Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 04 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПEЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №238/2013 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Ц. И. Ц. срещу въззивна присъда № 57 от 22 ноември 2012г. по внохд № 43/2012г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Иска се отменяване на осъдителната присъда и потвърждаване на оправдателната постановена по нохд № 68/2010г. на Плевенския военно-окръжен съд.Алтернативно се иска намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода” и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС”. Частните обвинители чрез повереника им адв.Л. С., молят да се потвърди присъдата,доказателствата по делото установяват виновното поведение на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и моли присъдата като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Военно-апелативният съд на Р България е ОТМЕНИЛ присъда № 68/26.07.2011г. по нохд № 68/2011г. на Плевенския военен съд,с която подсъдимият подполковник Д-р Ц. И. Ц. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343а,ал.1 б.”б” вр.с чл.343,ал.1 б.”в” вр.с чл.342,ал.1 НК и вместо това ПОСТАНОВИЛ НОВА,както следва: ПРИЗНАЛ подсъдимия подполковник Д-р Ц. И. Ц. от МБАЛ-Плевен към ВМА-София за ВИНОВЕН в това,че на 19.02.2010г. в [населено място],при управление на МПС-л.а. джип”Хонда” с ДК № ЕН 6415ВК,нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като преди да започне движение назад не се убедил,че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,и при движение назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Н. Н. от гр.Плевен,като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия,поради което и на основание чл.343а,ал.1 б.”б” вр.с чл.343,ал.1 б.”в” вр.с б.342,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г,вр.с чл.37,ал.1 т.7 НК е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА. Делото се разглежда от Върховния касационен съд за трети път. С решение № 53 /01 март 2011г. по н.д.3129/2011г. ВКС ,първо н.о. е отменил въззивна осъдителна присъда №65/23.11.2011г. по внохд № 54/2011г.на Военно-апелативен съд на Р България срещу подсъдимия Ц. Ц. и върнал делото за ново разглеждане. С решение № 318/03.07.2012 по н.д.№ 985/12 ВКС,второ н.о. е отменил въззивна осъдителна присъда № 22/28.03.12г. постановена по внохд № 21/12г. на Военно апелативния съд на Р България и върнал делото за ново разглеждане. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Въззивната присъда е законосъобразна и правилна.При постановяването й не са допуснати съществени процесуални нарушения,обуславящи извод за нарушения по чл.348,ал.1 т.1 НПК. По довода за нарушения по чл.13 и чл.14 НПК. Поддържа се,че съдът не е изпълнил указанията на ВКС дадени с предходни отменителни решения относно възможния механизъм за увреждане на пострадалия свързан с падане ,предхождащо произшествието.На следващо място съдът изцяло е игнорирал и изобщо не е обсъдил съществени части от автотехническата експертиза на в.л.В.И. и шесторната комплексна експертиза касателно механизма на падане на пострадалия,положението на тялото респ.възможен контакт с автомобила на подсъдимия,би ли следвало да има спирачна следа на мястото на произшествието,би ли следвало да има контактни отпечатъци по тялото на пострадалия,ако действително е имал контакт с автомобила,какви деформации или обтривания и с какво разположение е следвало да има върху задната част на автомобила,възможно ли е уврежданията на пострадалия да бъдат причинени по друг начин и причини,несвързани с ПТП. Според подсъдимия,като не е обсъдил изложените обстоятелства,съдът е ограничил процесуалните права на подсъдимия и това е довело до неправилен извод за деяние по чл.343 НК. Възраженията не се подкрепят от данните по делото. В мотивите си съдът е обсъдил всестранно и изчерпателно всички относими към предмета по чл.102 НПК доказателства.Видно е,че съдът е провел съдебно следствие по реда на чл.332 НПК,на което е разпитал свидетелите В.К.,Н.К.,В.Р.,Д-р М.О.,П.Т.,М.М.,Ц.С..Изслушал е заключението на назначената комплексна експертиза на Д-Р.Х.,Д-р.М.К. и инж.В., дал е възможност на подсъдимия да даде обяснения.При оценката на доказателствата е взел предвид всички събрани на досъдебното производство и тези на предходните съдебни дела. Механизмът на увреждането констатирано по тялото на пострадалия е установен от комплексната експертиза.Експертизата е работила по обективни данни-установените след инцидента следи по автомобила, по тялото на пострадалия,данните от замерванията на местопроизшествието от автоинженер. На л.114 и сл. от делото съдът е направил самостоятелен анализ на фактите и обстоятелствата обусловили извод за виновно, противоправно поведение на подсъдимия,като водач на моторно превозно средство.Приел е,че на инкриминираната дата и час пострадалият Т. Н. на 76 години слизал по стълбите пред кафенето в блок”Кооператор” в гр.Плевен, където живеел.Движил се с нормален ход,бил с шапка”ушанка” и носел празна полиетиленова торбичка за хранителни продукти На тротоара пред блока срещнал св.Р.,на която казал че се е запътил към пазара.За да отиде на пазара при супермаркет”Била”,пострадалият започнал да пресича булеварда с цел да се качи на тролея от спирката,която е от другата страна на булеварда,пред стоматологичната клиника.В същото това време ,подсъдимият спрял управлявания от него автомобил джип”Хонда” с рег.№ ЕН 6415ВК на сухото,прашно и незаледено платно ,малко преди района на тролейбусната спирка при стоматологията,която била в дясно от него.На това място имало други паркирали автомобили,а преди спирката имало контейнер за боклук и купчина сняг.Подсъдимият видял вдясно и зад колата си свободно място за паркиране,включил на задна скорост и предприел движение на заден ход със скорост 14 км/ч за да извърши „паркиране”.Прието е,че в този момент,на разстояние от 11 метра зад автомобила на пътното платно се намирал пострадалия Н.,който пресичал булевард ”Русе” от блок”Кооператор” в посока Стоматологичната клиника.Подсъдимият не го забелязал и при движението си на заден ход го ударил със задната част на автомобила си.Съгласно скицата,мястото на удара се намирало –по дължина на пътното платно-на около 11,8 метра от линията на ориентира,в посока запад,а по широчина-на около 4,5-4,8 метра вляво от десния тротоар.Установено е от доказателствата,че при удара пострадалият получил наранявания както следва:по страничната повърхност на лявото бедро в средна трета,на 60 см. от петата, мораво-синкаво кръвонасядане с диаметър около 2-3 см. с хлътване вследствие на разкъсване на подлежащите мускулни влакна и околовръст на това по-интензивно кръвонасядане и „разлято” бледосинкаво кръвонасядане с диаметър около 7 см и на левия лакът-кръвонасядане с дребнозърнест вид,отразяващо мрежеста структура на дреха с площ 3 см. При удара и блъскането на прострадалия в посочената област на бедрото на левия му опорен крак,върху автомобила,на задния ляв стоп ,на височина 60 см от пътното платно се обтрила засъхналата кална вода.Засъхнала кална вода се обтрила и върху ръкохватката за отваряне на багажника на височина 105 см в резултат на удара и блъскането на пострадалия в областта на левия лакьт. Ударът от автомобила предизвикал отхвърляне на тялото на пострадалия около 1 метър от задната част на автомобила и падането му и удар на главата върху терена,при което пострадалият получил черепно-мозъчна травма.Подсъдимият чул щума от удара на колата си върху пешеходеца,спрял автомобила,от шофьорската си седалка погледнал в лявото странично огледало и видял стъпалата на краката и обувките на пострадалия.Подсъдимият спрял колата,изгасил двигателя й излязъл от автомобила и отишъл при пострадалия.Видял го да лежи по гръб на асфалта,на около метър от спрения автомобил.Опитал се да вдигне пострадалия ,но не успял.Извикал св.К. от Стоматологичната клиника, с която натоварили пострадалия на автомобила на подсъдимия и го откарали в Бърза помощ-Плевен.Обадил се на д-р Мл.О. главен асистент в неврохирургията при МБАЛ”Г.С.” Плевен, с когото се познавали и го помолил бързо да дойде в спешната помощ.Направили скенер на главата на пострадалия и бързо пристъпили към операция поради влошаващото се положение на пациента.При операцията Д-р О. установил,че черепа е спукан.Въпреки оказаната медицинска помощ Т. Н. около 16.00ч починал. При така установените фактически положения,съдът е приел,че подсъдимият Ц. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343а,ал.1 б.”б” врв.с чл.343 б.;”в” вр.с чл.342,ал.1 нк.Изводът на съда почива на доказателствата по делото,преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Прието е,че подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.40,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,тъй като преди да започне движение назад не се убедил,че пътят зад управляваното от него превозно средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, и при движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство. В този смисъл е установена причинна връзка между нарушението и настъпилия неправомерен резултат. Комплексната експертиза е установила,че от техническа гледна точка водачът Ц. е разполагал с обективната възможност да възприеме навлизането на пешеходеца зад автомобила му и да не продължава маневрата или да не я започва. В мотивите си,въззивният съд подробно и изчерпателно е обсъдил показанията на разпитаните лица и като е съобразил назначената повторно комплексна медико техническа експертиза е приел,че обвинението срещу подсъдимия е доказано по безсъмнен начин. Възражението за неизяснен механизъм на деянието е неоснователно. Обстоятелството,че увреждането на пострадалия се дължи именно на удара от автамобила причинен от маневрата „движение назад” е установено от намерените при огледа на автомобила следи върху задния стоп на автомобила,на височина 60 см. от платното, обтриване на изсъхнала кална вода.Травмата на левия крак на пострадалия и посоченото обтриване са обсъдени от експертите.Последните са посочили,че както травмата на крака,така и следите от от обтриване на заден ляв стоп на автомобила са на еднаква височина от пътя 60 см.,което предполага взаимодействие между двете повърхности,т.е. блъскане на пострадалия отляво при сравнително неголяма сила.Посочено е,че ударът в лявото бедро сочи положението на тялото при удара и посоката му на пресичане на пътя-от блок”Кооператор” към „Стоматологията”. Местоположението на тялото след удара се установява както от скицата към огледния протокол/т.25 от дос.пр./,така и от показанията на св.Ал.А.. Посоката на движение на пострадалия преди удара е установена от св.Р.. Експертът инж.П. е посочил,че при самостоятелно падане намерената от св.Р. на 2 метра от падналото тяло шапка на пострадалия,не би отхвръкнала,а ще бъде под главата му.Изложеното също потвърждава извода,че пострадалият е бил блъснат,а не е паднал самостоятелнсо на платното. Доводът на подсъдимия,че увреждането на пострадалия се дължи на неговото падане,а не от сблъсък с управлявания от него автомобил е обсъден от въззивния съд на л.123 и сл. на мотивите.Извън показанията на свидетелите,всеки от които е чул или видял определен момент от инцидента,съдът е кредитирал заключението на посочената комплексна експертиза.Последната е заключила,че механизмът на ПТП се основава на обективно установените факти-двете наранявания на пострадалия на бедрото и лакътя и отхвърляне на цялото му тяло зад автомобила,при което шапката-ушанка е отхвръкнала.Освен това са обсъдили,че при ниската скорост на движение на автомобила при извършваната маневра, не следва удара с пешеходеца да доведе до деформации върху автомобила. Възражението за възможно увреждане по друг начин извън удара с автомобила, е обсъдено обстойно и на л.119-120,като съдът е посочил,че установеният комплекс от увреждания/тяхната локализация/ добре отговаря да е получен при ПТП-блъскане от автомобил/на заден ход/ и падане върху терена.Именно от удара с автомобила, е получена смъртоносната черепно-мозъчна травма довела до мозъчен оток и последвалата смърт. Следва да се има предвид,че по тялото на пострадалия не са открити пресни травматични увреждания,които да не могат да се обяснят с настъпилото ПТП. На л.120 въззивният съд е дал отговор ,относно тезата за възможен друг механизъм за причиняване на тежкия резултат.Съществено значение за извода е заключението на компетентната неоспорена експертиза,съгласно която счупване на черепа вдясно съответства на установения по делото механизъм .В подкрепа на извода,че увреждането не се дължи на самостоятелно падане на пострадалия, са показанията на свидетелите Т.,Я. и М..Свидетелите са посочили,че непосредствено преди падането на пострадалия,автомобилът се е движил на заден ход,преди да видят падналия пострадал,са чули шум от удар. Съдът е взел отношение и касателно показанията на св.И. и А. ,които са твърдели,че на стълбите пред поликлиниката пострадалият бил паднал.Показанията не са възприети,тъй като възпроизвеждат събитие 20 минути преди инцидента,а освен това,не са били очевидци на последния.От друга страна, характерът на уврежданията,тяхната локализация,изключват да се причинени при падане.Не са възприети и показанията на свидетелите В.К. и Цв.С.,за които в защитата се сочи,че са очевидци на инцидента.На л.124 съдът е изложил съображения и е посочил,че показанията са неправдободобни, предвид липсата на увреждания по тялото на пострадалия,с оглед показанията-падане по гръб или подхлъзване”като чувал с картофи” и падане назад.На техните показания съдът е противопоставил тези на Д-р Мл.О.,който е обяснил,че счупването на поставената импланта на пострадалия, се дължи именно на получената при удара с автомобила фрактура на черепа.Д-рХаджиев е обяснил в съд.зас.,че разкъсването на мускулатурата на лявото бедро може да се получи при директен концентриран удар от автомобил,който се движи на заден ход,но не и при самостоятелно падане върху терен,стълби и др.Увреждането получено в областта на лявото бедро на пострадалия е характерно за удар между автомобил и пешеходец. Съдът е обсъдил и довода за несъответствие между обтриването на задния стоп и травмата на лявото бедро на пострадалия.Отчетен е наклонът на мястото на инцидента,замерванията на автомобила,допълнителното замерване на габаритите на автомобила. Във връзка с оспорваното действие на подсъдимия,движение на заден ход,и блъскане с удар на пострадалия,респ.възможността при тази маневра да останат спирачни следи, се е произнесъл експертът инж.В..На л.96 от възз.дело той е обяснил,че ако автомобилът на подсдимия няма система АBS/както защитита на последния твърди/,при установената по делото скорост на движение,няма да останат спирачни следи,дори и при предприетото спиране от водача Ц.. Относно възражението,че съдът не е обсъдил заключението на инж.В.И. и и експертизите назначени от първоинстанционните съдебни състави,следва да се има предвид,че въззивният съд е провел съдебно следствие като втора инстанция по доказателствата и приложението на закона при условията на чл.332 НПК, и е установил нова фактическа обстановка на основата на изцяло кредитираните заключения на назначената повторна комплексна медико-автотехническа експертиза с вещи лица Д-р Р. Т. Х.-съдебен лекар при Университетска болница Лозенец-София,Д-р М. А. К.-д.м. ортопед-травматолог и инж.Ц. В. В.-специалист по ДВГ и автомобили. Възражението,че съдът не е изпълнил указанията на ВКС при повторното разглеждане на делото е неоснователен.Указанията дадени в Реш.№ 318/03.07.2012г. по н.д.№ 985/12г на ВКС второ н.о. са били изпълнени.Въззивният съд е провел повторно съдебно следствие, изслушал и обсъдил показанията на св.Р. и тези на св.Т.,с назначената комплексна експертиза е изяснил въпросите с посоката на движение на пешеходеца,механизма на увреждането,изяснил е основният въпрос за причинната връзка на деянието с противоправния резултат. При оценката на доказателствата,съдът е съобразил всички факти и обстоятелства относими към предмета на доказване,изградил е вътрешното си убеждение за виновно поведение на подсъдимия, съставомерно по възведената квалификация,след пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Предвид изложеното,като е постановил осъдителна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК.Обвинението е доказано в съответствие с чл.303,ал.2 НПК,а материалният закон е правилно приложен. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Преценката на съда за наказание в атакувания размер е съобразена със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства по чл.54 НК.Правилно е прието,че наказанието следва да се определи при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в размер на осем месеца лишаване от свобода.Предвид санкцията визирана в чл.343а,ал.1 б.”б” от НК, който предвижда наказание до четири години лишаване от свобода,наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Същото се отнася и до наказанието лишаване от право да управлява МПС в размер на 1 година.Основание за намаляване на посочените наказания не е налице. По изложените съображения присъдата като правилна, законосъобразна и справедлива следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 57 от 22 ноември 2012г. по внохд № 43/2012г. по описа на Военно-апелативния съд на Р България. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: