Р Е Ш Е Н И Е № 303 град София, 14.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 юни, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1645/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по протест на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и касационна жалба в гражданската част от Министъра на финансите, чрез старши юристконсулт П. С., против въззивна присъда на Великотърновския апелативен съд, постановена по внохд № 29/2011 г. Твърди се в двете, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, а в протеста и че са допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста на Апелативна прокуратура гр. Велико Търново и счита жалбата на Министерството на финансите за неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 81/21.03.2011 г., Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 32/20.12.2010 г., постановена по нохд № 662/2010 г., на Окръжен съд гр. Ловеч, като вместо нея е признал подс. И. Й. Р., за невинен в извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК и го е оправдал по това обвинение. Отхвърлил е като неоснователен и недоказан предявеният граждански иск от Министъра на финансите за сумата от 76 430 лв., за причинени имуществени вреди и се е произнесъл по направените разноски. По протеста на Апелативна прокуратура Велико Т.: Посочените касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, не са подкрепени от данните по делото и са неоснователни. Възраженията по тези доводи се свеждат до твърдения за наличие на доказателства, за вината на подсъдимия, за неправилна и едностранчива преценка на събраните и от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимият не е извършил престъплението от субективна страна. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за невиновността на подс. Р., в осъществяване от субективна страна състава на посоченото престъпление, така както е прието от въззивната инстанция, са подкрепени изцяло от неговите обяснения, показанията на свидетелите А., С., Г. – потвърждаващи обясненията на Р., Й., Т. и К., многобройните писмени доказателства, експертното заключения по графологичната експертиза. Следователно, вътрешното убеждение на този съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на инкриминираното деяние, т. е да не се приеме за безспорно установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо не кредитира показанията на св. Г. и М., анализирайки ги подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни, защо отхвърля като неоснователни направените доводи от прокуратурата за неговата виновност. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационният протест възражения във връзка с този довод, са били предмет на внимание и обсъждане от въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема и защо счита, че съставът на престъплението не е осъществен от подсъдимия, от субективна страна – стр. 13 – 17. Поради което правилно е бил оправдан по това обвинение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно постановяване на оправдателната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е било прието, че липсва изискуемия се пряк умисъл, знание за всички елементи от фактическия състав, включително и за настъпване на обществено опасни последици, за извършване на това престъпление. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че подс. И. Р., не е осъществил от субективна страна състава на посоченото престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем и процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Р., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертното заключение. Чрез тях е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна, състава на това престъпление, правилно е бил оправдан по този текст от НК. Второинстанционният съдебен акт не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В съответствие с правомощията по чл. 313 и 314 НПК, съдът е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Провел е собствено съдебно следствие и не е допуснал нарушения на специалните правила за провеждане на второинстанционното производство. Вътрешното му убеждение е било изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била пълна равнопоставеност на страните, възможност за искания и възражения, за устно изложение по направени доводи. По делото няма никакви данни за нарушения на установения процесуален ред, по събиране и проверка на доказателствата. Обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, са били обсъдени поотделно и в съвкупност с целия останал събран доказателствен материал и точно е посочено на кои се дава вяра и на кои не и защо и на кои от тях се изгражда направения извод за невиновността на подсъдимия. При положение, че няма нарушения на правилата на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на присъдата си, настоящата инстанция счита, че липсват нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. По жалбата на Министъра на финансите: Жалбата е неоснователна. С оглед на изложеното по – горе, за законосъобразността на оправдателната присъда срещу подс. И. Р. и изводите, че не е осъществил от субективна състава на инкриминираното с обвинението престъпление, е законосъобразно постановеното от въззивната инстанция отхвърляне на предявеният граждански иск, като неоснователен и недоказан. Подс. Р. не е извършил деянието на което се основава този иск, за причинени имуществени вреди, поради което е не следва да носи отговорност за тях. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 81/21.03.2011 г., постановена по внохд № 29/2011 г., на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: