Р Е Ш Е Н И Е № 106 София , 31.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Илияна Рангелова.и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 350/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба от повереника на частния обвинител Й. Д. Й. против решение № 33 от 15.02.2018 г. по внохд № 17/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна интерпретация на доказателствения материал. Изтъква се, че при обсъждане на посочените от експертите три варианта за движение на пострадалата съдът е стигнал до погрешни логични и правни изводи относно момента, в който тя се е превърнала в опасност за движението. Подчертава се, че подсъдимият е имал видимост към пътното платно и банкета от 100 метра, но е реагирал едва от 27 м. Оспорвайки наличието на случайно деяние по чл. 15 от НК касаторът отправя искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания по чл.355, ал.1 и ал.3 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция повереникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия оспорва основателността на жалбата, тъй като намира,че въззивният съд е приложил точно процесуалните и материалноправните норми. Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение поради недоказаност на обвинението. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр. Търговище с присъда № 19 от 09.12.2016 г. по нохд № 105/2016 г. признал подсъдимия К. И. С. за невиновен в това, че на 12.08.2015 г., около 21 часа, на третокласен път в близост до гробищния парк на [населено място], при управление на микробус „Ф. К.” с прикачена платформа нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Й. Д., поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Апелативният съд в гр. Варна с решение № 33 от 15.02.2018 г. внохд № 17/2018 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Жалбата против така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко се налагат известни уточнения относно релевираните от повереника касационни основания предвид значението им за обхвата на касационната проверка. Жалбоподателят се позовава изрично на допуснати нарушения на материалния закон, но на стр.5 - стр.7 обсъжда перфектността на въззивната проверка т.е. въвежда оплакване за допуснато процесуално нарушение, поради което тази част от жалбата ще бъде разгледана в светлината на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Преценени в тези рамки доводите на касатора са несподелими. Апелативният съдебен състав не е спестил усилия за установяване на обективната истина. Той е призовал свидетеля М. Й. и е поставил допълнителна задача на експертите от комплексната експертиза. След тяхното изслушване е назначил петорна експертиза в състав от трима автоексперти и двама съдебни медици с подробно формулирани задачи. Становищата на вещите лица са анализирани в контекста на всички събрани доказателства с дължимата задълбоченост и обективност. Касаторът неправилно е разтълкувал един абзац от въззивното решение, според който „не са установени нови фактически положения”, и е приел, че той демонстрира отказ на съда да обсъди изцяло правилността на присъдата. Обратното на това твърдение се установява от мотивите на проверявания съдебен акт. С тях са възприети фактическите изводи на първата инстанция / при пренебрежимо малко различие в скоростта на движение на автомобила на подсъдимия/, но на базата на всички доказателствените източници и логичната им интерпретация. Тук е мястото да се отбележи, че оспорваният от повереника извод за ограничена до 1 метър видимост встрани от платното е обусловен основно от експертното заключение, поради което коментираните в жалбата факти за растителност наоколо нямат съществено значение. Още пред първата инстанция е защитено експертно становище, че подсъдимият К. С. е имал техническа възможност да забележи пострадалата от разстояние около и над 100 метра, ако тя е била на платното за движение или до 1 метър вдясно от него по посока за движение. Пред въззивната инстанция това твърдение е повторено от вещото лице инж.Ж. в съдебното заседание на 15.12.2017 г. Тогава той е изяснил, че от разстояние 55 метра видимостта вдясно е до 1,2 метра най-много, колкото е широк банкетът. Ето защо въззивната процедура е изчерпила процесуалните възможности за допълване и изясняване на релевантните за казуса факти и не търпи укор за декларативност и отклонение от правилото на чл.314, ал.1 от НПК. Основните възражения в касационната жалба са адресирани към логическата и правна интерпретация на установените от съда факти. Касаторът е съзрял непреодолими противоречия в изводите за дължимото поведение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство при възникнала опасност за движението и твърди, че той безусловно е имал възможност да спре преди удара с пешеходката, ако е реагирал навреме. Касационната проверка не подкрепя тази позиция . Поради ограничения обем изходни данни вещите лица са дали отговор за движението на пострадалата пешеходка в три варианта. При първия от тях се разглежда хипотеза, в която пострадалата се отправя от десния банкет към пътното платно, а автомобилът на подсъдимия е на 69, 2 метра от мястото на удара. При опасна зона на спиране 55,1 метра инцидентът е бил предотвратим. При втория вариант се обсъжда движение на пешеходката по пътното платно попътно пред автомобила. Тя е била видима от 100 метра и също е налице възможност за избягване на сблъсък. Третият вариант, / за разлика от първия/ отчита движение на пешеходката от ръба на платното, при което автомобилът на пострадалия би се намирал на 51,9 метра от мястото на удара – разстояние, по-малко от опасната зона на 55,1 метра предпоставящо неизбежен сблъсък. Доводите в жалбата не изключват логически третия вариант, поради което данните по делото не постигат стандарта на чл. 303 от НПК за признаване на подсъдимия за виновен. Докато пострадалата се е намирала извън определеното за движение на моторни превозни средства пространство тя не е представлявала опасност за трафика, тъй като, съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДвП , пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета. Съдът, както и жалбоподателят, отбелязват, че пешеходецът се превръща в опасност едва когато навлезе в платното или с поведението си ясно и недвусмислено се насочи към него. По делото няма данни за подобна пътна ситуация. Не са установени никакви достъпни за възприемане външни признаци, че пострадалата има намерение да пресича лентата за движение. Неубедително е становището на повереника, че местонахождението на пострадалата до ръба на платното през нощта и без други участници в движението обуславя предвидимост на евентуално рисково поведение. Това разбиране вменява на водача неизпълними прогностични задължения, поради което не ангажира нарушение на чл. 20, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Не подкрепя тезата на касатора и обстоятелството, че подсъдимият, макар да е имал възможност да възприеме пешеходката от 51,9 метра е започнал спиране една от 27 метра. След като опасността е възникнала в опасната зона и ударът е бил непредотвратим е без значение кога е започнало аварийно преустановяване на движението. Всички разсъждения, че при своевременна реакция за намаляване на скоростта престъпният резултат не би бил така тежък, са изцяло в областта на предположенията, тъй като летален изход за пешеходец би могъл да настъпи и при удар с по-малка кинетична енергия . Обобщено, съдът не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, представляващи касационни основания за отмяна на проверявания въззивен акт. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И Оставя в сила решение № 33 от 15.02.2018 г. по внохд № 17/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.