Ключови фрази
Частна касационна жалба * припознаване * оспорване на припознаването * оспорване на произход * отрицателен установителен иск


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 97

София, 11.04.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 06 април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 858 /2016 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат П. Б., като пълномощник на С. В. К. против определение № 3346/24.11.2015г. по гр.д.№ 4382/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 14539/20.07.2015г. по гр.д.№ 8194/2015г. на СГС. С последното е върната исковата молба, подадена от жалбоподателя против Г. М. Г., С. Г. Г. и малолетното дете С. Г. Г. с искане да се признае за установено, че детето С. не произхожда от припозналия го Г. М. Г..
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради това, че не е съобразен с чл.3 пор.1 от Конвенцията за правата на детето и Общ коментар № 14 на Комитета по правата на детето, защото не е спазен най-добрия интерес за детето да знае истинския си биологичен произход и чл.8 пар.2 от КПЧОС.
В изложението към частната жалба е формулиран въпроса „за конкуренцията между принципа на биологичната реалност и принципа за стабилността на произхода, установен по административен ред”. Според касатора, съдът е разрешил този въпрос в противоречие с определение № 81/05.02.2015г. по ч.гр.д.№ 7104/2014г. на ІІІ гр.о. на ВКС и на становището на Европейския съд по правата на човека в С. и Общ коментар № 14 на Комитета по правата на детето. Твърди всички основания за допускане по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК по този въпрос.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
Данните по делото са следните:
Ищецът твърди във върнатата искова молба, че е биологичен баща на детето С., [дата на раждане] от майка С. Г. Г., с която живеел на съпружески начала от 2003г. до м.октомври 2005г. Отношенията им се влошили от края на лятото 2005г., когато разбрала, че е бременна и през м. октомври 2005г. се разделили. За раждането на детето бил уведомен на 01.04.2006 г. от сестрата на С. Г.. Присъствал на изписването на майката и детето от болницата, за което са представени снимки. В разговор с майката, той пожелал да припознае детето, но тя отказала. Детето било записано първоначално с неизвестен баща в акта за раждане. Жалбоподателят не предприел действия по установяване на произход на детето от него през следващите седем години, защото се страхувал, че майката ще осуети контактите с детето. Няма твърдения и данни да е участвал в издръжката му. Твърди, че през тези седем години, макар да не е живял заедно с детето, той поддържал отношения с него като между баща и син. На 22.03.2013 г. заявил на майката, че иска да припознае детето. На 01.04.2013г. заверил нотариално декларация за припознаване от него на детето С.. На 10.04.2013г. съпругът на майката Г. Г. поискал да осинови детето С. при условията на пълно осиновяване, за което е образувано гр.д.№ 5217/2013г. пред СГС. На 07.05.2013г. К. уведомява СГС по това дело, че е заверил декларация за припознаване, поради което делото за осиновяване е отложено за 28.05.2013 г. На 09.05.2013г. майката подала декларация по чл. 66, ал.1 СК срещу акта за припознаване от К., за което той е уведомен на 17.05.2013 г. На 09.05.2013г. съпругът на майката Г. Г. също заверява декларация за припознаване на детето С.. На 24.06.2013г. К. се снабдил с препис от акта за раждане на детето е записано с неизвестен баща. Съпругът на майката е вписан като баща на детето на 13.08.2013г., когато е изтекъл тримесечния срок, съгласно чл. 66, ал.2 СК, в който К. е могъл да предяви положителен установителен иск за установяване на произход на детето С. от него. Ищецът твърди още, че на 27.05.2013г. предявил иск за установяване на произхода на детето С. от него, по която било образувано гр.д.№ 7151/2013г. на СГС, но с определение от 07.04.2014 г. съдът прекратил производството. Копие от този акт не е представен. Не е ясно дали това определение е обжалвано и дали и кога е влязло в сила.
Жалбоподателят К. предявява и иск срещу Г. Г. и детето С. Т. за признаване на установено, че детето не произхожда от ответника Г., което обстоятелство да бъде вписано в акта му за раждане. С определение № 9888 по гр.д.№ 6312/14г. на СГС е върната исковата молба и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск, защото ищецът не е активно легитимиран и не разполага с право на иск да оспори произхода на малолетното дете, тъй като не е от кръга лица, посочени в чл. 66, ал.5 СК. Това определение е потвърдено с определение № 2482 от 13.10.2014г. по в.ч.гр.д. № 3594 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд със същия мотиви. Определението е обжалвано от К., но с определение № 81/05.02.2015г. по ч.гр.д.№ 7104/2014г. на ІІІ гр.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване. В мотивите на това определение е посочено, че ищецът не е изчерпал вътрешния ред, тъй като не е сезирал Прокуратурата, или Дирекция „Социално подпомагане” по актуалния адрес на детето, които, съгласно чл. 66, ал.5 могат да сезират съда с иск за оспорване на припознаването в едногодишен срок от извършването му. Ако те като публични институции откажат, съставът на ВКС е приел, че ищецът ще може да предяви отрицателен установителен иск директно пред съда и да се преценява дали има нарушение на чл.8 пар.2 от КЗПЧОС.
С. В. К., позовавайки се на тези мотиви, предявява отново отрицателен установителен иск за оспорване на припознаването, извършено от съпругът на майката Г. М. Г.. С обжалваното сега определение е потвърдено определението на СГС, с което е прекратено производството. Към момента на произнасяне от апелативния съд, не са представени доказателства за сезиране на прокуратурата и Дирекция „Социално подпомагане”, което е отчетено от съда. Допълнително въззивния съд се е мотивирал с това, че и в решението от 21.12.2010г. по делото Ч. срещу България, ЕСПЧ е подчертал, че няма единен подход в държавите, подписали КПЧОС относно възможността на биологичния баща да оспори бащинство и при какви условия, което е резултат от дадената свобода на държавите да уреждат този въпрос, като създават законодателство, което да зачита ефективно семейния живот. Въззивният съд е приел, че не са били налице и семейни отношения по смисъла на чл. 8 от Конвенцията, тъй като за разлика от фактите по делото „Ч. срещу България”, в настоящия случай ищецът не е живял на съпружески начала с майката след раждане на детето. Той е живеел в П. и твърди, че е идвал в София, за да види детето.
Пред настоящата инстанция с частната касационна жалба се представят доказателства за това, че със заявления № ЗД 94 СС-7/23.01.2014г. до дирекция „Социално под помагане” Л., и заявление № ЗД-94-СС-15/07.03.2014г.. е поискал предявяване на иск за оспорване на припознаване, но с писмо от 30.05.2013г. и писмо № ЗД-94-СС-13/03.02.2014г. и № 19/07.04.2014г. от Агенция за Социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” Л. му е отказано. Тази институция е отказала, защото е намерила, че подобно действие не е в интерес на детето, което живее в семейна среда, а бащата е могъл да установи произхода от него в определения в чл. 66, ал.2 СК срок.
Прокуратурата също отказала предявяване на такъв иск с писмо № 4719/13 от 06.02.2014г. на Софийска градска прокуратура, писмо № 2245/2014г. от 28.05.2014г. и постановление от 12.06.2014г. на Софийска апелативна прокуратура и писмо № 5044/2014г. от 30.07.2014 г. на Върховна касационна прокуратура. Мотив за отказа е това, че подобен иск не би бил в интерес на детето и това, че е изтекъл предвидения в закона – чл. 66, ал.5 СК едногодишен срок от припознаването, изтекъл на 05.09.2014г.
Поставеният правен въпрос е „за конкуренцията между принципа на биологичната реалност и принципа за стабилността на произхода, установен по административен ред”. Този въпрос не е определящ за изхода от предявения по настоящото дело отрицателен установителен иск, тъй като дори иска да бъде уважен и да се признае, че Г., който е припознал детето С. не е биологичен негов баща с това няма да се установи, че ищеца е биологичен баща на детето. Детето ще остане с неустановен произход от бащата, което не е в негов интерес. По дадената от ищеца декларация за припознаване, майката е възразила и съгласно чл. 66, ал.2 СК касаторът е следвало да предяви положителен установителен иск за установяване на бащинство в тримесечен срок. Въз основа на тази декларация не може да се извърши припознаване. Майката оспорва припознаването, съгласно чл. 66, ал.1 СК, а не декларацията, поради което дори да бъде уважен подобен отрицателен установителен иск, ищецът няма да може да подаде нова декларация за припознаване. Предвид изложеното, не е налице общото основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касаторът се позовава на противоречие на въззивното определение с определение № 81/05.02.2015г. по ч.гр.д.№ 7104/2014г. на ІІІ гр.о. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Това определение не съставлява правораздавателен акт. С него не се разрешава въпроса за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, а само са преценени основанията за допускане до касация по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Поради това цитираното определение не съставлява задължителна съдебна практика. С него не може да се обоснове допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т. 1 и т.2 ГПК.
Твърди се и противоречие на възивното решение с практиката на ЕСПЧ и конкретно с решението от 21.12.2010г. по делото Ч. срещу България. Фактическата обстановка по него обаче е различна, тъй като Ч. е живял с децата и е формирана връзка, подобна на семейната с тях. Затова ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на неприкосновеността на семейния живот и държавата е нарушила задължението си по чл. 8, ал.2 от Конвенцията като не е уредила процедура, чрез която фактическото положение да се преведе в правно, като се установи произхода от биологичния баща, който е живял с децата при условията аналогични на семейство. В настоящия случай жалбоподателя и майката са живели на съпружески начала, но са се е разделили шест месеца преди раждане на детето. Жалбоподателяг не е живял заедно с детето, а заявява, че е идвал от П. в София да го вижда. От раждането на детето, за което признава, че е бил уведомен до навършване на седем години на детето той не е предприел действия за припознаване, или установяване на произход от него, въпреки, че детето не е имало установен произход от бащата. Такива действия са предприети едва след като майката се е омъжила.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Конвенцията за правата на детето на О., ратифицирана от България на 23.04.1991г. в сила от 03.07.1991г.висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени, или от частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В случая Дирекция „Социално подпомагане” след проверка на место е отчела, че детето живее в семейна среда със съпруга на майката, който го е припознал и е намерила, че оспорване на този произход не е в интерес на детето при установеното, че ищеца макар да твърди, че е негов биологичен баща, не го е припознал до навършване на седем годишна възраст. При уважаване на такъв иск, детето би останало с неизвестен баща, защото извършеното припознаване от касатора е оспорено от майката, а производството по предявения установителен иск от касатора по чл. 66, ал.2 СК е било прекратено. /не се установява, дали той е обжалвал това определение/.
ЕСПЧ в практиката си по чл.8, пар.2 от Конвенцията приема, че този текст се нарушава ако липсват процедури за превеждане на правното положение в съответствие с биологическата реалност при желание от засегнатите тя да бъде установена. При преценката дали е налице справедлив баланс между интересите на засегнатите следна да се изхожда от това кога жалбоподателя е узнал биологичната реалност и дали са налице адекватни средства за поправяне на положението. В случая жалбоподателя е узнал за раждането на детето на следващия ден след раждането и е имал възможност да го припознае. Затова настоящия състав намира, че обжалваното определение не е и в противоречие с практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 8, пар.2 КПЧОС в аспект „припознаване и произход”, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3346/24.11.2015г. по гр.д.№ 4382/2015г. на Софийски апелативен съд


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: