Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 23 март 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република
България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на осемнадесети
март………..….две хиляди и девета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
БИЛЯНА
ЧОЧЕВА
при секретаря Н.
Цекова...…...………………………………………в присъствието на
прокурора М.
Велинова.....……..…………………………....изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..…..…...наказателно
дело № 98 по описа за 2009 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК и е образувано по жалба на повереника на частния обвинител И. К. З. против решение от 30.12.2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 393/2008 г. С него е била отменена присъда № 473/07.05.2008 г. на Дупнишкия районен съд, с която подсъдимият Е. Д. Д. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” от НК и наказателното производство е било прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване.
В касационната жалба не се релевират възражения относно основанието за прекратяване поради изтекла давност. Твърди се обаче, че в мотивите си окръжният съд е следвало да се произнесе по виновността и размера на щетата, които биха ползвали частния обвинител в заведения граждански процес, който е бил спрян до приключване на наказателното производство. Освен това се оспорва правилността на извода, че на частния обвинител не следва да се възстановят направените по делото разноски.
В с. з. пред ВКС частният обвинител и повереника му, редовно призовани, не се явяват.
Подсъдимият и неговия защитник изразяват позиция за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от ВКП намира решението за законосъобразно, поради което и предлага да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
От съдържанието на жалбата изводимите основания за касационна проверка могат да бъдат разгледани единствено в контекста на допуснати процесуални нарушения с оглед нужното съдържание на мотивите при прекратяване на производството по давност, за чието основание не се спори и в аспекта за незаконосъобразност на разрешението относно разноските. Всички те са неоснователни.
От материалите по делото е видно, че с присъда № 473/07.05.2008 г.., постановена по НОХД № 258/2006 г. Дупнишкият районен съд е признал подсъдимия Е за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” от НК – за това, че на 03.09.2005 г., в гр. Д., нарушил чл. 20 ал. 1 и 2, както и чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди – 4 331, 40 лв. на И. З. , поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от 8 месеца. С въззивното решение Кюстендилският окръжен съд, след като съобразил, че деянието е било извършено на 03.09.2005 г. и за него предвиденото наказание е до 1 година лишаване от свобода или пробация констатирал, че съгласно чл. 81 ал. 3, вр. чл. 80 ал. 1, т. 5 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Затова е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство.
Доколкото по основанието за прекратяване не се изтъкват никакви оплаквания, а и изложеното явно определя, че срокът на давността е 3 години и тя е изтекла още на 03.09.2008 г., ВКС не намира за необходимо да излага съображения за законосъобразност на взетото решение. От друга страна, разглеждайки оплакването в частта относно съдържанието на мотивите – за липсата на произнасяне по виновността и размера на щетата, ВКС не намери основание да отчете, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение. Разпоредбата на чл. 24 ал. 1, т. 3 от НПК определя, че когато е налице изтекла давност съдът прекратява наказателното производство. В конкретния случай давността е изтекла по време на въззивното разглеждане и упражнявайки правомощието си по чл. 334, т. 4 от НПК Кюстендилският окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство. При реализирането на същото това правомощие, когато не е имало предявен граждански иск, няма изискване за произнасяне в мотивите по виновността и размера на щетите. Достатъчно е да се констатира дали са налице условията за прекратяване поради изтекла давност, което води до отмяна на присъдата, с която тези въпроси са били засегнати. При този тип решения на наказателния съд не е приложима хипотезата на чл. 413 ал. 2 от НПК, като в пределите на компетентност на гражданския съд е да установява деликта и неговия размер. Следователно, липсата на произнасяне по тези въпроси в мотивите не е довело до ограничаване на процесуалните права на частния обвинител, поради което и не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК.
Не е допуснато нарушение и при разрешаване на въпроса относно разноските по делото. Съгласно чл. 190 ал. 1 от НПК при прекратяване на наказателното производство по дела от общ характер разноските остават за сметка на държавата. В случая се касае за направени от частния обвинител разноски. Поради липсата на изрично разрешение на този въпрос в текста на чл. 190 ал. 1 от НПК, то се оказва, че единственото основание за възстановяване на разноски се съдържа в чл. 189 ал. 3 от НПК, но то визира случая, когато подсъдимият е бил признат за виновен. Това е било сторено с осъдителната присъда на първата инстанция, която обаче е била отменена от въззивния съд в съгласие с чл. 334, т. 4 от НПК.
Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 30.12.2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 393/2008 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.