Р Е Ш Е Н И Е № 177 С. 17.06.2014г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 7430 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Я., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 4642 от 20.06.2013г. по в.гр.д. № 3762/13г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-123-98 от 15.01.13г. по гр.д. № 33336 по описа за 2012г. на Районен съд София, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. С определение № 275 от 20.02.2014г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпросите за необходи-мото съдържание на заповедта за уволнение, за да се счита за мотивирана съгласно изискванията на чл.195 ал.1 от КТ и за задължението на съда при постановяване на акта си да съобрази всички ангажирани доказателства, установяващи в какво се състои нарушението, начина и времето на извършването му и поведението на нарушителя, по които е констатирано противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 722 от 03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о., № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г., № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ІV г.о. и № 857 от 25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. на ІV. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По въпросите във връзка, с които е допуснато касационно обжалване установената съдебна практика е единна и непротиворечива. Задължението по чл.195 ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворя-ване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл.195 ал.1 от КТ /решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС/. При наложено дисциплинарно наказание – няма пречка нарушението /за което е наложено наказанието/ да бъде индивидуализи-рано и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС/. Целите на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин /решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр.д.№ 518 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС, № 322 от 7.11.2012г. по гр.д.№ 278/11г.на ІІІ г.о./ В случая ищцата е заемала длъжността „ продавач консултант” в магазин „М.-1”, част от търговска верига ”Европа”. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ. В обстоятелствената част на заповедта за уволнение е посочено, че извършеното от нея нарушение се изразява в това, че „не е маркирала стоки на стойност 232.60лв.”, поради което поведението й е оценено като „безотговорно и незаинтересовано”, „неотговарящо на длъжността, която заема”.Наказанието й е наложено за това, че „не е изпълнила задълженията си по вземане на мерки за опазване на повереното й имущество”. В. съд е приел уволнението за незаконосъобразно с мотив, че постановената заповед не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ. Счел, че в нея не е посочено конкретно кои са извършените действия или бездействия, с които е нарушена трудовата дисциплина и кога са извършени. Според съда само най-общо са били посочени фактическите обстоятелства, удостоверени с протокол за открадната стока и в поисканите обяснения от охранителя на магазина, без да е обективирано ясно съдържанието им. Липсвало описание на извършеното нарушение със субективни и обективни признаци, време на извършване, нарушител. На това основание, без да разглежда спора по същество, е уважил исковете. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд. Доколкото в заповедта за уволнение е посочено по разбираем за работника начин нарушението на трудовата дисциплина / „не е маркирала стоки на стойност 232.60лв.”/, посочено е осъщественото от работника бездействие което е в разрез със закона и с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция / „не е изпълнила задълженията си по вземане на мерки за опазване на повереното й имущество”/, следва да се приеме, че заповедта е мотивирана съгласно изискването на чл. 195 ал.1 КТ, а посочените в нея документи /протокол за открадната стока и обяснения/ следва се считат инкорпорирани в нейното съдържание, тъй като са били доведени до знанието на работника или служителя преди налагане на дисциплинарното. Гореизложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че постановения въззивния акт е неправилен и следва да бъде отменен. Тъй като няма произнасяне по съществото на спора, делото следва да се върне на въззивния съд за разглеждането и решаването му, поради което, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 4642 от 20.06.2013г. по в.гр.д. № 3762/13г.на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № ІІ-123-98 от 15.01.13г. по гр.д. № 33336 по описа за 2012г. на Районен съд София и ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :