е предизвикала нарушение на движението на снагата за повече от 30 дни. Взел е предвид, че според вещите лица за фрактурите на горните рамене на пубичната кост е препоръчан постелен режим 1 месец; за счупването на долната челюст е приложено оперативно лечение на 3 етапа; прогнозата за пълно възстановяване на ищеца от получените травми при процесното ПТП е благоприятна. Съобразил е, че по предварителни сведения, събрани от майката, според вещите лица клинични признаци при ищеца за прилошавания, припадъци, свързани с главоболие и посиняване, датират поне от 2011г., като изоставането в психофизическото развитие на детето категорично е започнало преди ПТП. Вещите лица са извършили личен преглед на ищеца на 30.10.2018г. и по данни на майката са отразили, че на 1г. и 4 месеца е боледувал от менингит; лекуван в реанимация, има кръвотечения от носа и 42 % намален слух; не е посещавал детска градина. Към момента на експертизата ищецът е на 13 години, в 4-ти клас. Тръгнал е на училище на 8 годишна възраст. Повтарял последната година, защото трудно запаметявал. Може малко да чете, пише и да смята. При прегледа ищецът се оплакал от непостоянни болки в дясна долна челюст и болки в дясно коляно. Установена е нестабилна, но самостоятелна походка с отмятане на десен крак. Взел е предвид, че на ищеца е било направено психологическо изследване, в резултат на което е установена лека умствена изостаналост.
В заключение въззивният съд е посочил, че за счупването на долната челюст е приложено оперативно лечение на 3 етапа, като прогнозата за пълно възстановяване на ищеца от получените травми при процесното ПТП е благоприятна. Отчел е факта, че лечебният и възстановителен период е продължил общо 7 месеца /предвид трите оперативни интервенции на челюстта до 04.04.2016г./, че ищецът е имал затруднения при обслужването си в ежедневието, което му е създало битови неудобства и е влошило качеството му на живот, като не е можел да се храни пълноценно поради счупената долна челюст, че е бил ученик и е пропуснал учебния срок, като следва да се има предвид възрастта на ищеца - 10 г. към датата на ПТП, при която възраст получените фрактури зарастват по-бързо. Съобразил е и датата на ПТП през 2015г., с оглед икономическата конюнктура в страната, при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Поради това е достигнал до извод, че обезщетението следва да бъде определено общо на 55 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деликта.
Решението в частта, в която е допуснато до касационен контрол, е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.. Съгласно формираната постоянна практика за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на решението си съдът не е оценил комплексно и в пълен обем релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Не са отчетени в пълна степен фактът, че нанесеното на ищеца телесно увреждане „Многофрагментната фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес“ е наложило три оперативни интервенции в продължение на 7 месеца, че тази травма е била съчетана и с фрактури на горните рамене на пубичната кост двустранно, както и ниската възраст на ищеца към датата на произшествието и интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.
От приетото по делото заключение на КСМЕ се установява, че пострадалият ищец е получил следните телесни увреждания: Контузия, оток и повърхностни рана в челната област на окосмената част на главата. Многофрагментна фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес. Фрактури на горните рамене на пубичната кост двустранно. Установява се, че му е била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Д-р Г. С." - Плевен, където е проведена компютърна томография /КТ/ на глава и шия и е установено: „Многофрагментна фрактура на лява мандибула с дислокация на фрагменти. Установява се контузия, оток и повърхностна рана в челната област на окосмената част на главата. Оток в областта на долната челюст.” Още същата нощ ищецът е бил транспортиран и приет за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия, където на 18.10.2015г. е било проведено оперативно лечение по отношение лицево-челюстната травма под обща интубационна анестезия : Разрез на 1 см. под ръба на долната челюст. Репониране на фрагментите на долната челюст вдясно и фиксиране с плака и винтове. Следоперативният период е протекъл гладко, с умерени болки в оперативната област, без неврологична симптоматика и ищецът е бил изписан в добро общо състояние, спокойна оперативна област, стабилна оклузия. За периода 06.10. - 12.10.2015г. на ищеца е било проведено повторно лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия, поради оплаквания от болка и подуване под долната челюст вдясно, затруднено отваряне на устата, повишена температура, като са установени данни за развитие на възпалителен процес в областта на долната челюст и под локална анестезия е извършена инцизия и дренаж на гнойна колекция и е проведено медикаментозно лечение. За периода 28.03. - 04.04.2016г. е проведено поредно трето лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" - София, Клиника по неврохирургия поради оплаквания от болки в областта на долната челюст вдясно, като е извършено оперативно отстраняване на фиксиращата плака и винтове на долната челюст, дренаж и е проведено медикаментозно лечение. За фрактурите на горните рамене на пубичната кост след консултация с детски травматолог е препоръчан постелен решим 1 месец. Според заключението многофрагментната фрактура на тялото на долната челюст вдясно с дислокация на фрагментите, усложнено с абсцес, реализира медико-билогичната характеристика „Фрактура на челюст с трайно затруднение на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни”, а фрактурите на горните рамене на пубичната кост двустранно предизвикват нарушение на движението на снагата за повече от 30 дни. Прогнозата за пълно възстановяване на ищеца при получените травми при процесното ПТП е благоприятна. Двукратно КТ изследване на главен мозък изключват наличието на мозъчна травма следствие на настъпилото ПТП.
С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от възприетите в задължителната практика на ВКС критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, което е довело до занижаването му. Настоящият състав, като съобразява медико-биологичната характеристика на претърпените от ищеца телесни увреждания, проведеното лечение с три оперативни интервенции в период около седем месеца, протеклия възстановителен период, ниската възраст на ищеца към датата на ПТП /10 г./, преживените в резултат на уврежданията болки и страдания и отражението им върху живота на ищеца /назначен постелен режим в продължение на един месец, болки и затруднения при хранене и говорене/, както и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка „ГО” като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания възлиза на 70 000 лева. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение за периода от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоистанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 55 000 лева до 70 000 лева, вместо което ответникът ЗД „Бул инс” АД следва да бъде осъден да заплати на П. Х. М. още 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2015г. до окончателното плащане на сумата.
При този изход на спора на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 4243 лева с ДДС, т.е. още 1627 лева, след приспадане на присъденото с въззивното решение възнаграждение в размер на 2616 лева. На ищеца следва да бъдат присъдени и направените разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1896 лева, т.е. още 812,58 лева, след приспадане на присъдените с въззивното решение разноски в размер на 1083,42 лева, както и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1896 лева. Предвид изхода на делото на ответника не следва да се присъждат разноски, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1996,20 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата 812,57 лева – разноски за въззивното производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 600 лева съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1211 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 5861/2019г. на САС, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4307 от 13.06.2019г. по гр.д. № 15117/2016г. на СГС, ГО, 11 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. Х. М., действащ чрез законния си представител Х. М. М., против „БУЛ ИНС“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 55 000 лева до 70 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 16.09.2015г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, както и в частта, с която П. Х. М., действащ чрез законния си представител Х. М. М. е осъден да заплати на „БУЛ ИНС“ АД сумата 1996,20 лева – разноски за първоинстанционното производство и сумата 812,57 лева – разноски за въззивното производство, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на П. Х. М. с ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на законния си представител Х. М. М., съд. адрес: [населено място], [улица], ет.8, чрез адв. С. Ч., на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влезлите в сила части от решение № 4307 от 13.06.2019г. по гр.д. № 15117/2016г. на СГС, ГО, 11 състав и решение № 1211 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 5861/2019г. на САС, 14 състав/ за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 16.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2015г. до окончателното плащане, както и още 812,58 лева /осемстотин и дванадесет лева и петдесет и осем стотинки/ - разноски за въззивното производство и 1896 лева /хиляда осемстотин деветдесет и шест лева/ - разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. С. С. Ч., [населено място], [улица], ет.8, допълнително сумата 1627 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за първата инстанция /над присъденото с решение № 1211 от 12.06.2020г. по в.гр.д. № 5861/2019г. на САС, 14 състав/.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 600 лева /четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|