Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 27.07.2010 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и десета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Г. Г. при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 122 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. М. и С. П. А. от гр.Варна срещу решение №1077/22.10.2008г. по гр.д.№584/08г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че още в първото по делото заседание са възразили срещу наличието на предпоставки за реституция по ЗСПЗЗ в полза на ищците, но неправилно съдът е приел, че оспорването касае само липсата на завършеност на процедурата по възстановяване на собствеността. Незаконосъобразен бил изводът, че ищците са собственици, въпреки че нямат скица към решението на П.та комисия и че не са доказали правото на собственост на своите праводатели към момента на образуване на ТКЗС. Неправилен бил и изводът, че в полза на жалбоподателите не е било учредено валидно право на ползване върху спорния имот, както и че в него не е имало сграда към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г., отговаряща на изискванията на чл.303б от ППЗТСУ и чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т.. И на последно място – развиват довод, че след заплащане на земята през 1994г. по реда на §4а от ЗСПЗЗ, те имат качеството на добросъвестни владелци и са придобили собствеността чрез кратката петгодишна придобивна давност. Ответникът в производството А. Г. И. оспорва жалбата. С определение №598 от 02.07.2009г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпросите следва ли ищецът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, да доказва всички предпоставки за възстановяване на собствеността, по възражение на ответник, който не претендира той или неговият праводател да е бил собственик на земята към момента на образуване на ТКЗС и следва ли решението на П.та комисия да е придружено със заверена скица, за да породи правно действие. За да се произнесе по тези въпроси и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №3738 по гр.д.№9529/06г. на Варненския районен съд, с което Т. А. М. и С. П. А. са били осъдени да предадат на А. Г. И. владението на реална част от имот №849 по КП на местността “Б. чешма, Дъбравата и М. рид” от 1987г., с площ от 756 кв.м., при граници: имоти №850 и №848, останалата част от имот № 849 и път. Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на спорния имот с решение №236/08.07.1994г. на П. комисия Варна, с което собствеността се възстановява в стари реални граници. Това решение е издадено при действието на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията му при която не е имало изискване за скица към решението, ето защо то е породило конститутивното си действие. Тъй като ответниците не са оспорили предпоставките за реституция, съдът е приел, че не следва да се занимава с тях. По правата на ответниците е прието, че в тяхна полза липсва валидно учредено право на ползване, тъй като в решенията на ОНС Варна по протоколи №24/82г. и №17/87г. земята не е индивидуализирана в степен, че да може да се установят точните и граници. Развити са и евентуални съображения, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота не е имало сграда по смисъла на чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т., която да създаде право на изкупуване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Постройката в имота е квалифицирана от вещото лице като сутерен - стая с малко антре, върху бетонова основа и с тухлена зидария. От свидетелските показания обаче се установява, че това е маза, първа фаза на започнат строеж, който не е могъл да бъде продължен поради заболяване на бащата на ответника. Като маза постройката е описана и от самия ответник в заявлението за изготвяне на оценката на имота. Тя не е била електрифицирана и водоснабдена, не е имала кухненски бокс и не е била годна за постоянно или временно обитаване. И на последно място – прието е за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили собствеността върху земята по давност. Тяхното владение не може да бъде добросъвестно по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, а от 21.11.1997г. /чл.5, ал.2 от З./ до предявяване на исковата молба не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Първият въпрос е за допустимите възражения, които ответниците по ревандикационен иск могат да правят срещу основаното на реституция по ЗСПЗЗ право на собственост на ищеца. Междувременно този въпрос е разрешен с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които са задължителни, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това са решение №595/04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ІІ ГО на ВКС; решение №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/2009г. на ВКС, І ГО и решение №185/28.05.2010г. по гр.д.№65/2010г. на ВКС, ІІ ГО. В тях най-общо се приема, че в производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, както и на идентичността между притежавания и възстановения имот, ако той самият не заявява права върху имота към този момент. В хипотезата на спор между ищец с възстановени права по ЗСПЗЗ и ответник, на когото земята е била предоставена за ползване с някой от актовете по §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ответникът може да противопоставя единствено възражения, свързани с упражненото право на изкупуване по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и възражения, свързани с материалните предпоставки на реституцията в полза на ищеца. Вторият въпрос е следва ли решението на П.та комисия да е придружено със заверена скица, за да породи правно действие. Този въпрос се поставя при уговорката, че следва да се съобразяват различните редакции на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. В обжалваното решение въззивният съд е зачел конститутивното действие на решението на П.та комисия №236/08.07.1994г., от което се ползва ищецът, с мотив, че собствеността е възстановена в стари реални граници и към момента на постановяване на решението редакцията на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ не е изисквала издаването на скица към него. В представеното от жалбоподателите решение №24 от 01.02.1999г. по гр.д.№1912/97г. на ВКС, ІV ГО, е отречено конститутивното действие на решение №17221/12.02.93г. на П.та комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници, постановено в редакцията на текста от ДВ бр.28/1992г. и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ред.ДВ бр.34/92г., поради това, че към него липсва скица. Настоящият съд намира за правилна практиката в обжалваното решение на Варненския окръжен съд. След като към момента на постановяване на решението на П.та комисия законът не е изисквал издаване на скица към него, то е породило конститутивния си ефект на възстановяване на собствеността. В същия смисъл е и решение на ВКС, постановено в производство по чл.290 от ГПК – решение №555 от 22.10.2009г. по гр.д.№104/2009г. на ІІ ГО на ВКС. По съществото на правния спор: С оглед приетото по-горе, неоснователни се явяват оплакванията в касационната жалба срещу зачитането от въззивния съд на решение №236/08.07.1994г на ПК Варна за възстановяване на собствеността на ищеца. Към момента на издаване на това решение редакцията на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ не е изисквала скица, имотът е индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на границите му по стар кадастрален план и това решение е породило своето конститутивно действие. Ответниците, като ползуватели на възстановения имот, могат да противопоставят само възражения, свързани с правата им от изкупуването по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и да оспорват легитимацията на ищеца по това решение. Законосъобразен е и изводът на съда, че ответниците нямат противопоставими права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като построеното от тях в имота към 01.03.1991г. няма характер на сграда по смисъла на чл.303б от ППЗТ., вр.чл.177, ал.3 от Наредба №5 за правила и норми по Т.. То има характер на незавършен строеж /маза/, който съгласно тълкувателната норма на §1в, ал.3, т.4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е сграда по смисъла на §4а оп ПЗР на ЗСПЗЗ и не дава право на изкупуване на земята от бившите ползуватели. И на последно място – правилно въззивният съд е отхвърлил като неоснователно възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност. Съгласно чл.5, ал.2 от З., изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ или по ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане на тази разпоредба в сила. Тази придобивна давност може да бъде само десетгодишна – в този смисъл изрично решение №28 от 04.05.2010г. по гр.д.№844/09г. на ВКС, І ГО, постановено в производство по чл.290 от ГПК и задължително, съгласно т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.гр.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. От момента на влизане на чл.5, ал.2 от З. до момента на предявяване на исковата молба не е изтекла десетгодишната давност по чл.79, ал.1 от ЗС, затова ответниците не са придобили собствеността чрез този способ, както правилно е приел и въззивният съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №1077/22.10.2008г. по гр.д.№584/08г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: