О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № . 600   София,  14.10.2009 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на 15.08.2009 година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 392 /2009  година   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ТД”И” Е. , гр. С., подадена чрез адв. Р. Д. , против въззивно определение на Софийски градски съд № 593 от 27.01.2009 год., по ч.гр.д. № 3661/2009 год., с което е оставено в сила разпореждане на Софийски районен съд от 30.04.2008 год., по гр.д. № 10778/2008 год. и на осн. чл.411, ал.2,т.1 ГПК е отхвърлено като неоснователно искането на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу ТД”А” Е. , гр. С. за сумата 41 081 евро, произтичаща от неплатени лизингови вноски. С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.101 ГПК, чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, във вр. с чл.410 и сл. ГПК, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото по изрично разпореждане на закона - чл. 410, ал. 2 ГПК, в заповедното производство е предвидена процесуална възможност да бъдат приложени общите правила на ГПК, уреждащи процесуалните действия на страните и задълженията на съда, то в случая разглеждащият искането на кредитора СРС е имал служебно задължение, произтичащо от чл. 101 ГПК, да укаже нередовността на подаденото заявление, изразяващо се в неподписването му от заявителя и да определи срок за отстраняване на така констатирания порок, поради което, като не е съобразил горното въззивният съд сам е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 278, ал. 2 ГПК. В депозираното към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК, към който процесуален ред чл.274, ал.3 ГПК препраща, са развити съображения относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обусловени от липсата на трайна практика на съдилищата по съществения процесуалноправен въпрос - за възможността в заповедното производство по реда на общите за исковото производство правила да бъде отстранена констатирана от съда нередовност на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. да намери приложение разпоредбата на чл.101 ГПК. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно правомощията си по чл. 278 и сл. ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед данните по делото и въведения от частния жалбоподател критерий за селекция, частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество от касационната инстанция, тъй като приемайки, че в заповедното производство отсъства процесуална възможност за даване на указания за отстраняване допусната в заявлението нередовност, въззивният съд се е произнесъл по поставения от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право, обусловил и крайния изход на делото. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е разбирането на СГС, че пряко проявление на характерния за заповедното производство по действащия ГПК - чл. 425, ал. 1 ГПК формализъм е въведеното специфично съдържание на заявлението-образец по чл. 410 ГПК, материализиращо искането на кредитора за издаване на заповед за изпълнение. Съобразен този императивен характер на разпоредбите, уреждащи заповедното производство по гл.37 ГПК, вкл. препращащата норма на чл.410, ал.2 ГПК, обоснова правен извод, че в случая разширителното им тълкуване е недопустимо, поради което общите правила на исковия процес- чл.129, ал.1 и ал.2 ГПК, при отсъствие на изрично законово препращане към тях, не могат да намерят съответно приложение. Следователно, като основан на закона следва да бъде споделен и крайният правен извод на въззивната инстанция, че за съда адресат на заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва процесуална възможност, при констатирана нередовност на същото, да дава указания на страната за отстраняването и, поради което липсата на който и да е от реквизитите му, обуславя отхвърляне на искането като неоснователно. Що се касае до нормата на чл.101 ГПК, то доколкото същата въвежда общи правила за инициирана служебно от съда поправимост на процесуалните действия на страните, свързани с движение на делото, за които липсва специална законова уредба в отделните самостоятелни производства по ГПК, несъмнено разглежданият случай, по арг. от чл.425, ал.2 ГПК, не попада в сочената хипотеза. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС   О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 593 от 27.01.2009 год., по ч.гр.д. № 3661/2009 год. на Софийски градски съд. ОСТАВЯ в сила въззивно определение № 593 от 27.01.2009 год., по ч.гр.д. № 3661/2009 год. на Софийски градски съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: