Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 7 Р Е Ш Е Н И Е № 181 С., 20.10. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 3304 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 3077 от 27.03.2015 г. на [фирма] [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.06.2014 г. по в.гр.д. № 359/2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е допусната делба между [община] и [фирма] [населено място], на поземлен имот с идентификатор 77195.424.104 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-С., целият с площ от 5 100 кв.м., адрес [населено място], [улица], трайно предназначение на територията – урбанизирана, трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, със съседи: поземлени имоти с идентификатори – 7195.707.71, 77195.424.105; 77195.424.88; 77195.424.103, при квоти – 3210/5010 идеални части за [община] и 1800/5010 идеални части за [фирма]. В. решение е оставено в сила с решение № 2 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 5083/2014 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение в производство по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като поддържа, че процесния недвижим имот, предвид представените с молбата за отмяна писмени доказателства, се явява изключителна собственост на [фирма] и не би могъл да бъде предмет на делба. Освен това твърди, че между същите страни и за същия имот е образувано гр.д. № 782/2003 г. на Хасковския окръжен съд, във връзка с обжалвана заповед на кмета на [община] за изменение на регулационния план, чрез одобряване на ПУП и от процесния имот да бъдат обособени два самостоятелни парцела, която с решение № 21 от 14.06.2004 г. по гр.д. № 782/2003 г. на Хасковския окръжен съд е била отменена с мотиви, че [община] не е съсобственик на процесния недвижим имот. Представя описани в молбата писмени доказателства, за които твърди, че представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: писмо изх. № 1564/09.08.1984 г. на АПК”К.”гр. Х., разрешение за строеж № 49 от 09.03.1985 г. на Народен съвет-Кметство Х., приложение № 2 към чл. 20, ал. 1, образец 16 – Протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа, Протокол на приемателната комисия за въвеждане в действие по чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредба № 6/25.12.1988 г. и разрешение за ползване № 87 от 21.01.1994 г. на [община]/приложение 3 към чл. 22, ал. 3/. Твърди, че ако тези доказателства, за които не е знаел, са били известни при постановяване на въззивното решение, то те биха повлияли върху правните изводи на съда относно съсобствеността върху процесния имот, респ. по основателността на иска за допускане на делба върху него. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание процесуалните представители на молителя адв. Р. от АК-С. и юриск. С. поддържат молбата за отмяна на заявените основания, за което излагат подробни съображения. Претендират заплащането на извършените разноски в производството, както и правят искане за намаляване на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна. Ответникът по молбата за отмяна [община], представлявана от адв. И. И. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорва като недопустима и неоснователна. В съдебно заседание пълномощникът му адв. М. Я. от АК-С. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна на заявените основания, поради което моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира заплащането на направените разноски в производството, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и писмените доказателства. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посоченото отменително основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна на заявените основания по чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 4 ГПК, се явява неоснователна. С въззивното решение, чиято отмяна се иска, Хасковският окръжен съд е отменил решението на първата инстанция по отхвърления иск на [община] за съдебна делба на ПИ с идентификатор Nо 77195.424.104 по КК на [населено място], с площ от 5010 кв.м., предназначен за ниско строителство, и е допуснал делба при квоти 3210/5010 идеални части за [община] и 1800/5010 идеални части за [фирма], като е приел, че е налице съсобственост между страните по делото, възникнала на основание трансформирано право на държавна собственост, съответно в общинска публична собственост за [община] в обем на 3210/5010 идеални части и частна собственост на преобразуваната в търговско дружество държавна фирма, бивша „Г.“, притежавана понастоящем от преобразуваното търговско дружество [фирма] С. в обем на 1800/ 5010 идеални части. Съдът е приел, че по силата на трансформираното право на оперативно управление на държавно предприятие в право на собственост на преобразуваната в търговско дружество държавна фирма „Г.“, в качеството си на правоприемник [фирма] се легитимира като собственик на част от образувания през 1997 година ПИ с идентификатор 77195.424.104 , а именно само на 1800 кв.м. от процесния поземлен имот, целият с площ от 5010 кв.м. заедно с трите сгради. По силата на фактическия състав на чл. 17а от П. /отм./ не може да се приеме, че търговското дружество, като правоприемник на държавна фирма, упражнявала правото на стопанисване и оперативно управление, може да се легитимира като собственик и за разликата до пълната площ на обособения през 1997 година терен от 5010 кв.м., съставляващ парцел 1 кв. 1 по регулационния план на [населено място] - „С. индустриална зона“ от 1997 година, тъй като обособяването на обекта на собствеността чрез индивидуализиращите белези като граници, идентификационен номер и др., съгласно действащия З./ отм./ и ЗУТ е настъпило с влизане в сила на плана от 1997 година, а към снабдяването на търговското дружество с констативния НА 20/2000 г. претенциите са за придобита собственост само до размер на 1800 кв.м. от парцела. В. решение е оставено в сила с решение № 2 от 04.03.2015 г. по гр.д. № 5083/2014 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай в тази връзка с молбата за отмяна са представени от молителя описаните по-горе писмени доказателства – документи от 1984 г., 1985 г., 1990 г., 1993 г. и 1994 г. като техен адресат е ТП”Горивни и строителни материали”, на което молителят [фирма] е правоприемник, т.е. той е разполагал с представените документи и е следвало своевременно за ги представи по делото, ако е положил дължимата грижа за защита на своите интереси. Тези доказателства не са представени в хода на делото, а страната е могла да ги представи и в хода на процеса. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква обективно доказателствата да са новооткрити като бездействието на страната да ги представи в същинското гражданско производство, тъй като те са се намирали в нейния патримониум като правоприемник на ТП”Горивни и строителни материали”, който е техен адресат, не е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това представените доказателства не установяват обстоятелства, които да са и съществени за изхода на делото по иска с правно основание чл. 344 ГПК, тъй като от тях не могат да се направят изводите, които излага молителят и те дори да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, съдът не би достигнал до други правни изводи. Това е така, тъй като представените като „нови доказателства” документи се отнасят до два различни строежа – „Работилница за проверка и ремонт на А.-гр. Х. и „Г. за зареждане на леки коли и туристически бутилки”, които документи се издават в хода на строителството и не са титули, които да доказват права на собственост и по съществото си нямат връзка с конкретния процесен недвижим имот, обект на имуществения спор между страните. Н. по спора е и представеното писмо от 1984 г. на АПК”К.” Х., съгласно което АПК дава съгласие площ от 4,5 дка в м. „Голямата височина” в [населено място] да бъде отчуждена по процедурен път за строителство на газоразливна станция за зареждане на бутилки и леки коли с газ пропан-бутан, тъй като то не доказва, че е проведена процедура по отчуждаване на имота, както и че посочения имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 77195.424.104 по кадастралната карта на [населено място]. В тази връзка за установяване правото на собственост на процесния поземлен имот неотносими по спора се явяват и представените разрешение за строеж № 49 от 03.09.1985 г., в което е посочено, че се касае за имот от 450 кв.м., както и протокол образец 16 от 29.06.1990 г. на приемателната комисия, разрешение за ползване № 87 от 21.01.1994 г., както и протокол от 17.09.1993 г. на държавната приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа „Работилница за проверка и ремонт на газови уреди. Т.е. представените с молбата за отмяна доказателства, не опровергават установените по делото факти за наличие на съсобственост между страните относно процесния недвижим имот, поради което не доказват основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице основание за отмяна и по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. За да е осъществен състава на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо по две отделни производства, тъждествени по предмет и страни да са постановени влезли в сила решения, които по противоречив начин разрешават по същество правния спор. Противоречието следва да е между диспозитивите на двете решения, които със сила на присъдено нещо са разрешили по несъвместим начин, идентичен от обективна и субективна страна правен спор, а не между съобразителната част (мотивите) на двете решения. Настоящият случай не покрива посочения състав на отмяна, поради което молбата за отмяна на това основание следва да бъде оставена без уважение. В тази връзка представеното решение № 21 от 14.06.2004 г. по гр.д. № 782/2003 г. на Хасковския окръжен съд е с административен характер и е постановено в хода на производство за проверка законосъобразността на индивидуален административен акт, а не е разгледан и решаван имуществен спор по отношение на процесния недвижим имот, т.е. предметът по двете дела е различен и липсва идентитет между двете решения, така както изисква нормата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Освен това решение № 21/2004 г. е прието като доказателство по делото, обсъдено е в производството и от трите съдебни инстанции и няма отношение към спора за собствеността на процесния поземлен имот. Ето защо, молбата на [фирма] [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.06.2014 г. по в.гр.д. № 359/2014 г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По направените искания за разноски: На основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК основателно е искането на ответника по молбата за отмяна [община] за направените в производството по отмяна разноски. От представените писмени доказателства - договор за извършване на правни услуги от 10.09.2015 г. и фактура № 723 от 14.09.2015 г., издадена на „Адвокатско дружество В., С. и партньори”, [населено място] обосновават извод, че направените разноски за защита са в размер на 4 800 лв./с включен ДДС/. Съдът намира направеното искане за прекомерност от страна на [фирма] на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, тъй като след преценка на правната и фактическа сложност на конкретния спор, характера на производството – отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, намира, че заплатеното от страната възнаграждение за адвокат за явяване в едно съдебно заседание и изготвяне на писмена защита, е прекомерно предвид сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер, определен съобразно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения и разрешенията, дадени в т. 3 и т. 16 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, а именно сумата от 2 367 лв. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 293 от 19.06.2014 г. по в.гр.д. № 359/2014 г. на Хасковския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на [община], направените по делото разноски за настоящото производство на основание чл. 81, вр. с чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК, в размер на 2 367/две хиляди триста шестдесет и седем/ лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: